Решение № 168 от 02.06.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр.Н., 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150101265 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод исковата молба на „В.И.К.” ЕАД ГР.Б., с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ГР.Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., против М. В. К., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на ********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **. Твърди се, че К., като собственик на обект, била абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвала услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект - гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, абонатен № 977327, имащ характер на сезонен обект. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура № 0037379537/25.09.2018 г. за сумата от 234,25 лв. и фактура № 0039094826/25.09.2019г. за сумата от 65,47 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 1

30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Ответницата не заплатила сумите, за които били издадени фактурите, поради което се моли да бъде осъдена К. да заплати сумата от 299,72 лв., дължими по издадени фактури от периода от 25.09.2018 г.- 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 23.08.2017 г.- 23.08.2019 г., сумата от 82,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по настоящото производство. Представят се писмени доказателства.

В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който се сочи, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че не се установява дали К. е придобила качество на потребител и дали е собственик на недвижимия имот, за който съществува партидата.

Сочи се, че от представените фактури не се установява ползване на вода. Излагат се съображения, че не могат да се приемат за достоверни отчетените и представените по делото показания. Сочи се, че е налице нарушение на процедурата, предвидена в Наредба № 4 и Общите условия. Твърди се, че не са доказани количествата доставена питейна вода, ползването на ВиК услуги за процесния имот, начина на начисляването им, дали отразените количества вода са изразходвани в имота за процесния период, както и реално потребеното количество вода в имота, преминало през измервателните устройства. Навежда се, че предявените искове са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорват се представените справки-извлечения и фактури. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е приет нотариален акт № 167, том ХХI, рег. № 16942, н.дело № 4079 от 22.12.2010 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Н., рег.

№ 208 при НК /л. 71-72 от делото/, видно от който ответницата К. е придобила собствеността по отношение на студио № 14, прдставляващ самостоятелен обект с ид.

№ *****.***.***.*.** по КККР на гр. Н., с адрес на имота в гр. Н., к.к. Слънчев бряг – запад, ЕТ.*, ап.ст. 14. Това обстоятелство се установява и от справка № 245677/30.09.2020 г. по партидата на обекта с Агенция по вписванията /л. 9 от делото/, съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.

Видно от представени от ищеца фактури № 0037379537 от 25.09.2018 г. и № 0039094826 от 25.09.2019 г. /л. 18-19 от делото/, за посочения апартамент била открита 2 партида с аб. № 977327 към „В.И.К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 23.08.2017 г. – 13.09.2018 г. и 14.09.2018 г.

– 23.08.2019 г. При първото отчитане водомерът е „видян“, а при последващото данните са дадени „от клиента“, като при първото отчитане за водомер 1572/233 първото старото показание е било 295 куб. метра, а новото – 371 куб. м., а при второто отчитане старото показание е било 371 куб. метра, а новото – 391 куб. метра. Видно от справка-извлечение за показанията на централен водомер 1572/140 в к-с А., к.к.

Сл.бряг, при реален отчет от 22.05.2019 г., след сваляне на показанията му е начислено служебно количество от 87 куб.м. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0037379537 от 25.09.2018 г. били начислени 234,25 лева за потребена вода, а по фактура № 0039094826 от 25.09.2019 г. – 65,47 лева за потеребените в собствения на ответницата обект услуги.

Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, а към 2017 г., съответно: 1,14 лв. за доставяне на вода, 0,21 лв. – за отвеждане и 0,54 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-11 от 31.05.2016 г. на КЕВР Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с доверие, като компетентно и безпристрастно дадено, за процесния период и за обекта на ответницата, през измервателното устройство е преминало количество вода в размер на общо 112,77 куб.м., от който 96 куб.м. отчетено водно количество и 16,77 куб.м. – от разпределение. Експертът е заключил, че всички цени в издадените фактури за процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР. В допълнение е пояснено, че измервателните устройства на абонатите се отчитат посредством индустриални компютри, с цел максимално да се изключи човешкия фактор при отчитането, като въведените в тях веднъж данни е невъзможно да се манипулират впоследствие. Посочва още, че електронното отчитане може да се осъществи само при осигурен достъп до измервателния уред в обекта на потребителя, тъй като същото изисква сканиране на поставения на водомера баркод, като по този начин се осъществява и свързването на мобилния компютър с програмата на водния оператор. След трансфер на отчетните данни по електронен път в програмата на оператора, ежемесечно се издавал от нея и електронния карнет за конкретния обект.

Вещото лице е дало становище, че обектът на ответницата се отчита от едно измервателно устройство и по електронен път, при осигурен достъп за това. Посочило е още, че начислената вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на абонатите, обслужвани от централни водомер. Изяснява, че разлика между централен и подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или неотчетена консумация в някой от обектите, като математическите изчисления по разпределянето се извършва безпристрастно от сървъра, съгласно свалените показания от отчета.

В съдебно заседание бе проведен и разпит на свидетеля И.Г. – отчетник на измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира през призмата на чл.

3

172 от ГПК, с доверие, като последователни и непротиворечиви. Пред съда, свидетелят заявява, че извършва отчет в к.к. С.Б. комплекс „А.“, като през 2018 г. е правила реален отчет на водомера в обекта на ответницата, който бил един на брой и се намирал в банята. Сочи, че след този отчет, ответницата оставяла показанията сама. Излага пред съда реда за извършване на отчет – поставяне на съобщение за конкретните дата и час, на които ще се състои; минаване по обектите в указаните ден и час и реално отчитане на измервателните уреди или въвеждане на данни, предоставени от собствениците и ползвателите. Снемането на данните от водомера на ответницата ставало с прочитане на баркода, а при неоказан достъп – с ръчно въвеждане, съгласно информация от абоната. След отчитане на индивидуалните водомери се извършвал отчет и на главния водомер, чрез прочитане на баркода му, като разпределението на показанията му, при отклонение с подотчетните, ставало автоматично и пропорционално.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на факта, че ответницата е била собственик на водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетия нотариален акт, така и от справката по партидата на имота в Агенция по вписванията, които следва да се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, ответницата да се е разпореждака във времето със собствения си имот, съдът приема за доказано, че същата го притежава, считано от 22.12.2010 г. до понастоящем.