Определение № 18688 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18688 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509345 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба Определение № 12619 от 17.03.2025г., постановено по гр. дело № 74691/2024 г., на СРС, 181 състав, с което е върната подадената от М. Й. Т. срещу А.Г. молба по ЗЗДН, с която се търси защита на молителката и детето Д. Г. и е прекратено частично производството по делото.

Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност и се иска отмяната му.

Ответникът не депозира отговор, не взема становище по жалбата.

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: от обжалване, а по същество

-

Производството пред районния съд е образувано по молба на М. Й. Т. - лично и като процесуален субституент на детето Д. А. Г. срещу А.Р.Г. с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с искане за налагане на мерки за защита на пострадалите лица.

Сочи, че ответникът в последните месеци упражнява системно психическо насилие над молителката и детето. Твърди се , че последния акт на насилие се е изразил в това, че на 15.12.2024г. ответникът самоволното не върнал на детето, съгласно определения от съда с решение № III-139-20048299/19.02.21г. режим на лични контакти.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че описаните в 1 молбата факти не съдържат признаците, сочени в чл.2 от ЗЗДН на акт на домашно насилие, а на спор за изпълнение на съдебно решение относно упражняването на родителските права, който следва да бъде разрешен по друг ред.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящия състав.

Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, поради което подадената молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие следва да отговаря на изискванията за редовност и допустимост, за което съдът следи служебно.

В случая първоинстанционният съд е констатирал липса на фактически твърдения за конкретни прояви на домашно насилие, които да бъдат предмет на установяване в образуваното производство, въз основа на което съдът да постанови акта си, тъй като в молбата по ЗЗДН и уточнителните такива са изложени твърдения за неизпълнение на режим на лични отношения между дете и неговия баща, определени с решение от 19.02.2021г., постановено по гр.д.№ 53639 от 2020г. на СРС, 139 състав.

При наличие на влязъл в сила съдебен акт за определяне мерки за упражняване на родителски права, в т.ч. и режим на лични отношения между детето и родителя при когото то не живее, законоустановеният ред за защита правата на молителя, които счита за нарушени в описаните случаи, е в производството по принудително изпълнение, а не по реда на Закона за защита от домашно насилие. Константна е съдебната практика, според която ЗЗДН има за цел да защити лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да се реализира изпълнението на съдебни актове по отношение на мерките за осъществяване режим на лични отношения между родител и дете, тъй като влезлият в сила съдебен акт, с който е определен режим на лични отношения, подлежи на принудително изпълнение, съобразно предвидения в закона начин за изпълнението на съдебни актове по реда на изпълнителното производство, а не чрез сезиране на съда по реда на производството по ЗЗДН (в този смисъл и определение № 382 от 12.12.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 377/2006 г. на ВКС, ІІ ГО, определение № 135 от 14.03.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 442/2008 г. на ВКС, ІІ ГО).

Изложените в молбата факти не представляват проява на домашно насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а наличието на друг ред за защита правата на молителката налага извод за липса на правен интерес от реализиране на 2 производство по Закона за защита от домашно насилие и недопустимост на подадената молба за защита. Подадената частна жалба е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и с препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК, които настоящият състав споделя.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12619 от 17.03.2025г., постановено по гр. дело № 74691/2024 г., на СРС, 181 състав, в частта, с която е върната изцяло молба с вх. № 408725/16.12.2024 г. и е прекратено производството по делото в тази му част

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3