Решение № 6031 от 07.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6031 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100512002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 224315/08.08.2023 г. на ответниците Г. П. Я. и И. Т. Я. срещу решение № 12150/10.07.2023 г.

(поправено с решение за отстраняване на ОФГ № 16867/16.09.2024 г.), постановено по гр. дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца парични задължения при квоти от по 1/2 част от сумите, както следва: 522,43 лв., представляваща главница за цена на доставена без договор топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. „********, магазин № 1, с аб. № 382394, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 08.07.2021 г. до окончателното им заплащане; 77,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена без договор топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 28.06.2021 г.; 35,70 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2021 г. до окончателното плащане, както и 6,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 40280/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, е 1 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г.

От страна на въззивниците са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради липсата на ангажирани доказателства, установяващи качеството им на потребители на топлинна енергия за стопански нужди, чиято продажба се осъществява на основание сключен договор, какъвто оспорват да е бил сключен, поради което считат правилата на неоснователното обогатяване за неприложими. Поддържат, че именно поради липсата на сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди не е възникнало правоотношение за доставка на такава между тях и ищеца. Считат, че само въз основа на притежанието на право на собственост върху топлоснабдения имот не следва да се презюмира възникването на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, тъй като в общите условия се предвижда сключването на изричен писмен договор, какъвто в настоящия случай не е налице. Твърдят, че необсъдени са останали част от възраженията им, свързани с липсата на отправяни покани и уведомления от ищеца, които да са получени от тях. Позовават се на представени от тях допълнителни отчети, потвърждаващи липсата на консумация на топлинна енергия през отчетния период.

Оспорват да са уведомявани за извършване на отчети, позовавайки се на липсата на съставени протоколи за липсата на осигурен достъп в т. ч. и на повторно заявените дати за отчет, на които служители на ФДР не са се явявали. Оспорват претенцията за дялово разпределение, тъй като нейното основание произтича от общите условия на ищеца, които са неприложими, а освен това не е доказано тези суми да са заплатени в полза на ФДР, поради което оспорват да са се обогатили за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Излагат и доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., позовавайки се на решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 на ВАС, II отд., потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав. По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като отправя искане съдът да отхвърли въззивната жалба и да го потвърди. Претендира и разноски.

Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че в о. с. з. на 24.09.2025 г. процесуалният представител на ответниците – адв. Б. изрично е заявил, че не оспорва 2 постановеното в рамките на производството по чл. 247 ГПК решение № 16867/16.09.2024 г., постановено по гр. дело № 20918/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12150/10.07.2023 г., постановено по същото дело, поради което следва да се приеме, че то не е предмет на въззивна проверка и въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса относно неговата правилност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми. Ето защо, следва да се изложат съображения относно неговата правилност във връзка с доводите във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на суми, с чиято стойност ответниците са се обогатили за сметка на ищеца, равняваща се на доставената без договор топлинна енергия за стопански нужди и цената на извършената услуга за дялово разпределение до процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

„********, магазин № 1, с аб. № 382394, както и законна лихва за забава върху всяка от главниците.

В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание е да докаже наличието на обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за твърдяното имуществено разместване, както и, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) 3 потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В случая, по делото не се спори, а и от представените в заверен препис писмени доказателства се установява, че с договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.08.2006 г. И. Т. Я., Г. П. Я., Д.Б. С.а и Б.И. С. са получили общ дял и са станали изключителни собственици на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 1, на първи етаж на кота – 0, находящ се в гр. София, ул. „********, ведно с 4,24 % идеални части от общите части на сградата, а впоследствие по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 149, том I, нот. дело № 138/16.03.2017 г. по описа на нотариус Й.Л. с рег. № 263 на НК третите за спора лица Д.Б. С.а и Б.И. С. са продали на Г. П.

Я. и И. Т. Я. притежаваната от тях 1/2 идеална част от процесния магазин № 1 с предназначение – за търговка дейност. Изложеното обосновава извод, че след осъществяване на придобивната сделка от 16.03.2017 г. ответниците се легитимират като негови изключителни собственици, като по делото не се твърди и не се доказва той да е бил предмет на последващи прехвърлителни сделки и/или да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът приема, че включително в рамките на исковия период – от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. те се легитимират като негови собственици при равни квоти – по 1/2 всеки. При това положение и при липсата на ангажирани доказателства за противното следва и правният изводът, че през процесния по делото период имотът е бил ползван именно от неговите собственици – ответниците по делото, тъй като при липсата на доказателства за предоставяне на ползването на трето лице по силата на правна сделка, то се упражнява от собственика, доколкото е включено в притежаваните от него вещни права. Нещо повече, в хода на процеса ответниците не твърдят други, различни от тях лица да са ползвали обекта, още повече, че основавайки защитната си теза въз основа на твърдението, че по време на ограниченията във връзка с разпространението на Covid-19 не са допускали представителите на ФДР за извършване на отчет, очевидно е, че те са потвърдили този факт. В случая, заявената с исковата молба искова претенция касае стойността на топлинната енергия, потребена в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., претендирана от ищеца при твърдения за липсата на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди между него и ответниците И. Т. Я. и Г. П. Я., като по делото действително не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на такъв, още повече, че до тях са отправяни покани в тази насока с изх. № П-1475/13.02.2018 г. и с изх. № П-6812/14.06.2019 4 г., които обаче не се установява да са им били връчени, тъй като са останали непотърсени, като липсват данни за насрещно изявление на ответниците за приемане на предложението за встъпване в облигационна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД.