Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 829 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1021/2021
Вид
Решение № 829
Подписан
13.07.2021
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Нели Куцкова

Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501021 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 261379 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело № 6942/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, Застрахователна компания „Лев Инс” АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на А. Й. Г. сумата 6 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 08.12.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 6 000 лева до претендираните 40 000 лева; на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да плати на адв. Златка Томова сумата 259,50 лева за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78 ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС сумата 352,50 лева за държавна такса и разноски, платени от бюджета на съда; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Й. Г. е осъдена да плати на ЗК „Лев Инс” АД разноски по делото в размер 1623,50 лева.

Въззивна жалба е подадена от А.Г., чрез пълномощника адв. Г.Й., срещу решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата над 6 000 лева до 25 000 лева. Жалбоподателката сочи, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД и е присъдил силно занижено по размер обезщетение, без да съобрази в пълна степен вида, броя и характера на причинените при ПТП увреди, трайните последици от тях за живота и здравето на пострадалата, нивата на застрахователните покрития към датата на ПТП и обществено икономическите условия в страната. Предвид това иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, 1 с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществен ивреди бъде уважен до сумата 25 000 лева. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗК „Лев Инс” АД, чрез пълномощника юрк.

А. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Постъпила е от ЗК „Лев Инс”, чрез юрк. А. и насрещна въззивна жалба против решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на А.

Г. обезщетение за неимуществени вреди над 3000 лева до присъдените 6 000 лева.

Този жалбоподател смята, че съдът е определил завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото е установено, че преди инцидента ищцата е страдала от сериозно белодробно заболяване и експертите изготвили КСМЕ са категорични, че установените седмица след инцидента пулмофиброза с вторични плеврални задебелявания в плеврата двустранно не са в причинна връзка с процесното ПТП. Сочи, че категорично е установено и, че при ПТП ищцата не е получила черепно-мозъчна травма. Поддържа, че съдът е следвало да отчете с оглед събраните по делото доказателства, че ищцата има принос за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.

Предвид изложеното иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен за разликата над 3 000 лева до 6 000 лева. Претендира разноски за въззивното производство.

В предвидения в процесулания закон срок А. Г. не е взела становище по насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество.

Решението на СГС в частта, с която ЗК„Лев Инс” АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на ищцата сумата 3 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 08.12.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Й. Г. с искова молба, с която против ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-28.05.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 08.12.2018г., около 15,40 часа в гр. София на бул. „Проф.Цветан Лазаров” е настъпило ПТП с участието на л.а.„Деу Тико“ с рег. №***, управляван от С. Т. Д. и л.а. „Ауди А3” с рег. № ***, вследствие на 2 което на пътувалата на предната дясна седалка в л.а. „Деу Тико” А. Г. са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на л.а. „Деу Тико”, който нарушил правилата за движение по ЗДвП, като извършвайки отклонение вляво за навлизане в съседна пътна лента не пропуснал и отнел предимството на попътно движещия се от лявата му страна л.а.

„Ауди А3“.

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, контузия на гръдния кош, двустранни плеврални изливи, обс. посттравматични плеврални изливи с малка компресивна ателектаза. Сочи, че била транспортирана в лечебно заведение, където били извършени обстойни медицински прегледи и консултации с пулмолог и неврохирург. Твърди, че заради полученото мозъчно сътресение имала непълен спомен от инцидента, постоянно главоболие и световъртеж, сънливост, чувствала се отпаднала, станала раздразнителна. Поддържа, че заради причинената тежката травма на белия дроб, получила посттравматичен плеврален излив и изпитвала силни болки в областта на гърдите,поради което на 18.12.2018г. била приета в МБАЛББ – Клиника по гръдна хирургия, София, където й била поставена диагноза: двустранни плеврални изливи (натрупана излишна течност в плевралното пространство), обст.

Посттравматични плеврални изливи с малка компресивна ателектаза, като престоят й в болницата продължил до 20.12.2018г. Сочи също, че заради причинените при ПТП увреди търпяла болки и страдания-имала непрекъснати състояния на мигрена и гадене, които не се повлиявали от медикаменти; непрекъснати състояния на задух и невъзможност да си поеме дъх; изпитвала силна тревожност, прераснала в трайно депресивно състояние, заради което на 08.05.2019г. посетила и психиатър, който предписал медикаментозно лечение; имала нарушения в съня, понижено настроение, нарушения в паметта и концентрацията, като всичко това наложило да вземе болничен за срок 4 месеца.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Деу Тико е имало валидно сключена застраховка със ЗК Лев Инс АД, поради което ищцата предявила писмена претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените при ПТП вреди. Предвид всичко изложено се иска да бъде осъден ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, че застрахования при дружеството водач е виновен за настъпването на процесния инцидент, както и причинно-следствената връзка между инцидента и описаните в ИМ травматични увреди на ищцата. Сочи, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер, като не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата в нарушение на чл. 137а ЗДвП е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

В допълнителнната искова молба ищцата поддържа изложените фактически твърдения и искания, оспорва направените от ответника възражения и излага подробни съображения относно наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД.

3

В отговор на допълнителната искова молба ответникът ЗК Лев Инс АД поддържа направените в отговора на ИМ оспорвания и възражения.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 08.12.2018г. около 15,40 часа в гр.София, на бул. „Цветан Лазаров” в района на № 85 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Деу Тико” с рег. № ***, управляван от С. Т. Д. и л.а. „Ауди А3” с рег. № ***, управляван от С. С. М., при което на ищцата, пътувала на предната дясна седалка в л.а. „Деу Тико” са причинени телесни увреди.

От изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, изготвено от инж. В. Д., се установява следния механизъм на ПТП: на 08.12.2018г. около 15,40 часа в гр.София, по бул. „Цветан Лазаров” с посока от ул. Обиколна към ул. Илия Бешков в лявата пътна лента се движи л.а. „Ауди А3” с рег. № ***, управляван от С. М.. В същото време по булеварда в същата посока-попътно, но в дясна пътна лента се движи л.а. „Деу Тико” с рег. № ***, управляван от С. Д., като в този автомобил на предната дясна седалка е пътувала ищцата А. Г.. В района на № 85 водачът Д. предприема маневра за преминаване в лява пътна лента и не пропуска движещия се по нея л.а. Ауди А3, който удря с предната си дясна част л.а. Деу Тико в страничната му лява част. Инж. Д. е посочил, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. Деу Тико в лентата за движение на л.а. Ауди А3, най-вероятно на разстояние, което е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на л.а. Ауди А3. Обяснил е, че водачът Д. е имал техническа възможност да възприеме в огледалото за обратно виждане другия автомобил и да го пропусне и чак след това да извърши предприетата маневра.

Според заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМЕ, изготвена от вещите лица д-р М. И. Д.-специалист пулмолог и д-р П. С.

П.-неврохирург, се установява, че вследствие на инцидента от 08.12.2018г. А.Г. е получила гръдна травма, насинявания по кожата на гърдите без фрактури на ребра и други костни структури и неголеми плеврални изливи с малка ателектаза в основите. Лекарите са установили, че непосредствено след инцидента пострадалата е провела консултации с пулмолог и е направено вливане на физиологичен серум и глюкоза, като поради семейни причини пострадалата е отказала да постъпи в белодробно отделение и е предписано медикаментозно лечение. Посочено е, че в приложената по делото медицинска документация и в документацията, намираща се в лечебното заведение не е посочено, че непосредствено след ПТП пострадалата се е оплаквала от липса на ясен спомен за случилото се, като оплаквания поотношение на централната нервна система не са описани. Вещите лица подробно са обяснили в експертизата клиничните симптоми на пострадал при ПТП с черепно-мозъчна травма и са направили извод, че не може с категоричност да се приеме, че при ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма (сътресение на главния мозък). Експертите са посочили, че поради гръдната травма ищцата е търпяла болки по кожата с насинявания, имала е кашлица с експекторация с хемотое, които с времето значително са 4 намалели. Отбелязали са, че при извършения личен преглед не се установяват сериозни оплаквания и са направили извод, че пострадалата е белодробно стабилизирана без съществени оплаквания и въпреки ускорената СУЕ-40 мм и рентгеновите данни за местаспецифична пулмофиброза с вторични брониектазии и двустранни плеврални страствания в основите в дясно. Обяснили са, че за пострадалата има трайни последици не само от ПТП, но и от преболедувано в миналото белодробно заболяване с реален риск от екзацербации на пулмофиброзата и бронхиектазиите.