Решение № 506 от 15.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330104962 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Д. С. Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 261335/30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, както следва: сумата от 1 503, 59 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.04.2015 г., сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 270,12 лв. мораторна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2020 г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. сключен с цедента „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че длъжникът е уведомен за сключения договор на адреса, посочен в договора за кредит, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Договора, макар съобщението да се е върнало в цялост. Сочи, че съдът следва да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, който факт съдът следва да зачете на онсование чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че 1 ответникът Д. С. Х. в качеството му на кредитополучател е сключил с „Обединена българска банка“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.04.2015 г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 2 610 лв., която била преведена по сметка в банката, открита на името на длъжника. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент от 14, 72 % и годишен процент на разходите от 19, 21 %.

Поддържа, че задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 36 месечни вноски – всяка в размер от 92, 53 лв., с падеж на последната вноска на 15.03.2018 г. Сочи, че длъжникът погасил част от задължението за главница в размер на сумата от 1 106, 41 лв., като останало непогасено задължение, което претендира, ведно с обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца в исковата молба – гр. П., ул. “А.Е." № , който съвпада с регистрирания му постоянен и настоящ адрес, установен от съда по справка в хода на заповедното производство, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от майката на ответника – Д. Х., със задължение за предаване на книжата на адресата.

С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и препис от Разпореждане № 8858/14.05.2021 г., с което е разпоредено книжата да се връчат за отговор. С разпореждането ответникът изрично е бил уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснал посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намереа, като му е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 08.02.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответникът не е открита.

Призовкарят е събрал сведение, че последният е не живее трайно на адреса.

Съдът е положил усилия за откриване на ищеца и на другите му известни по 2 делото адреси, но опитът е останал неуспешен.

В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил открит по делото - гр. П., ул. “А. Е.” № . Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства..

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 14207/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с 3 отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 35, 47 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 35, 47 лв., която следва да се присъди.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “А. Е.” № 19, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, е носител на притезанията, за които е издадена Заповед № 261335/30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, както следва: сумата от 1 503, 59 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.04.2015 г., сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 270,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2020 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 35, 47 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14207/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и сумата от 35, 47 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 4962/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4