Решение № 1956 от 01.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1956 гр. В., 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110108981 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. В.,ул. И. № * срещу „E. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В. № *, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 305,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. и платена банкова такса за наложен запор от 5,00 лв., във връзка с прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК ИД № * г. по описа на ЧСИ Хр. Г., рег. № *, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба 11.07.2022 г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба ищецът чрез адв. С. В. сочи, че по молба на ответника срещу него е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Хр. Г., рег. № * въз основа на изпълнителен лист издаден на 02.08.2021 г. по гр. д. № * г. на ВРС за събиране на сумата от 925,84 лв., представляващи разноски за въззивно производство. Поддържа се, че на 07.01.2022 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение. Излага се, че доколкото не дължал процесната сума инициирал ч.гр.д. № * г. на ВРС, по което била издадена обезпечителна заповед, по силата на която било спряно ИД № * г. Сочи се, че на 28.01.2022 г. адв. С. В. депозирала становище по ИД, в което се сочело, че вземането е погасено чрез насрещно прихващане между страните още на 01.04.2021 г. и е поискано спиране на производството.

Със становището е представена обезпечителната заповед и договор за правна помощ, съгласно който на адв. С. В. е заплатено възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуално представителство по ИД. Поддържа се, че въпреки изложеното по банкова сметка на ищеца, разкрита в банка ДСК АД, с IBAN *, бил наложен запор, за изпълнението на който от банката му била събрана такса в размер на 5,00 лв. Излага се, че впоследствие с молба взискателят е десезирал съдебния изпълнител като признал, че задължението е погасено преди образуване на ИД и поискал прекратяването му, което било сторено с постановление, влязло в законна сила на 04.05.2022 г. Излага, че при прекратяване на ид, разноските по изпълнението, следва да бъдат за сметка на взискателя, но в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, поради което това следва да се стори в общ исков процес, което обуславя и правният му интерес от водене на делото. Сочи се, че образуването 1 на ИД относно вече погасено вземане е незаконосъобразно. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е. - Пр. Пр.“ АД чрез юрк. В. С., с който искът се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че с решение от 06.07.2020 г. по гр. д. №* на ВРС, частично обезсилено и изменено с Решение № *г. по в.гр.д. № * по описа на ВОС и Определение № *г. по същото дело, дружеството е осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 1218,97 лв., а ищецът да заплати на дружеството сумата от 925,84 лв. Излага се, че на 01.04.2021 г. в деловодството на „Е. - Пр. Пр.“ АД е получена покана за доброволно плащане на сумата от 293,13 лв., представляваща разлика в насрещните задължения и същата е заплатена по посочена в поканата банкова сметка на 06.04.2021 г. Поради по-късно отразяване за извършеното прихващане е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Хр. Г.. Излага се, че в полза на ищеца е образувано ч.гр.д. № * на ВРС, по което допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 във вр. чл.124 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на ИД № * г. Твърди се, че непосредствено след това е образувано гр.д. № * на ВРС по предявен от ищеца иск за установяване недължимост на сумата от 925,84 лв., производството по което е прекратено, като недопустимо, а дружеството е осъдено да заплати разноски за исковото и обезпечителното производство в общ размер на 690,00 лв.

Счита се, че не са осъществени предпоставките на деликтната отговорност, както и че не е осъществена защита в рамките на изпълнителното дело. Във връзка с последното се сочи, че единственото действие, осъществено от адвоката преди прекратяване на изпълнителното дело е представянето на молба, придружена от обезпечителната заповед. Сочи се, че това действие се явява продължение на дължимата защита по ч.гр.д. № * на ВРС и е предмет на представения договор за защита и съдействие в обезпечителното производство, защитата по което обхваща тази, осъществена по изпълнителното дело. Прави се извод, че ангажирането на адвокат е в причинна връзка единствено с образуването на производство по чл. 390 от ГПК и впоследствие на производство по чл.124 от ГПК, разноските по които обаче вече са обезщетени, поради което възнаграждение за защита на длъжника по изпълнителното дело не се дължи. Излага се, че не може да се направи категоричен извод, такова възнаграждение да е било договаряно за процесуално представителство по изпълнителното дело, както и че то не е било необходимо. Сочи се, че не е налице пряка причинна връзка между факта на водения изпълнителен процес и евентуално заплатения адвокатски хонорар, поради което не е налице деликт. При тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приложеното в оригинал ИД № * по описа на ЧСИ Хр. Г., същото е образувано на 11.11.2021 г. въз основа на молба от пълномощник на „Ен.Пр. Пр.“ АД и изпълнителен лист № * г. издаден по гр.д. № * г. на ВРС, като с молбата е поискано извършването на справки и прилагането на изпълнителни способи срещу ищеца - длъжник.

Съгласно приложения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 925,84 лв. разноски за въззивно производство.

С покана за доброволно изпълнение изх. № * г., получена от ищеца на 10.01.2022 г., той е поканен да заплати задължението по изпълнителния лист, както и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение и такса към ЧСИ в размер на 111,10 лв. или общо сумата от 1516,94 лв.

С ел. писмо от * г. от имейл* до имейл * е изпратено становище до ЧСИ Хр. Г. от ищеца, чрез адв. С. В., с което съдебният изпълнител е уведомен, че вземането по ИД е платено доброволно чрез прихващане преди да бъде образувано ИД, като се моли за прекратяване на делото, както и за спиране на изпълнението въз основа на приложена обезпечителна заповед издадена по ч.гр.д. № *г. на ВРС.

Със становището е представена, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № *г. на ВРС, се установява, че съдът е издал Обезпечителна заповед № *г., за допуснато обезпечение на предявим от ответника бъдещ иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата по изпълнителния лист по гр.д. №* г. по описа на ВРС, чрез налагане на 2 обезпечителна мярка спиране изпълнението по ИД № * г.

Със становището е представено пълномощно от ищеца към адв. С. В. за представителство по всички съдебни и изпълнителни дела и пред „Ен. Пр. - Пр.“ АД, както и договор за правна защита и съдействие от 11.01.2022 г., сключен между двамата за представителство по ИД № * г., съгласно който е уговорено и заплатено в брой адвокастко възнаграждение от 300,00 лв.

Съгласно приложена към становището покана за доброволно плащане № * г., от ищеца до ответника, чрез адв. С. В., последният е поканен да заплати по посочена банкова сметка на адвоката сумата от 293,13 лв., представляваща разлика получена вследствие на прихващане на сумите за разноски присъдени на двете страни по гр.д. № * г. на ВРС и гр.д.

№ *0 г. на ВОС, а именно 1218,97 лв. за ищеца и 925,84 лв. за ответника.

Съгласно приложения към становището ИЛ № * г., ответникът дължи на ищеца общо сумата от 1218,97 лв. за разноски по първоинстанционно и въззивно дело.

Със становището е приложено платежно нареждане от 06.04.2021 г., с което по посочената в ПДИ банкова сметка с титуляр адв. В. е преведена сумата от 293,13 лв. с основание „добр пл по ГД * ВРС“.

С разпореждане от * г. ЧСИ е спрял ИД на основание чл. 432, ал.1, т.1 вр. чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК, а с молба от * г. ответникът – взсикател е поискал прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК. Посочено е в молбата, че след проверка в счетоводството на дружеството е установено извършено прихващане преди образуване на изпълнителното дело, поради което сумите не се дължат, моли се и за незабавно вдигане на всички обезпечителни мерки.

С разпореждане от 07.02.2022 г. ЧСИ е разпоредил изготвяне на постановление за прекратяване на ИД, на основание чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК всички дължими по ТТРЗЧИ такси и разноски са оставени за сметка на взискателя, както и за постъпилите на 23.02.2022 г. суми да бъдат възстановени на длъжника, след молба.

С постановление от 09.02.2022 г., влязло в сила на 04.05.2022 г., ИД е прекратено.

Съгласно извлечение за периода 23.02.2022 г. – 23.02.2022 г. от банкова сметка открита в „Б. Д.“ АД с титуляр ищеца е удържана по запор сумата от 1521,95 лв., включваща сумата на задължението по ИД от 1516,94 лв. и 5,00 лв. такса за запора.

По молба от 14.04.2022 г. от ищеца чрез адв. В. по разпореждане на ЧСИ по сметка на ищеца е преведена сумата от 1516,94 лв., с основание - възстановяване на удържана сума.

Видно от гр.д. №*г. по описа на ВРС, производството по предявения от ищеца срещу отвентика иск с правно основание чл. 439 от ГПК за отричане съществуването на сумата от 925,84 лв. разноски по гр.д. № * г. на ВРС, е прекратено с влязло в сила Определение № * като недопуситимо поради прекратяване на ИД № * г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на деликтно основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки - юридически факти: осъществено от ответника противоправно деяние - че по негово възлагане е инициирано изпълнително дело срещу ищеца за принудително събиране на погасено към момента на образуването му парично задължение; претърпени от ищеца имуществени вреди - загуби, за заплатено адвокатското възнаграждение и платена банкова такса във връзка с наложен запор по ИД на банкова сметка на ищеца; причинно - следствената връзка между деянието и вредите; размера на претърпените вреди.

Противоправното поведение трябва да е виновно, но вината на дееца се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е на ответника, като се държи сметка за това, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този смисъл са Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 725/26.06.2017 г. по гр.д. № 5312/2016 г., на ВКС, IV г.о., Определение № 120/13.02.2009 г. по гр. д. № 4920/2008 г. на ВКС, III г.о. и др.

В случая страните не спорят, а и събраната доказателствена съвкупност установява по безспорен начин, че ИД № * по описа на ЧСИ Хр. Г. е образувано на 11.11.2021 г. след настъпване на погасителния ефект на извършеното от ищеца извънсъдебно прихващане на 3 задължението му от 925,84 лв. за разноски по гр.д. № * г. на ВРС с неговото насрещно вземане от 1218,97 лв. за разноски по същото дело , а именно най-късно на 06.04.2021 г., когато ответникът превел на ищеца точния размер на остатъка след прихващането от 293,13 лв. С посоченото плащане ответникът конклудентно, но по несъмнен начин е потвърдил прихващането, съответно погасяване на сумата от 925,84 лв., за която обаче впоследствие е инициирал процесното ИД срещу ищеца, което впоследствие е прекратено. Доколкото прекратяването е настъпило поради плащане преди образуване на ИД то и основанието за прекратяване на делото не е посоченото от ЧСИ чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК – по молба на взискателя, а в действителност е чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.