Решение № 21 от 30.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно административно наказателно дело № 20252000600158 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 83д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТУТХОН-20“ ЕООД, ЕИК 202173330, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Цар Освободител“ № 16А, представлявано от управителя Щ. Т. М., подадена чрез адв. Д. П. от АК – Бургас, срещу решение № 140/29.05.2025 г., постановено по АНД № 548/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7 666,67 лева, представляваща имуществената облага, с която юридическото лице се е обогатило в резултат на извършено от Щ. Т. М., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „ТУТХОН-20“ ЕООД, престъпление по чл. 255, ал.

1, т. 2 и т. 3 НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че към момента на внасяне на предложението на прокуратурата е липсвала имуществена облага за дружеството, тъй като същата е била изцяло възстановена в полза на държавния бюджет преди образуване на административнонаказателното производство, ведно с дължимите лихви.

1

Поддържа се, че съгласно чл. 83а, ал. 4 ЗАНН санкцията е обвързана с размера на имуществената облага, поради което при липсата на такава отсъства обективна предпоставка за налагането . На следващо място се релевира довод за нарушение на принципа на съразмерност (пропорционалност) на санкцията, като се твърди, че съдът не е отчел значими смекчаващи обстоятелства при индивидуализирането

, а именно: доброволното възстановяване на вредите и лихвите, добросъвестното процесуално поведение на управителя на дружеството, както и обстоятелството, че последният е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, което според жалбоподателя сочи на ниска степен на обществена опасност на деянието. С жалбата е направено искане първоинстанционното решение да бъде изцяло отменено и да се отхвърли предложението на прокуратурата за налагане на имуществена санкция на „ТУТХОН-20“ ЕООД. Алтернативно се иска решението да бъде изменено, като размерът на санкцията бъде намален до минимално допустимия от закона размер, респективно под законовия минимум.

В жалбата не са направени доказателствени искания. Въззивният съд на собствено основание не е извел нуждата от събиране на писмени доказателства пред тази инстанция, които са и единствено допустими съгласно чл. 83д, ал. 3 от ЗАНН .

В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на юридическото лице - адв. П., излага доводи за погасяване по давност на отговорността на юридическото лице. В тази връзка акцентира, че съгласно чл. 83а, ал. 15 ЗАНН тази отговорност се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на абсолютната давност за съответното престъпление, считано от датата на извършването му. Подчертава, че при съобразяване на правната квалификация на деянието по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 НК и на датата на извършването му – 14.06.2016 г., този срок е изтекъл, поради което пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предложението на прокуратурата за налагане на имуществена санкция.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че са налице всички законови 2 предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на юридическото лице по чл. 83а ЗАНН, тъй като управителят му е санкциониран с влязъл в сила съдебен акт за престъпление по чл. 255 НК, извършено в качеството му на лице, формиращо и изразяващо волята на дружеството. Счита, че в наказателното производство на това лице е била осигурена пълна процесуална защита, а размерът на санкцията е правилно определен съобразно заключението на експертизата и установената по делото имуществена облага за дружеството. Прокурорът поддържа още, че последващото възстановяване на причинената на бюджета щета и на дължимите лихви не изключва налагането на имуществена санкция по настоящото производство, тъй като двете последици са с различен правен характер. Намира, че наложената санкция е законосъобразна, справедлива и определена в минимален размер, поради което пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице – процесуален представител на санкционираното юридическо лице „ТУТХОН-20“ ЕООД, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, и в предвидения в чл. 83д, ал. 1 от ЗАНН срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да достигне до този извод, въззивният съд прецени следните факти:

Жалбоподателят „ТУТХОН-20“ ЕООД, ЕИК 202173330, е търговско дружество, вписано в Търговския регистър на 01.08.2012 г., със седалище и адрес на управление в гр. Поморие, ул. „Цар Освободител“ № 16. Негов управител и законен представител е Щ. Т. М., ЕГН **********, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството. Предметът на дейност на юридическото лице включвал строителство на жилищна сграда в гр. Поморие, УПИ II-89, кв. 62, както и продажба на обособени обекти в нея. „ТУТХОН-20“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 28.02.2014 г.

С нотариален акт № 117/04.05.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот „ТУТХОН-20“ ЕООД, представлявано от М., продало на Р. Н.

Д. апартамент № 24, находящ се в жилищна сграда в гр. Поморие, ул. „Велико 3

Търново“ № 20, ет. 5, със застроена площ от 76,49 кв. м, за сумата от 46 000 лева с включен ДДС. Продажната цена била получена изцяло от Щ. М. преди подписването на нотариалния акт, като по банковата сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД не се установява постъпило плащане.

За извършената продажба не била издадена фактура от представляваното от М. дружество, нито била декларирана стойността на дължимия данък върху добавената стойност за данъчния период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. в подадената пред ТД на НАП – Бургас справка-декларация по чл.

125 ЗДДС с вх. № 02002302606/14.06.2016 г. от името на „ТУТХОН-20“ ЕООД.

Обстоятелствата по посочената сделка били предмет на разследване по досъдебно производство № 30/2020 г. по описа на ОСлО – Бургас. След приключване на разследването срещу Щ. Т. М. бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 3 НК, въз основа на който било образувано НОХД № 1647/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В производството по НОХД № 1647/2024 г. на Окръжен съд – Бургас били представени писмени доказателства, от които се установява, че неплатеното данъчно задължение е било внесено в бюджета заедно с дължимите лихви. На 21.03.2025 г. с протоколно определение № 325/21.03.2025 г., постановено по същото дело, е било одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което Щ. Т. М. се е признал за виновен в това, че на 14.06.2016 г. в гр. Бургас, в качеството си на управляващ и представляващ „ТУТХОН-20“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7 666,67 лева, представляващи ДДС, като не е издал фактура за извършената продажба на апартамент № 24 по нотариален акт № 117/04.05.2016 г. и не е декларирал стойността на дължимия данък в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС, подадена пред ТД на НАП – Бургас за съответния данъчен период - престъпление по чл. 255, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 375а, ал.

3, вр. ал. 1 НПК, е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Определението за одобряване на споразумението, като необжалваемо, е влязло в сила на 21.03.2025 г.

На 05.05.2025 г. Окръжна прокуратура – Бургас е внесла в Окръжен 4 съд – Бургас предложение на основание чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, с което е поискала налагането на имуществена санкция на „ТУТХОН-20“ ЕООД в размер на 7 666,67 лева.

С решение № 140/29.05.2025 г., постановено по АНД № 548/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съдът е уважил предложението и е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 7 666,67 лева, представляваща имуществената облага, с която то се е обогатило в резултат на извършеното от Щ. Т. М., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „ТУТХОН-20“ ЕООД, данъчно престъпление.

При така установените факти възражението, направено пред въззивната инстанция от процесуалния представител на дружеството жалбоподател – адв. П., за изтекъл давностен срок за ангажиране отговорността на юридическото лице се явява основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83а, ал. 15 ЗАНН (предишна ал. 8, изм.

– ДВ, бр. 61 от 2025 г.) отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление по чл. 81, ал. 3 НК, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или ал. 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, а при опит и приготовление – от деня, в който е извършено последното действие; за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления, тя започва да тече от прекратяването им.

Поради обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция по НОХД № 1647/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас подсъдимият Щ. М. е внесъл дължимия данък заедно със законната лихва, първоинстанционният съд е одобрил внесеното споразумение за решаване на делото, съгласно което М. е признат за виновен по по-леко наказуемия състав на чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 НК, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“.

Произтичащите от това последици се отнасят както до индивидуализацията на санкцията, така и до продължителността на давностния срок, който се определя според предвиденото в закона наказание 5 за съответното престъпление.

За престъплението по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева.

Съобразно разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютната давност за наказателното преследване на това престъпление е четири години и шест месеца.

Престъплението по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което Щ. М. е признат за виновен с одобреното споразумение по НОХД № 1647/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е довършено на 14.06.2016 г. От този момент е започнал да тече давностният срок. Абсолютната давност от четири години и шест месеца е изтекла на 14.12.2020 г., тоест преди образуването на производството по АНД № 548/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас по внесеното на 05.05.2025 г. от Окръжна прокуратура – Бургас предложение на основание чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Не съществува правно основание давността да се изчислява по различен начин, който да игнорира последвалото признаване на дееца за виновен в извършване на престъпление по по-леко наказуемия състав. Именно тази правна квалификация обуславя както вида и размера на наложената санкция, така и продължителността на приложимия давностен срок. Поради това не може да се приеме, че давността следва да бъде съобразявана с първоначално повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 1 НК, тъй като подобно разбиране не съответства на изискванията на чл. 80 НК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че не може да бъде споделено разбирането, че началният момент на давността следва да се свърже с датата на заплащане на данъчното задължение от дееца. В разпоредбите на чл. 80, ал. 3 НК и чл. 83а, ал. 15 ЗАНН ясно и недвусмислено е определен моментът, от който започва да тече погасителната давност, а именно – довършването на престъплението; при опит и приготовление – извършването на последното действие; а при продължаваните и продължените престъпления – прекратяването им. И във всички тези хипотези началото на давността се свързва с момента, в който престъплението е довършено от обективна и субективна страна. В конкретния случай този момент е настъпил с подаването на 14.06.2016 г. пред ТД на НАП – Бургас на справкатадекларация по чл. 125 ЗДДС с вх. № 02002302606/14.06.2016 г. Последващото 6 поведение на дееца, довело до приложение на по-леко наказуемия състав, макар и да има значение за правната квалификация и санкционните последици, не е относимо към момента на довършване на деянието и съответно не влияе върху началния момент, от който започва да тече давността.