Решение № 688 от 31.05.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1676/2019
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 31.05.2019
- В сила
- 07.10.2019
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 38, ал.1, т. 1 · Закон за счетоводството
- чл.74, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 78, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 688 гр.Бургас,31.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,
46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1676 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. *, к.к. „*“, к-с „*“, партер, чрез представляващия – *, срещу Наказателно постановление № *., издадено от *– Зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка и извършването на нарушението не се оспорват, но се въвеждат твърдения за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, изразяващи се в неправилно съставяне на АУАН в отсъствието на представител на нарушителя, вписването в акта само на един свидетел и неправилна преценка за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Развиват се подробни доводи по всеки един от наведените пороци, като се достига до извод за незаконосъобразност на издаденото НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че доводите за отмяна на НП са чисто формални, като още веднъж се спира на всеки един от тях. Пледира за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган (АНО), се явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Посочва, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, като в подкрепа на тази си позиция акцентира, че дружеството-жалбоподател не е публикувало финансовите си отчети не само за 2017г., а и по принцип, което завишава обществената опасност на извършеното. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 10 – НП е връчено на представител на дружеството на 18.03.2019г., а жалбата е депозирана на 25.03.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.08.2018г. при извършване на съпоставка чрез програмен продукт „СУП” и извършена справка в Търговския регистър, св. М.К. – инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено лице по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2017г. в Търговския регистър, в законоустановения срок, а именно до 02.07.2018г. (30.06.2018г. е събота – почивен ден, респективно срокът изтича в първия работен ден след това, който е именно 02.07.2018г).
Свидетелката установила, че търговецът е подал ГДД за 2017г. по чл. 92 ЗКПО на 31.03.2018г., в която е декларирал, че за 2017г. е реализирал нетни приходи от продажби в размер на 2444787,50 лева.
Св. К. преценила, че с горното е допуснато нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на 28.08.2018г. изпратила покана до седалището на търговеца (л.19), за явяването на представител в ТД на НАП-Бургас, за съставяне на АУАН. Поканата била върната с отбелязване на лицето по връчването, че пратката е непотърсена (известие за доставяне на л. 22). При тези данни св. К. изпратила поканата по електронен път, като същата била доставена на 21.09.2018г. в 09.13 часа (удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 21). Доколкото в предвидения 7-дневен срок от 21.09.2018г. упълномощен представител на търговеца не се явил в ТД на НАП, на 01.10.2018г. св. К. съставила АУАН с № F421037. След съставяне на
АУАН, свидетелката пристъпила към неговото връчване. В тази връзка на 01.10.2018г. изпратила покана (л.20) до седалището на дружеството, като видно от известието за доставяне на л. 23 – пратката отново не била потърсена. Актът бил редовно връчен на упълномощен представител на жалбоподателя едва на 20.12.2018г.
Пълномощникът (пълномощно на л. 14) подписал АУАН и получил препис от него без да депозира възражения. В законоустановения срок – писмени възражения от дружеството също не били депозирани.
След връчване на АУАН на 11.02.2019г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на търговеца, като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на основание чл. 74, ал.1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН, а пледира единствено за допуснати процесуални нарушения и приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *– зам. директор на ТД на НАП-Бургас, който към дата 11.02.2019г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на МФ. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал.1 ЗСч. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на твърденията на жалбоподателя - вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за отмяна на НП, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на същия и при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН предпоставки. В конкретния случай органите по приходите са действали максимално добросъвестно и са изпратили покана до седалището на дружеството, с която са го поканили да изпрати представител за съставяне на АУАН. Въпросната покана не е била получена единствено по вина на търговеца, който не е осигурил лице в адреса си на управление, което да приема книжата. Въпреки това актосъставителят е направил всичко възможно за съхраняване на правата на дружеството, като е изпратил и покана по електронен път, която е била доставена до електронния адрес на жалбоподателя, но въпреки това представител не се е явил в ТД на НАП.
При тези факти, настоящият състав счита, че няма как жалбоподателят да черпи права от собственото си бездействие и доколкото актосъставителят е направил всичко възможно за уведомяването на нарушителя за предстоящото съставяне на акт и едва след това е пристъпил към съставянето му по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН, то и нарушение не е допуснато.
Дори хипотетично да се допусне, че такова нарушение в случая е налично, то не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на жалбоподателя. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на последния, с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, преди издаването на НП. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В случая не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение
№1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
977/2017г., Решение № 1016 от
26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
790/2016г., Решение №1035 от
12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
1192/2015г. и др.
Неоснователни са и възраженията за опорочаване на процедурата, поради съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел.
Следва да се има предвид, че нарушението е установено на базата на официални документи (справка в Търговския регистър), поради което и на основание чл. 40, ал.4 ЗАНН е било допустимо въобще да не се посочва свидетели при съставяне на акта. Въпреки това и с оглед прецизност съдът счита, че дори и да не се сподели горното виждане, то крайният извод за липса на съществен процесуално нарушение пак би бил верен. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, дори такъв по чл.40, ал.3 от ЗАНН, по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – същите не се оспорват по никакъв начин от жалбоподателя и лесно могат да се проверят от всеки в общодостъпния Търговски регистър.
Следва да се има предвид и че нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл.40, ал.4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, схващано като невъзможност да разбере вмененото му нарушение, като същевременно не води и до съществен порок на акта, а наказателното постановление да бъде отменено само на това основание. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 1450/12.10.2015г. по к.н.а.х.д. № 1178/2015г. на АдмС-Бургас, Решение №