Определение № 3036 от 20.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3036 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901312 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“, чрез адв. Хр. Р. от ВАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 89/25.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 608/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІ състав, с което след частично обезсилване, отмяна и потвърждаване на решение № 798/29.06.2023 г., постановено по гр. д. № 1201/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна, 9 състав, са уважени предявените от К. Г. Г. и З. С. Х. срещу Сдружение „Тракийско дружество Капитан Петко Войвода“ конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, във вр. с чл. чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на следните взети решения на проведеното на 23.05.2022 г. редовно отчетно-изборно Общо събрание на Сдружение в обществено полезна дейност „Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“: по т. 1 и т. 2 решенията, с които са приети отчетът за дейността на СНЦ „Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“ за периода от 05.07.2017 г. до 23.05.2022 г., финансовият отчет за 2021 г., бюджетът за 2022 г. и одиторският доклад по финансовия отчет за 2021 г.; с които е освободен от отговорност УС за 1 отчетния период от 05.07.2017 г. до 23.05.2022 г., както и председателят на сдружението е задължен да публикува доклада и ГФО в ТРРЮЛНЦ; по т. 3 решенията, с които са гласувани промени в Устава на Сдружението в чл. 10, ал.

4, чл. 21, ал. 4, чл. 36 и чл. 37, т. 3; по т. 4 - решенията, с които е освободен досегашният състав на УС и КК и е избран нов УС и КК за нов петгодишен мандат; по т. 5 - решенията, с които са одобрени действия на УС относно установяване на редовността на членството в дружеството и се задължава Постоянната комисия по членството всяка година да представя отчет по редовността на членството и по т. 6 - решението, с което е приет размер на годишния членски внос и ГФО на „Тракийско дружество Варна“ ЕООД за 2021 г. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която първоинстанционното решение, с което е бил уважен искът за отмяна на решението за недопускане до участие на двете ищци, е обезсилено, а в същата част е прекратено съдебното производство.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като са разгледани искове, предявени от лица без надлежна активна процесуална легитимация – ищците били изключени с едно от оспорените решения, което във вътрешните отношения между тях и юридическото лице е породило незабавно действие, поради което те вече не били членове на сдружението. От друга страна, счита, че съгласно Устава в работата на Общото събрание участват само избрани от членовете делегати, поради което ищците, които не са били избрани за делегати, са защитавали, без да притежават правен интерес, чужди права, вкл. и на лица като „представители от клубове „Левски“, „Аспарухово“ и „Приятели“, което е в противоречие с правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2 ГПК. Твърди, че поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – апелативният съд не е обсъдил изцяло както релевираните във въззивната жалба, подадена от сдружението, правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, така и събраните по делото доказателства, вследствие на което въззивното решение е необосновано. Обжалва въззивното решение и в частта му за разноските, като по своето правно естество в тази част касационната жалба представлява молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските – функционално компетентен да се произнесе по нея е въззивният съд, поради което след постановяване на настоящото определение делото трябва да се върне на Варненския апелативен съд за произнасяне по тази 2 молба.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Чия е доказателствената тежест за установяване на членствено правоотношение на ищеца в Сдружението с нестопанска цел, при иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и длъжен ли е съдът да укаже тази доказателствена тежест с доклада по делото? Доказателствата за членство в сдружение следва ли да отговарят на изискванията на закона, устава на сдружението и решенията на Управителния съвет? Тези доказателства подлежат ли на проверка, особено когато са оспорени изрично от ответната страна?“; 2. „Следва ли съдът в решението си да обсъди и да се произнесе по всички въпроси, повдигнати от страните в хода по същество, както и да се произнесе по всички въведени от тях искания и възражения, вкл. и такива, свързани с нарушение на процедурата?“; 3. „Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасяне по незаявени оплаквания?“ (по този правен въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви при постановяване на съдебното решение? Длъжен ли е да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на спора?“ (по този правен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика по т. 19 от ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и казуалната практика, формирана с решение по гр. д. № 46/2009 г. на III г. о., решение по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о., решение по т. д. № 674/2014 г. на II т. о., решение по гр. д. № 2113/2016 г. на I г. о. на ВКС) и 5. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?“ (по този правен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика - ППВС № 1/1953 г. и ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика - решение по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о, решение по т. д. № 866/2012 г. на I т. о., 3 решение по т. д. № 823/2010 г. на II т. о., решение по гр. д. №1857/2010 г. на IV г. о., решение по т. д. № 811/2012 г. на II т. о., решение по т. д. №1618/2014 г. на II т. о. и решение по т. д. №2843/2014 г. на II т. о. на ВКС).

Ответниците по касационна жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователен поддържания и пред него правен довод на ответника за недопустимост на предявените конститутивни искове. Изяснил е, че нормативната цел на исковете с правна квалификация чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, във вр. с чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ е насочена към защита на членствените права в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. Счел е, че в настоящото исково производство не бил спорен фактът на надлежното възникване на членствени права на ищците, като ответникът твърди единствено, че членственото правоотношение между тях и сдружението е прекратено поради отпадане при материалните предпоставки на чл. 15, т. 5 от Устава и чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗЮЛНЦ – вследствие на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимия членски внос. Анализирайки тези правни твърдения, апелативният съд е обосновал правното съждение, че разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ е регламентирала отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски с императивното изискване то да се констатира по ред, предвиден в Устава на сдружението, като един от юридическите факти, включен във фактическия състав на отпадането (основание за прекратяване на членственото правоотношение) представлява 4 констатиране на нарушението, което обстоятелство изключва автоматичното прекратяване на членственоправната връзка. В този смисъл, това изискване предполага уреждане в Устава на следните въпроси: кой орган е компетентен да извърши тази констатация, по какъв начин и как членът на сдружението, чието поведение е предмет на оценка, може да се защити. Въззивният съд е приел, че Уставът на сдружението не съдържа уговорки относно начина на констатиране на отпадането и органа, който е компетентен да стори това, поради което при липса на нарочна уредба в Устава констатациите на УС и създадените от него помощни временни или постоянни комисии са ирелевантни за настъпване на факта на отпадане. Следователно, твърдяното прекратително основание на членственото правоотношение не било установено по надлежен ред. По делото не било доказано и, че ищците са били изключени като съдружници на сдружението. Протоколът за проведено ОС на ЮЛНЦ от 23.05.2022 г. удостоверявал прието решение за „недопускане до участие в работата на ОС“ на двете ищци заради действия, които нарушават интересите на дружеството и уронват престижа му съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от Устава, но предметът на това решение е свързан единствено с участието на ищците в конкретното ОС, поради което не съставлява акт за прекратяване на членственото правоотношение - решението за изключване е винаги изричен и недвусмислен акт, но по отношение на двете ищци такъв липсва. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни съображения въззивният съд е достигнал до правния извод, че конститутивните искове, предмет на настоящото дело, са предявени от активно легитимирани лица и подлежат на разглеждане по същество.

Апелативният съд е счел за безспорно между страните обстоятелството, че след откриване на ОС от 23.05.2022 г. и избор на ръководство, и преди пристъпването на разглеждане на точките от дневния ред двете ищци са били отстранени от участие с абсолютно мнозинство от присъстващите. Това решение обаче притежавало процедурен характер, тъй като е част от дейността по организация и провеждане на ОС, целяща да установи присъстващите членове, кворума, ръководните и помощните органи на събранието. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че отстраняването на ищците от участие в работата на общото събрание не подлежи на самостоятелно обжалване – то не било част от решаващата дейност на събранието по смисъла 5 на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Евентуалната незаконосъобразност и противоустановност на решения с предварителен процедурен характер подлежи на разглеждане само като преюдициален въпрос за надлежното конституиране на събранието, кворума и мнозинството при предявени искове за отмяна на приетите на събранието решения, поради което самостоятелното им оспорване е недопустимо – в частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявения иск за отмяна на решението за недопускане до участие на двете ищци, обжалваното решение е било обезсилено, вследствие на което в тази част съдебното производство е прекратено.

Въззивният съд е съобразил, че оспорените решения на ОС (от т. 1 до т.