Определение № 1737 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1460/2025
- Вид
- Определение № 1737
- Подписан
- 04.06.2025
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1737 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501460 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Д. И. против определение №5242/17.04.2025г. по гр.д. №5332/25г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Е. А. К..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че в договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит е 3 060 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 581,90 лв. за застрахователна премия, а за целия срок на договора, който е 18 месеца, е предвидена възнаградителна лихва в размер на 1 063,28 лв. В тази връзка общата стойност за връщане по кредита възлиза на 4 705,18 лв. ПРС приема, че процесната застрахователната премия, може да се приложат последиците, изведени от СЕС в цитираното решение – тя да се включи в понятието „общи разходи по кредита“. Ето 1 защо застрахователната премия следва да намери израз в ГПР. В случая това не е сторено, тъй като премията е включена в главницата, а не е третирана като разход.
Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, при което може да се присъди само чистата стойност на кредита.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.
Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5242/17.04.2025г. по гр.д. №5332/25г. по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2