Определение № 1933 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1933 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901454 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 50 от 13.04.2023г. по в.гр.д. № 4/2023г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 558 от 09.06.2022г. по гр.д. № 1365/2021г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение, по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е установено по отношение на банката, че С. П.

Б. не дължи сумата от 74 938 лева поради това, че клаузата на чл. 22, ал. 1 от Договор за кредит № НL36899 от 09.05.2008г., рефинансиран с Договор за банков кредит № НL82974 от 29.05.2017г., е нищожна. Със същото решение банката е осъдена да заплати на С. П. Б., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 2 814 лева, платена без основание договорна лихва върху сумата от 74 938 лева за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2021г., със законната лихва за забава от датата на искова молба (10.08.2021г.) до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Предявеният установителен иск е недопустим 1 поради липса на правен интерес. Касае се за факти и субективни права, които са проявили своя ефект в миналото. През 2017г. е сключен различен договор за кредит, без доводи за неравноправност на съдържащи се в него клаузи.

Същевременно за ищцата съществува възможност да предяви осъдителен иск.

Чрез предявяване на иска се заобикаля законът – избягват се правопогасяващи възражения на ответника относно съществуващи кондикционни претенции (например възражение за погасителна давност). Въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Неправилно, в нарушение на чл. 20 от ЗЗД, е тълкувана клаузата на чл. 20 от Договор за кредит № НL36899 от 09.05.2008г. Банката е била добросъвестна и е предлагала възможности за намаляване на негативните ефекти от повишаване на курса на швейцарския франк по отношение на погасителните вноски по кредита. Ищцата, разполагайки с възможностите по договора (клаузата на чл. 20), не е положила дължимата грижа в нарушение на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД. Въззивното решение е основано на факта, че банката е имала познание за движението на котировките на швейцарския франк за бъдеще време и то в дългосрочен план, без този факт да е доказан по делото. Нито един финансов експерт не е могъл да предвиди финансовата криза към периода на сключване на първия договор между страните. Ищцата сама е преценила в коя валута е по-изгодно да получи кредита. Настъпилите впоследствие промени в обективните обстоятелства, извън контрола и независещи от страните, не могат да обусловят изводи за неравноправност.

Банката е предоставила на кредитополучателя цялата налична към датата на сключване на договора възможна информация относно движението на валутния курс и рисковете, свързани в получаването на кредита в чуждестранна валута. В качеството им на страни по договора за кредит банката и кредитополучателите са равнопоставени. Те са подчинени на закрепения в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД правен принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. От въззивния съд е следвало да бъде отчетено, че от ищцата не са предприети действия по ограничаване на неблагоприятните последици от влошената икономическа конюнктура. Въззивният съд не е извлякъл по правилен начин от практиката на СЕС и ВКС основните параметри на съдържанието на понятията „дължима грижа“ и „среден потребител“. Ако това е било 2 направено, съдът е щял да достигне до правилните решаващи изводи, че погасявайки редовно и без възражения своите парични задължения въпреки тяхната нараснала равностойност, ищцата не е положила дължимата грижа по чл. 63 от ЗЗД. Тя не е била в изискуемите разумни граници наблюдателна и съобразителна, поради което не би могла да се позове на неравноправност на договорни клаузи. Към договора за кредит е приложима разпоредбата на чл.

144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Неправилно е било отхвърлено надлежно направеното възражение за погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото основната претенция на ищцата е формирана от вземания по договор от 09.05.2008г.

При сключен нов самостоятелен договор за кредит за рефинансиране и с други допълнителни цели, който няма характер на допълнително споразумение, липсва правно основание да се приеме, че същият би представлявал спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Двата договор за кредит нямат необходимата пряка генетична връзка помежду си, която да обуславя квалификацията на втория договор като такъв, съставляващ съглашение върху непозволен договор. Още повече, че вторият рефинансиращ договор за кредит е можело да бъде сключен и с друга рефинансираща банка.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Налице ли е правен интерес при предявяване на отрицателен установителен иск относно несъществуването на субективно право на насрещната страна, произтичащо от валиден договор (за кредит), който не е оспорен като съдържащ неравноправни клаузи и валидно обвързващ двете страни, когато този правен интерес се обосновава с наличие на евентуални 3 права на ищцата, произтичащи от неоснователно обогатяване по предходен договор, който е прекратен чрез взаимно съгласие чрез рефинансирането му, и които права на ищцата могат и следва да бъдат предмет на защита чрез осъдителен иск, наличието на който изключва допустимостта на установителния?

2.) При същата хипотеза на настоящия правен спор – рефинансиране чрез нов договор за кредит, би ли бил допустим същият отрицателен установителен иск, основан на евентуално несъществуващо субективно право на главница по рефинансиращия валиден договор за кредит, в случай че последният е отпуснат от друга кредитна институция и кой би следвало да бъде ответник по такъв иск?

Сочи се противоречие на въззивното решение с възприетото в решение № 127 от 29.10.2010г. по т.д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Въпросите, според касатора, са също от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3.) Представлява ли заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на част от вземане за насрещната страна по валиден, нов и действащ договор за кредит, обоснован с евентуално наличие на права по предходен несъществуващ договор, и налице ли е в този смисъл правен интерес от предявяването на този установителен иск, който да е различен от чисто спекулативния икономически интерес на ищцата за намаляване на нейните задължения?

Касаторът се позовава на решение № 226 от 08.12.2016г. по гр.д. № 1349/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 130 от 14.07.2016г. по гр.д. № 150/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

4.) Защитава ли клаузата на чл. 20 от Договор за кредит № Н L36899 от 09.05.2008г. относно правото на кредитополучателя да поиска превалутиране, интересите на ищцата при неочакваното повишение на курса на валутата по кредита швейцарски франк спрямо местната валута лев, в която тя получава своите доходи, и включва ли се в обхвата на нейното задължение по чл. 63, ал.

2 от ЗЗД за полагане на дължимата грижа подаването на молба до банката за 4 превалутиране? Как съдът следва да цени липсата на доказателства за предприето такова действие от страна на ищцата в рамките на съответното производство, при което тя черпи благоприятни последици от своето бездействие, искайки банката да й възстанови валутни разлики от повишения курс на валутата по кредита спрямо местната?

Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

5.) Доколкото при договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора, може ли тази равнопоставеност да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора като например промяна в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2008г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе свързания с обменния курс риск? При наличието на какви доказателства за това, че банката е имала експертна компетентност и познания да предвиди глобалната финансова криза, може да се приеме, че клаузата за валутния риск в договор в чуждестранна валута може за доведе до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?

6.) Доколкото местната валута лев се котира в условията на режим на валутен борд и валутният й курс зависи изцяло от курса на валутата, към която левът е привързан и фиксиран – еврото, и при положение, че паричната и валутната политика в страните от Еврозоната зависи изцяло от външни и странични фактори, свързани с тяхното икономическо развитие, както и от решенията на ЕЦБ, могла ли е ответната банка – касатор и длъжна ли е била тя да предвиди тези външни фактори и тяхната степен на влияние върху курса на еврото спрямо швейцарския франк, за да би могла банката да уведоми за тези фактори кредитополучателите по подходящ и достатъчен начин?

Касаторът намира, че произнасянето на въззивния съд по пети и шести 5 от въпросите е в противоречие с актовете на Съда на Европейския съюз по дело С-186/16 и дело С-119/17, а шестият въпрос е също от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

7.) Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута? Следва ли преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение?

8.) Как следва да бъде разяснен от кредитодателя валутният риск от сключване на договор в чуждестранна валута, чрез какви примери, таблици или други помощни материали?

9.) Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Какво е съдържанието, формата и обемът на информацията, която би могла са удовлетвори това изискване?

10.) При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да разясни подробно валутния риск на кредитополучателя чрез съпоставка на разходите за покупка на валутата при стойност към периода на договарянето на кредита в сравнение с разходите при евентуалното й поскъпване?