Решение № 13932 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13932 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело № 20221110123703 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. к. Б.“ АД срещу В. С.

Р., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на 14.11.2018 г. сключил с ответника договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта „Diners club”, с предоставен в полза на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лв., за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС, съгласно приложимите към договора Общи условия. Излага доводи, че на 19.11.2018 г. ответникът е получил уговорената кредитна карта, за което обстоятелство е бил съставен протокол. Твърди, че ответникът не е погасил дължими вземания по договора, в общ размер на 483,67 лв., от които 396,06 лв. – главница, дължима на основание т. 2 и т. 5 от договора вр. т. 10.1 от раздел Х на Общите условия, както и 87,61 лв. – лихви, начислени за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., на основание т. 6 и т. 7 от договора вр. т. 11.1 от раздел XI на Общите условия.

Навежда доводи, че съгласно договора, за всички операции извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислявала уговорената фиксирана промоционална годишна лихва при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.

Ищецът е уточнил, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната 1 погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия и т. 6 от договора освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Ищецът твърди, че минималната погасителна вноска представлявала сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно на стойност от 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта, съгласно т. 7.2 от договора. Изложени са доводи, че кредитът е бил обслужван до 31.08.2020 г., като с изтичането на 150 календарни дни от датата, на която първото непогасено задължение е станало изискуемо - 15.09.2020 г., кредитът се е трансформирал в автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяването на титуляря на картата, съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия. Сочи, че за процесните вземания разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45291/2021 г. по описа на СРС, 172 с-в, която не е влязла в законна сила. Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 396,06 лв. – непогасена главница по договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта „Diners club”от 14.11.2018 г., както и 87,61 лв. – лихви, начислени за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., на основание т. 6 и т. 7 от договора вр. т. 11.1 от раздел XI на Общите условия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорва основанието и размера на претендираните вземания. Оспорва твърденията на ищеца относно настъпила предсрочно изискуемост на вземанията по кредита. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че кредитополучателят е усвоил предоставения кредитен лимит. Релевира възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 12 ЗПК, доколкото в съдържанието му не са посочени усвоената главница, уговорената лихва, правото на отказ на потребителя, условията за изменение на лихвения процент, както и за размера на лихвения процент на ден. Излага доводи, че клаузата по т. 7.2 от договора е нищожна, доколкото противоречи на чл. 33 ЗПК, както и че размерът на претендираното вземане е прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

С писмена молба с вх. № 193710/06.07.2023 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата молба. Поддържа, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предоставеният кредитен лимит е изцяло и предсрочно изискуем, предвид настъпилия падеж на 15.09.2020 г. Твърди, че съдържанието на процесния договор е в съответствие със законовите изисквания, както и че клаузите му са индивидуално уговорени. Излага доводи, че в договора ясно са формулирани уговорките относно приложимия ГЛП и ГПР по кредита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

2

От изложените фактически твърдения, следва че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на сключен помежду им договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта „Diners club”, по силата на който в полза на ответника е бил предоставен потребителски кредит под формата на кредитен лимит, при посочените параметри, усвоен от ответника, за когото е възникнало задължение за връщане на предоставената в заем сума в търсения размер, съответно за претендираните договорни лихви, поради настъпване на основанията за предсрочна изискуемост на кредита.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В доказателствена тежест на ответника е да докаже правоизключващите, респ. правопогасяващите отговорността му факти.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 14.11.2018 г., ведно с приложимите Общи условия към договора, сключен между „Д. к. Б.“ АД, в качеството му на „издател“ и ответника в качеството на „титуляр“. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора по искане на титуляря, издателят приема да преиздаде на титуляря револвираща международна кредитна карта “DINERS CLUB” с обозначен на нея срок на валидност, като предоставя на титуляря право да ползва кредитен лимит в размер на 500 лева, който може да бъде усвоен с издадената карта и при условията и реда, предвидени в Общите условия на „Д. к. Б.“ АД, за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти DINNERS CLUB.

В чл. 3 от договора е предвидено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 31.10.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на издателя. С чл. 5 от договора титулярят се е задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорен в договора и ОУ към него, като съгласно чл. 10.1 от раздел „Погасяване на кредита“ от Общите условия, титулярят заплаща всеки месец до датата на падежа или на първия работен ден, ако падежът е неработен ден, минимална погасителна вноска, посочена в месечното извлечение, която според чл. 1, б. „и“ от Общите условия е в размер на 5% от дебитното салдо по партидата към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целият размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. Видно от чл. 4 от договора след изтичане на отчетния период на титуляря се изпраща извлечение по карта. Съгласно чл. 1, б. „в“ от Общите условия, за дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период, респективно първият работен ден след него, ако 15-то число е неработен ден, като в буква „л“ е предвидено отчетният период да е от първо до последно число на всеки календарен месец.

Според чл. 6 от договора, за всички операции извършени с карта, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок, съгласно действащи ОУ на издателя, през който период издателят не начислява уговорената договора лихва. Титулярят има право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на отчетния период той погаси пълния размер на отчетените с картата плащания през съответния отчетен период. Посочено е, че към датата на подписване на настоящия договор гратисният период е със срок до 45 дни.

В чл. 7 от договора е предвидено, че при непогасяване на падежа на пълния размер на задълженията се дължи фиксирана годишна лихва – 19% върху непогасените 3 суми, като до 28.02.2019 г. титулярят заплащал промоционална лихва в размер на 12%.

В чл. 7.2 от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размер на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда предвиден в ОУ на издателя. В клаузата е уточнено, че към датата на подписване на настоящия договор годишната наказателна лихва е в размер на редовната лихва по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, като издателят служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва.

В чл. 11.1 от ОУ е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дни на просрочие, лихвата по т. 8.1.1, плюс наказателна надбавка в размер, съгласно договора.

Издателят служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва, отчетена от деня следващ датата на падежа за съответния отчерен период към 1-во число на следващия отчетен период.

Съгласно предвиденото в чл. 13.2.1 от раздел ХІІІ на Общите условия "Предсрочна изискуемост" ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, без да уведомява титуляря и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляря към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и Общите условия.

Като писмено доказателства по делото е приет Протокол № 395900/19.11.2018 г., видно от който ответникът е получил от ищеца кредитна карта „Diner Club Classic”, валидна до 10.2021 г., като е декларирал, че е запознат с Общите условия и с Тарифата на „Д. к. Б.“ АД.

По делото са представени и месечни извлечения по кредита за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2021 г., които не са оспорени от ответника.