Решение № 213 от 19.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ж. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № *, действащ чрез пълномощника си адв. П. Х. от БАК, против Наказателно постановление № 24-0431000263/05.08.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 01 Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева (25,56 евро).

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. П. Х. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ 01 – Бургас, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на жалбоподателя на 05.01.2026г. и депозирането на жалбата на 13.01.2026г./, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени 1 доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 25.06.2024г. свидетелят Ц. Б. Ц. – полицейски инспектор при РУ 01 – Бургас, ОДМВР – Бургас, съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 198351 от 25.06.2024г., в който посочил, че на 25.06.2024г. в 10:27 часа по ул.

„Шейново“, първоначално с посочено населено място гр. Българово, а впоследствие – гр. Бургас, в посока ул. „Хан Крум“, управлява личното си МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. номер № *, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС-то.

Свидетелят Ц. квалифицирал тези факти като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 05.08.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Ж. Х. Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал.

1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева (25,56 евро).

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ 01 - Бургас, като АУАН също е съставен от компетентен орган – Ц.

Б. Ц. – полицейски инспектор при РУ 01 – Бургас , ОДМВР – Бургас, съгласно приложените по делото копия, съответно на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 251з804/23.12.2022г. на

Директора на

ОДМВР

–

Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав констатира пороци на същите, касаещи задължителното им съдържание и обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на 2 наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а не следва да се налице непълноти, неясноти или противоречия.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Описанието на нарушението в двата акта следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Видно от съдържанието на процесния АУАН, в същия е налице неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението, като първоначално е посочено, че същото е извършено в гр. Българово, а по-надолу в текста на акта като място на извършване на нарушението е посочен гр. Бургас. Същото противоречие относно мястото на извършване на нарушението е пренесено от административнонаказващия орган и в обжалваното наказателно постановление.

Посоченото противоречие и неяснота относно мястото на извършване на нарушението в АУАН и издаденото въз основа на него НП води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят и ограничава неговото право на защита.

Последното от своя страна обосновава извода, че в случая се касае за допуснато от административнонаказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, което е и основание за неговата отмяна.

Единствено за пълнота следва да се отбележи, че така констатираното противоречие относно мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП не може да се приеме като техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института "техническа грешка" и не е предвидил възможност за поправянето на такава.

3

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая, предвид изхода на делото, право на разноски има единствено жалбоподателят, който своевременно – още с подаването на жалбата е направил искане за присъждане на такива, като е представил и Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2026г., сключен между него и адв. П. Х. от БАК, в който е отразено, че се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо и предл. трето от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., посочените размери в която не обвързват съда, съгласно актуалната практика на Съда на ЕС, минималният размер на възнаграждението е 400 лева (204,52 евро), което в случая съдът намира за справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на спора. Така посочената сума следва да бъде присъдена в полза на адв. П. Х. от БАК, предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя в настоящото производство, като доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, същата следва да бъде възложена в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0431-000263/05.08.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 01 - Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на Ж. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № *, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева (25,56 евро).

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Х., вписан в АК – Бургас, сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два 4 евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие на жалбоподателя Ж. Х. Х., на осн. чл.

38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5