Решение № 844 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК 202645585, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Коматевско шосе- местност „Динките“ против Решение № 602 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 3394/2022 г. по описа на РС-Пловдив, с което съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. Перуника № 27 искове за осъждането на последният да заплати сумата в размер на 21 000 лева, представляваща частично предявен иск от претенция в размер общо на 420 000 лева, получена на отпаднало основание, както и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на процесната сума като получена без основание и при условията на евентуалност иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за връщане на процесната сума като получена въз основа на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 09.03.2022 г. до окончателното й погасяване.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ответникът е получил от ищеца сумата от 420 000 лв. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което една от исковите претенции да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959, подаден чрез пълномощника му адвокат К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира 1 разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК 203179959 обективно евентуални искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пред. първо, второ и трето от Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лева, представляваща частично предявен иск от претенция в размер общо на 420 000 лева, получена на отпаднало основание, при условията на евентуалност за връщане на процесната сума като получена без основание и при условията на евентуалност за връщане на процесната сума като получена въз основа на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 09.03.2022 г., до окончателното й погасяване. В исковата молба се твърди, че на 17.06.2016 г. страните сключили предварителен договор, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли на ищеца подробно описани в договора недвижими имоти. Ищцовото дружество твърди, че предварителният договор бил нееднократно променян, като се посочва, че на същата дата – 17.06.2016 г. бил подписан и анекс, в който продажната цена била увеличена на 4 200 000 лева, като било договорено и заплащане на капаро в размер на 10 % от цената. Твърди се, че с оглед постигнатата договореност, за обезпечаване изпълнението на поетите задължения ищцовото дружество заплатило капаро /задатък/ в размер на 420 000 лева, за което плащане била съставена разписка на 17.06.2016 г., удостоверяваща получаването на посочената сума в брой. На 30.07.2017 г. страните подписали окончателен договор за покупко-продажба на имотите срещу сумата от 4 450 000 лева без ДДС, съответно – 4 574 519,16 лева с ДДС. Посочва се, че за периода от 07.07.2016 г. до 29.06.2017 г. част от продажната цена в размер на 850 000 лева била заплатена с лични средства на купувача по банкова сметка на продавача посредством 20 банкови 2 превода. Остатъкът от продажната цена в размер на 3 600 000 лева бил заплатен с отпуснат на купувача банков кредит с преводно нареждане № BORD03405775 от 14.07.2017 г., а дължимия ДДС в размер на 124 519,16 лева бил заплатен с две преводни нареждания, съответно на стойност 60 000 лева – с преводно нареждане № BORD04297922 от 08.08.2017 г. и 64 519,16 лева – с преводно нареждане № BORD01874289 от 13.09.2017 г. Твърди се, че към датата на сключване на окончателния договор в счетоводството на ищцовото дружество не била открита разписката за платения по сделката задатък в размер на 420 000 лева, поради което сумата не била нито приспадната, нито върната от продавача, както в деня на сделката, така и преди това. Поради това ищецът иска сумата да бъде върната като получена на отпаднало основание, доколкото счита, че основанието за задържане на платеното по договора капаро /задатък/ е съществувало само до датата на сключването на окончателния договор под формата на нотариален акт – до 30.06.2017 г., когато капарото подлежало на връщане или на приспадане; в условията на евентуалност се иска сумата да бъде върната като получена без основание, доколкото ако се приемело, че сумата в размер на 420 000 лева съставлява авансово заплатена част от продажната цена, то при сключването на нотариалния акт от 30.06.2017 г. подлежала на доплащане само останалата част от продажната цена от 4 154 519,16 лева, а не пълният размер от 4 574 519,16 лева; в условията на евентуалност, претендира възстановяване на сумата на неосъществено основание.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че на 17.06.2016 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, към който подписали и анекс относно продажната цена. По предварителните уговорки ищецът следвало да заплати капаро в размер на 420 000 лева като твърди, че представените от ищеца анекс към предварителния договор от 17.06.2016 г. и разписка от същата дата били предварително изготвени и подписани, а ищецът впоследствие не изпълнил поетото задължение да заплати капарото, тъй като не разполагал с парите – сумата от 420 000 лева не била заплатена нито в брой, нито по банков път на посочената в документите дата. Твърди, че страните подписали нов вариант на предварителен договор – отново с дата 17.06.2016 г., в който променили продажната цена на 4 450 000 лева без ДДС, като уговорили месечни вноски, доколкото капарото не било заплатено, а ищецът вече бил допуснат да ползва имота.

Посочва се, че между физическите лица И.П. – управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-ищец и Й.Б. – управител на дружеството-ответник имало образувано гражданско дело № 2275/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по повод дължима сума в размер на 74 800 лева във връзка с издаден от И.П. запис на заповед в полза на Й.Б.. Твърди се, че записът на заповед бил подписан с оглед осигуряване сумата за дължимия ДДС, доколкото към момента на сключване на окончателния договор ищецът разполагал само с 50 000 лева, а дължимия ДДС бил в размер на общо на 124 519,16 лева. Ответникът счита, че това било доказателство, че капарото не било заплатено, като навежда твърдения, че към датата на окончателния договор за всички участници по сделката било ясно, че ищецът дължи още пари, а не обратното – че е надплатил със сумата от 420 000 лева. На следващо място, посочва, че в периода от 07.03.2017 г. до 19.04.2017 г. И.П., в качеството си на управител на ищцовото дружество, превел по банков път на дружеството-ответник осем броя вноски в размер общо на 476 000 лева. Твърди се, че тези суми били предавани в брой от ответника на И.П., а впоследствие и на неговия служител Г.Д., след което били внасяни по банкова сметка на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, а от там превеждани по банков път като част от продажната цена на ответника, доколкото управителят на ищцовото 3 дружеството и самото дружество не разполагали с тези суми. Твърди, че за предадените суми били издадени осем броя разходни касови ордери, които били подписани от получаващия сумата. Сочи, че сумите по ордерите, както и датите на предаване на сумите съответствали напълно с извършените плащания по банков път. С оглед изложеното, при условията на евентуалност, в случай че предявеният от ищеца иск бъде приет за основателен, прави възражение за прихващане със сумата в размер на 476 000 лева, която сума била предадена от дружеството-ответник на дружествотоищец чрез управителя му, до размера на претендираната с исковата молба сума. Това възражение за прихващане не е било прието за съвместно разглеждане от районния с ъ д . Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника срещу предявения иск, чрез което същият противопоставя на вземането по иска свое насрещно вземане с цел да се извърши прихващане между двете, така че искът да бъде отхвърлен. Отказът на съда да приеме възражението за прихващане не лишава ответника от възможността да предяви иск за насрещното си вземане в отделно производство.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.06.2016 г. между ответното дружество в качеството му на продавач и ищеца в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.

Видно от приветите по делото доказателства от посочената по-горе дата – 17.06.2016 г. са представени различни варианти на договора, както и анекси, като страните по делото сочат различни причини за сключването на тези различни варианти на договори и анекси.

С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г. /л.68-72 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/, сключен между страните по настоящото дело, продавача (ответник по делото) се е задължил да прехвърлят на купувача (ищеца по делото) недвижими имоти, подробно посочени в договора, за сумата от 3 780 000 лв., както и годишна лихва в размер на 6 % върху неизплатената продажна цена.

Съгласно чл. 3, т. 5 от договора страните са се договорили, считано от подписване на договора, купувачът да изплаща ежемесечно до 9-то число на всеки месец дължимата до момента лихва. Съгласно чл. 3, т. 6, в случай че до 09.08.2016 г. страните не сключат окончателен договор, то от същата дата купувачът започва да изплаща ежемесечно сума в размер на 50 000 лв., с която погасява остатъкът от продажната цена, заедно с договорената лихва върху остатъка от главницата в размер на 6 %, изчислена на годишна база, съгласно погасителен план неразделна част от договора. Съгласно чл. 6 от договора страните по него се задължават да сключат окончателен договор в срок до 60 дни от представянето на удостоверение за вещни тежести с период за 10 години назад. Съгласно чл.8, т. 1 е уговорено заплащане на неустойка в размер на 420 000 лева от страна на купувача, в случай че по негова вина не се сключи окончателен договор. В Приложение № 1 към предварителния договор от 17.06.2016 г. са описани състоянието на имотите и подобренията и приращенията към тях, предмет на предварителния договор. На 17.06.2016 г. е подписан Анекс към предварителния договор, с който е променена продажната цена и начина на изплащането й, като същата е договорена в размер от 4 200 000 лв. Съгласно промените в чл. 3, т.1 и т.2 заплащането на продажната цена става по следния начин, а именно: заплащане в брой при сключване на предварителния договор на сумата в размер на 420 000 лв., представляваща капаро, като анексът служи като разписка за получаването й. Остатъкът до пълната продажна цена е уговорено да се заплати в срок до 3 дни от представяне на удостоверение за тежести. С разписка от 17.06.2016 г./л.36 от гр.д.№3394/2022 г. на ПдРС/, двустранно 4 подписана от страни, е отразено, че ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 420 000 лв., представляваща капаро в размер на 10 % от продажната цена, дължима съгласно предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г. и подписаният към него анекс. Не се оспорва от страна на ответника, подписването на тази разписка, но се твърди, че сумата по нея не е платена.