Определение № 5343 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5343 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510891 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника И.К.Т., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., против Определение № 31759/28.07.2025 г. по гр.д. № 8655/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 185834/28.05.2025 по чл. 248, ал. 1 ГПК от И.К.Д. за изменение на Решение № 8878/16.05.2025 г. по гр.д. № 8655/2024 г. на СРС в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Жалбоподателят твърди, че не е предвидено задължение, когато едно лице търси защита на правата си, породени от различни облигационни отношения, макар и насрещната страна по тях да е една и съща и същите да са със сходен предмет, то да стори това в едно производство. Поддържа, че предвид изхода на спора му се дължат разноски, но СРС не бил изложил мотиви защо не ги присъжда. Моли определението да бъде отменено, като постанови друго, с което да допълни решението в частта за разноските, като му присъди и дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство..

Насрещната страна - „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Производството по гр.д. № 8655/2024 г. по описа на СРС, 165 състав е образувано по искова молба, подадена от И.К.Д. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени установителни искове за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 757674/16.05.2019 г., евентуално – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 757674/16.05.2019 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв., частично от общо 36,88 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по горния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2024 г., до 1 окончателното плащане. С исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С протоколно определение от 03.04.2025 г., във връзка с подадена молба от ищеца, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на осъдителната искова претенция чрез увеличаване на нейния размер до сумата 36,88 лв.

С Решение № 8878/16.05.2025 г. по гр.д. № 8655/2024 г. по описа на СРС, 165 състав е прогласена за недействителна по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 757674/16.05.2019 г., поради противоречие със закона по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД. С Решението „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на И.К.Д. сума в размер на 36,88 лева, представляваща недължимо дадено възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 757674/16.05.2019 г. С Решението е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, включително заплащането на предоставената безплатна правна помощ.

С молба вх. № 185834/28.05.2025 г., поправена с молба вх. № 192346/03.06.2025 г., И.К.Д., чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., е направил искане решението да бъде допълнено в частта за разноските, като отговорността на ответника бъде ангажирана за заплатената от ищеца държавна такса в размер на 100 лева, депозит за вещо лице в размер на 400 лева, 1,36 лева такса за банкови преводи, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева.

С обжалваното Определение № 31759/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 8655/2024 г. по описа на 165 състав, СРС съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските, като е посочил, че поддържа мотивите, изложени в съдебното решение, чието допълване се иска, а именно, че ищцовата страна не е установила основанието си за претендиране на разноските, тъй като не е представила в оригинал сключения адвокатски договор, както и предвид броя на предходно заведени и образувани дела срещу ответника и други кредитни институции по искови молби на различни лица, чийто процесуален представител отново е адв. Д. М., е налице злоупотреба с права и на тези основания отхвърля претенцията за заплащане на разноски.

Въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Видно от доказателствата по делото ответникът до приключване на устните състезания по делото не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Съдът е приел, че ищеца не установява основанието си за претендиране на разноски по делото, тъй като не желае да представи в оригинал сключения адвокатски договор с клиента си. Приема, че тъй като са заведени множество дела от процесуалния представител на ищеца срещу различни кредитни институции, не можело да не се направи извод за липса на легитимен интерес у ищеца за присъждане на разноските. В обжалваният акт се отбелязва още, че безплатната адвокатска помощ по чл. 38 от ЗА не било средство за обогатяване на страните, а имало за цел улесняване достъпа до правосъдие на малоимотните граждани. Поради тези съждения, СРС е приел, че в случая се касае за злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК.

По делото е представено пълномощно, съгласно което И.К.Д. упълномощава Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, да го го представлява, включително и пред всички български съдилища.

2

С молба с вх. № 78508/05.03.2025 г. от И.К.Д. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено , че правната помощ се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и са представени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС (л.

62 и л. 63 от делото на СРС), като указания за представяне в оригинал не са давани от СРС.

С молба с вх. № 115410/01.04.2025 г. от И.К.Д. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е заявено, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар и е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, заедно договор за правна защита, в който е отбелязано, че сумата от 2400 лв. с ДДС, представляваща договорено адвокатско възнаграждение е платена в брой, кото е приложена и фактура с касов бон за горния размер от 01.04.2025 г. (л. 68-71 от делото на СРС).

В случая с решението съдът е уважил предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но не е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, както и направените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

При преценка на основателността на искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се съобразят доказателствата за извършването им. По отношение на направените разноски за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице не е налице основание изобщо да бъде отказано възлагането им на ответника, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че тези разноски следва да бъдат присъдени с оглед изхода на делото. Липсва основание да се приеме, че в конкретния случай, е налице злоупотреба с право, което да предполага направените разноски да бъдат възложени на ищеца.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно ТР № 1/2020 г. от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС: „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. В конкретния случай се касае за правна сделка, която не е от значение за решаване на правния спор, но тя е от значение за определяне на разноските. След като съдът разпределя разноските по делото, с оглед на изхода от правния спор, при което е длъжен да обсъди представените от страните доказателства за направени разноски, то не би могло да се очаква да определи разноски въз основа на нищожен договор за правна помощ, тъй като това би било нарушение на основен принцип на правото – принципът на добросъвестността/чл.12 от ЗЗД, чл.3 от ГПК/. В конкретния случай не е направено възражение за нищожност на договора за правна помощ от ответника, нито от страните по договора за правна помощ, но съдът би могъл служебно да се произнесе по този въпрос, тъй като нищожността произтича от представените доказателства по делото.

Предявеният иск е за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит с размер 400 лв., по който ответникът дължи плащане на сума в общ размер от 36,88 лв., а е поискал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение от 2400 лв. с ДДС. Очевидно разноските за адвокатско възнаграждение надхвърлят шест пъти стойността на договора за потребителски кредит, а това е злоупотреба с право и съдът не може да съдейства на недобросъвестната страна, а е длъжен да осуети злоупотребата с право /определение № 174/26.04.2021 г. по ч.грд. № 560/2021 г. на ВКС/.

Независимо от горното, няма основание ищецът да не получи никакви разноски за адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като разноски за адвокатско възнаграждение са били направени от И.К.Д., видно от фактура № 0100020814/01.04.2025 г. и касов бон към нея. След като ищецът е защитаван от адвокат, за адвокатската защита винаги се дължат разноски. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на 3 възнаграждение за своя труд. Когато по делото е оказана адвокатска помощ и съдействие в рамките и въз основа на надлежно учредена или потвърдена впоследствие представителна власт, за страната, в чиято полза е решено делото, както и за ответника – при прекратяването му, възниква потестативното право за репариране на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА предвижда, че размерът на дължимото възнаграждение се определя с договор и трябва да бъде в справедлив и обоснован размер.

Заплащането на възнаграждение е дължимо и при липса на договор, в който случай, съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАдв - по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.

В този смисъл, след като е уважен предявеният от ищеца иск и той е бил защитаван от адвокат, няма основание да му се откаже да получи разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като съдът прие, че договорът за правна помощ е нищожен, поради злоупотреба с право, но са направени разноски за адвокатско възнаграждение, то техният размер следва да бъде определен при съобразяване на интереса от предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, обема на защита, осъществена от адвоката. В конкретния случай стойността на договора за потребителски кредит е 400 лв., делото не е сложно от фактическа и правна страна, по спорове за действителността на договори за потребителски кредит е формирана многобройна съдебна практика, а по делото са представени единствено писмени доказателства, като производството е приключило в едно съдебно заседание, поради което съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението е сумата от общо 122,71 евро (240 лева) с вкл. ДДС.