Решение № 16051 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16051 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110140174 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл. 88,ал.1, изр.1, предл.1 ЗЗД.

С исковата молба от името на ищеца "ФОД е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 920 лв, представляваща авансово плащане, осъществено от ищеца на 02.08.2021г. по банков път с преводно нареждане от същата дата във връзка с фактура № 0000000322/ 12.08.2021г., удостоверяваща сключен между страните неформален договор за изработка от ответника по възлагане от ищеца на „динамичен уебсайт тип онлайн магазин”, подлежаща на връщане от ответника поради неизпълнението на уговорения уебсайт и развалянето на договора едностранно от ищеца , извършено с писмопокана от 11.01.2022г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на исковата молба – 02.03.2022г. до окончателното плащането, както и разноските по настоящото дело и по обезпечителното производство , по което е допуснато обезпечение на бъдещ иск .

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 13.05.2026г. адвокат на ищеца е пладирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представените на 22.05.2026г. писмени бележки от пълномощник на ищеца.

Ответникът ”ФЕООД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 20.05.2022г. пред Казанлъшкия районен съд отговор на исковата молба. Не се оспорва сключването между страните на неформален договор за изработка от ответника по възлагане от ищеца на 1

„динамичен уебсайт тип онлайн магазин”, както и плащането от ищеца на 12.08.2021г. на сумата от 1920 лв по този договор, но се твърди , че ответникът е изработил сайта и го пуснал в интернет на 05.10.2021г. , което е преди изтичането на уговорения 40 дневен срок, който изтекъл на 12.10.2021г. , а след поскането на сайта в интернет от възможителя не са постъпвали на фирмения имейл нито възражения , нито покана за изпъленение на договора , нито изявление за развляне на договора.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответното дружество поддържат оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 13.05.2026г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и в представените на 26.05.2026г. писмени бележки от пълномощник на ответника.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл. 88,ал.1,изр.1, предл.1 ЗЗД произтича от търговско правоотношение между страните ,т.е. от търговска сделка по чл.286 ТЗ, делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно местната подсъдност на иска :

Исковата молба първоначално е предявена пред Казанлъшкия районен съд, който е било образувано гр.д. № 549/2022г. по описа на КРС,ІV граждански състав. пред

Казанлъшкияг районен съд, ІV граждански състав е изпълнил по гр.д. № 549/2022г. процедурата по чл.131 ГКП , като е изпратил е преписи от исковата молба и от приложенията към нея на ответника, който е представил в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на исковата молба.

Казанлъшкият районен съд, ІV граждански състав с определение № 1032/08.06.2022г. е прекратил образуваното пред него съдебно производство по гр.д. №549 /2022г. и е изпратил делото на Софийски районен съд на основание чл.118,ал.2 ГПК ПО МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ , като е уважил предявения от ответника с отговора на исковата молба отвод. Като необжалвано това определение е влязло в сила.

В СРС е образувано настоящото гражданско дело № 40174/2022г. по описа на 68 състав.

Относно основателността на иска :

Педявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

По настоящото дело са безспорни , а и са доказани чрез представените с исковата молба фактура № 0000000322/12.08.2021г., Задание за иработка на уеб сайт тип онлайн 2 магазин , преводно нареждане от 12.08.2021г. сключването от ищеца като възложител и от ответника като изпълнител на неформален договор за изработка от ответника по възлагане от ищеца на „динамичен уебсайт тип онлайн магазин”, както и авансовото плащане от ищеца на ответника на 12.08.2021г. на сумата от 1 920 лв с ДДС във връзка със сключения договор.

Спорният въпрос по предявения иск между страните е относно изпълнението от ответника на задълженията му по договора , удостоверен във фактурата №

0000000322/12.08.2021г.Според ищцовата страна уговорения „динамичен уебсайт тип онлайн магазин” по този договор не е изготвен от ответника, поради което договорът е развален едностранно от ищеца , а авансово платената от ищеца сума подлежи на връщане от ответника. Според ответната страна уговореният „динамичен уебсайт тип онлайн магазин” е изготвен точно и в срок , поради което авансово платената сума не подлежи на връщане на ищеца. Възраженията на ответника са неоснователни. Това е така по следните причини :

Според приетото в откритото заседание на 21.05.2025г. заключение по основната съдебна компютърно-техническа експертиза „не се установяват метаданни в изследваното интернет споделено пространство (включително електронен запис), ответното дружество да е ъплоудвано сайт (контент/съдържание) на хостинг пространство за домейн –voyageltd.com”, който е на ищеца. Според вещото лице „налице са данни за качване на съдържание и визуализация (графично оформление) до 18.11.2020г. в 18.30 ч.” , но „Тази дата предхожда уговорената за начало на изработване на сайта- 12.08.2021г.” , което означава , че откритите от вещото лице данни са НЕТНОСИМИ към предмета на настоящото дело , тъй като не са свързани с действия на ответника по процесния договор, защото го предхождат с много месеци.

В приетото откритото заседание на 13.05.2026г. заключение по допълнителната съдебна компютърно-техническа експертиза е посочено дословно следното : „При достъп в акаунта на ответника , където трябва да е съхранен работният вариант на сайта, се констатира, че същият към настоящия момент липсва. По тонически път и към настоящия момент не може да се установи какво и в каква степен точно е било изградено от него, налична е само директората за съхранение , която е създадена на дата 18.09.2021г. (която дата е видна от приложената от вещото лице визуализация на акаунта на ищеца в хостинг компанията, а не както е посочено от вещото лице 18.09.2024г. , което е очевидна техническа грешка при изписването на последната цифра от годината – б.с.)” .

Обобщаващият извод на експерта е следният : „Съгласно установените данни се стига до извода , че ответникът по делото „ФЕООД е стартирал изрботката на сайт за ищеца , но налични данни за него (на какъв етап от изпълнението си е бил той) не са съхранени към настоящия момент в сървърните ресурси на ответника”.

Техническите констатации на вещото лице в приетите по делото основно и допълнително заключения по съдебно-техническата експортиза са в съответствие с показанията на разпитаната в заседанието на 11.10.2024г. по искане на ищцовата страна 3 свидетелка Т.Д.Б., която е дъщеря на едноличния собственик на ищцовото дружество - В.а П и е управлявала офиса в град Варна на ищцовото дружество, което „оперира с туристическа дейност” . Идеята за изработването на сайт , при който клиентът сам да може да прави резервации , била на свидетелката , която намерила ответната фирма чрез сайт , свързала се с тях , обяснила им какво иска , а те й казали колко ще струва. Уговорката им била за 40 дни да изготвят сайта срещу плащане на сумата от около 2000 лв от ищцовата страна, които свидителката превела 24 часа след като се свързала с ответника. Според свидетелката тя провела само един телефонен разговор с ответната страна , а през следващите 40 дни въпреки нейните опити да се свърже с представители на ответника , те практически не й вдигали телефона или отказвали разговори, а изработването на такава система е тежко или изисква непрекъснат контакт на двете страни. Твърденията на свидителката е , че практически тя е започнала направата на сайта , а представителите на ответника не са направии абсолютно нищо от уговореното , дори не променили цвета , който тя била направила , и не написали дори една буква.

Техническите констатации на вещото лице в приетите по делото основно и допълнително заключения по съдебно-техническата експортиза и показанията свидетелка Т.Д.Б. обосновават правният извод , че ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказал чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) изготвянето на „динамичен уебсайт тип онлайн магазин”, уговорено с договора за изработка, удостоверен с фактурата № 0000000322/12.08.2021г.

Същественото е, че за точно и пълно изпълнение на договорните задължения на ответника по процесния неформален договор за изработка (чл. 258–чл.269 ЗЗД) не е достатъчно само изготвянето на уговорения „динамичен уебсайт тип онлайн магазин”, но и приемането на изработения саят от ищеца като възложител. Според чл.266,ал.1,изр.1 ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение само за приетата работа.

В конкретния случай няма приемане по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД на изработен „динамичен уебсайт тип онлайн магазин” от страна на поръчващия (ищеца). Според гражданско-правната доктрина за разлика от договора за продажба при договора за изработка приемането включва не само фактическото получаване на изработеното, но и изявление за одобряването му от възложителя, т.е изявление, че отговоря на уговореното (изрично в този смисъл – проф. Ал. К, „Облигационно право. Отделни видове облигационно отношения”, изд. 1996г. , стр.182, както и Б. В., „Облигационно право. Специална част”,изд.

1992г.,стр.107). В разглеждания случай няма такова изявление на ищеца като възложител, което означава , че дори и да е бил изработен от ответника „динамичен уебсайт тип онлайн магазин” , изработеното не е прието от възложителя - ищеца. Точно обратното в исковата молба и в допълнителните писмени молби от 20.04.2023г. и от 18.10.2023г. по делото пълномощниците на ищцовата страна изрично посочват , че „няма предадена по надлежен ред никаква разработка” от ответника на ищеца и по-конкретно няма „фактическо предаване на средствата за достъп до разработения сайт, респективно ъплоудването му (качването му) на посочен от възложителя сървър, преминаване на тестова 4 среда , от които да е видно , че всички възложени функционалности работят” , както и, че не е предоставен от ответника на ищеца „достъп до административния панел на разработения уебсайт за целите на администрирането му”, т.е. „не е предаден на възложителя работещ интернет сайт, за който е платено възнаграгждение и поради което се е наложило договорът да бъде развален”.

С приложената към исковата молба Покана от 11.01.2022г. ищецът едностранно е развалил договора по фактурата№ 0000000322/12.08.2021г. поради неизпълнението на задълженията на ответника по този договор (чл.87,ал.2 ЗЗД) и е поискал връщането на авансово платената сума. Освен това със самото предявяване на исковата молба ищецът е развалил процесния договор съгласно трайната и безспорна съдебна практика.

Тъй като развалянето на договорите има обратно действие (чл.88,ал.1, предл.1 ЗЗД) платената авансово от ищеца сума по процесния договор се оказва дадена на отпаднало правно основание (чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД) , поради което следва да бъде върната от ответника. По делото не са представени доказателства това да е направено от ответната страна.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85a3821b-882a-4ddd-819a-046793b80fec