Определение № 628 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Пазарджик, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Д. П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235200500712 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба от “Н. **” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. “И. В." №**, представлявано от управителя Н. М. К., чрез адв. Д.

М., срещу Определение № 591 от 02.10.2023г., постановено по ч.гр.д. №507/2023г. по описа на РС - Велинград, с което е обезсилена заповед № 250/08.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като заповедният съд неправилно и необосновано е приел, че заявителят не е представил по делото доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника в указания му срок. С жалбата се представя копие от искова молба вх.

№4119/11.08.2023г. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване и от надлежна страна, имаща право да го обжалва.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №507/2023г. по описа на РС - Велинград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “Н. **” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. М. К., чрез адв. Д. М., срещу “В.” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Б., за сумата от 6192 лв. по фактура № 0100000645/24.11.2022г.

Заявлението е уважено, като по делото е издадена Заповед № 250 от 08.06.2023г. за изпълнение на парично задължение, препис от която е връчен на длъжника на 12.06.2023г.

1

В законоустановения срок, на 10.07.2023г., по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника “В.” ООД, представлявано от управителя П. Б..

За подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение е съобщено на заявителя, като му е указана възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, след довнасяне на дължимата държавна такса и срокът, в който този иск следва да бъде предявен. Указани са на заявителя и последиците от непредявяването на иска в срок и/или непредставянето на доказателства за това пред заповедния съд, а именно - че издадената по делото заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с посочените указания е връчено на процесуалния представител на заявителя - адв. Д. М. на 18.07.2023г., както и лично на заявителя, чрез неговия управител Н. К., на 28.08.2023г.

С молба от 31.08.2023г., заявителят, чрез адв. Д. М., е представил по делото вносна бележка за внесена държавна такса по ч.гр.д. № 507/2023г. в размер на 123.84 лв. по сметка на Районен съд - Велинград. В самото платежно нареждане като основание за извършеното плащане също е записано “държавна такса по ЧГД 507/2023”.

С обжалваното определение заповедният съд, като е приел, че по делото липсват представени от заявителя доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника в указания срок, е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК след депозиране в законоустановения едномесечен срок на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, съдът следва да укаже на заявителя за възможността му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. При неизпълнение на тези указания, заповедният съд следи служебно за наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 5 ГПК, като не е необходимо да бъде сезиран от някоя от страните, за да постанови определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Проверката му обаче се разпростира единствено до това дали заявителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок.

Доказването на факта на предявяване на иска в законния срок е в тежест на заявителя.

За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Представянето на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.5 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда, издал заповедта за изпълнение, че искът е предявен /чрез заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й или чрез със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство/.

Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по 2 исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ с този на заявлението по чл. 410 ГПК е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни /в този смисъл Определение № 123 от 27.01.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., І т. о.; Определение № 374 от 27.05.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 325/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 536 от 31.07.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 251/2012 г., III г. о./.

В настоящия случай липсва надлежно уведомяване на съда, издал заповедта за изпълнение, от страна на заявителя за предявен от него установителен иск. Действително, последният е представил, и то в указания му срок, молба, с която е уведомил заповедния съд за внесена държавна такса и доказателства за това, а пред настоящата инстанция, с частната жалба е представил и доказателства за депозирана на 11.08.2023г искова молба срещу длъжника за вземането, предмет и на заявлението. Доколкото обаче и в самата му молба, представена пред заповедния съд, и в платежното нареждане, представено с нея, като основание за извършеното плащане е вписано, че държавната такса се внася по ч.гр.д. № 507/2023г. по описа на РС - Велинград, образувано в следствие подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не за завеждане на исковтото производство, то за съда, издал заповедта, не е възникнало основание да смята, че указанията му са надлежно изпълнени. От своя страна, представеното едва с частанта жалба доказателство за предявяване в срок на иск срещу длъжника, няма характер на редовно уведомяване на съда, издал заповедта за изпълнение, доколкото е подадено впоследствие, на практика след изтичане на указания срок от заповедния съд, както и е подадено пред друг орган. Същото е следвало да е налице при подаването на молбата от 31.08.2023г. в РСВелинград и да се приложи към нея, за да се установи по частното гр. дело, че към този момент е имало подадена искова молба с входящ номер в регистратурата на РС - Велинград.

Представеното пред съда, издал заповедта за изпълнение, платежно нареждане за “внесена държавна такса по ч.г.д. № 507/2023г. по описа на РС - Велинград” с молбата от 31.08.2023г., не е достатъчно да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че е подал в срок искова молба, във връзка с дадените му указания от заповедния съд.

Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че заявителят в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал.1 ГПК в предвидения в закона срок, поради което правилно РС- Велинград е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Обжалваното му определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 591 от 02.10.2023г., постановено по ч.гр.д.

№507/2023г. по описа на РС - Велинград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4