Определение № 3727 от 23.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3727 гр. София, 23.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100502033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищцата М. Р. М. срещу решение 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 3820/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.

С първоинстанционното решение е прекратено като недопустимо производството по предявения от М. Р. М. иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на периодите от 24.03.1972 г. до 30.06.1976 г.; от 01.04.1977 г. до 01.05.1977 г.; от 01.06.1977 г. до 01.07.1977 г.; от 01.10.1977 г. до 31.12.1977 г.; от 01.01.1980 г. до 01.12.1982 г.; от 01.01.1983 г. до 01.12.1984 г., поради липса на правен интерес. Със същото решение е уважен предявеният от М. Р. М. иск, като е признато за установено по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, спрямо Национален осигурителен институт – ТП – София град, ч е М. Р. М. в периода от 01.07.1976 г. до 30.09.1976 г.; от 01.10.1976 г. до 31.10.1976 г.; 01.11.1976 г. до 31.03.1977 г.; 01.05.1977 г. до 31.05.1977 г.; от 01.07.1977 г. до 30.09.1977 г.; от 01.08.1978 г. до 31.12.1978 г.; от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г.; от 01.12.1982 г. до 31.12.1982 г. и от 01.12.1984 г. до 31.12.1984 г. , е работела като „машинописец“ в Дирекция „България филм“ София, на пълен работен ден /8 часа/ и при минимално месечно трудово възнаграждение, които периоди следва да се зачетат за трудов стаж.

1

Въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното решение в цялост, включително и в частта му, с която производството по делото е прекратено. По тези съображения се налага извод, че в депозираната въззивна жалба е инкорпорирана и частна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с което производството по делото е прекратено. Тази частна въззивна жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 -279 от ГПК.

С определение от 20.12.2022г., влязло в законна сила на 08.02.2023г., постановено по ч.гр.д. № 12594/2022г. по описа на СГС, е потвърдено първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с което производството по делото е прекратено за част от заявения исков период.

Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с недопустима въззивна жалба поради следните съображения:

С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от М. Р. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, на заявените от ищцата основания и за посочените в исковата молба периоди. Както бе посочено, решението на СРС в останалата неблагоприятна за ищцата част, е влязло в законна сила на 08.02.2023г. С оглед изложеното се налага извод, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу решението на СРС, с което е уважен предявеният от нея иск. Принципно е несъмнено, че за страната, в чиято полза е постановено решението, липсва правен интерес да го обжалва и ако бъде постановено такова решение, то ще е недопустимо.

Изключения от този принцип са разгледани в решение № 141/14.07.2016г., постановено по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, IV ГО , в което е прието, че съществуват случаи, при което е възможно диспозитивът на решението да удовлетворява страната като резултат само формално. В това решение е посочено още, че за ответника по един осъдителен иск не е без значение дали паричното му задължение ще бъде отречено поради това, че не е възникнало, или поради плащането на същото в хода на висящото производство. Ако той е оспорил възникването на задължението и евентуално е направил възражение за погасяването му по някои от предвидените в закона способи /плащане, прихващане, давност и др./, той с основание няма да е доволен от решението, в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и е 2 разгледал само евентуалното възражение, като го е уважил. В този случай очевидно диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има право да го обжалва. В цитираното решение на ВКС е направен извод, че правен интерес от обжалване на съдебно решение е налице винаги, когато съдът не е разгледал възраженията на ответника в поредността, която следва от правното им естество. Ответникът има интерес да обжалва решението, когато съдът не е разгледал първо правните доводи срещу основателността на иска, след това правоизключващите възражения и то в поредност според тежестта на претендирания порок, след това правоунищожаващите възражения, след това правоотлагащите и накрая правопогасяващите и то в поредността, която следва от правното им естество. Страната има интерес да обжалва също и когато съдът е разгледал възраженията в правилната поредност и е уважил някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по попредно възражение, което според нея неправилно е отхвърлено.

Настоящият случай не попада в посочените по-горе изключения.

Търсената от ищцата защита на спорното субективно материално право е постигната в заявения от същата в исковата молба обем и на претендираното основание, поради което подадената въззивна жалба е недопустима.

Наличието на правен интерес за страната от воденото на съответното съдебно производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането на страната към съда, на образуваното по него съдебно производство и на постановените от него съдебни актове. Поради това, във всеки един момент от развитието на съдебното производство съдът следва служебно да следи дали правният интерес е налице за съответната страна. Ако страната не е имала правен интерес от сезирането на съда или ако той е отпаднал поради някаква причина след сезирането на съда, недопустимото съдебно производство следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното и като съобрази, че за въззивницата липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният от нея иск, се налага извод, че въззивна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а въззивното производство - да се прекрати.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1-во от ГПК, 3 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на М. Р. М. с вх. № 25180611 от 30.12.2021г. по вх. рег. на СРС срещу решение от 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 3820/2020г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2033/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4