Решение № 495 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Т.а Цв. С.а в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601896 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 03.02.2023г. по НОХД №334/2021г. по описа на СРС, НО, 115 състав, Т. И. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1,пр.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца и глоба в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева. С присъдата на основание чл.57,ал.1т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет предметът на престъплението.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, депозирани от адв. Г., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия Т. К., с които се иска подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно присъдата отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати нарушения на закона или изменена с намаляване на нанканията на основание чл.55 от НК и с прилагане на чл.66 от НК с оглед 1 настъпилите нови положителни обстоятелства относими към личността на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия представя доказателства за актуално семейно положение и личностнови ангажираности, удостоверение за актуални здравословни проблеми, удостоверение за актуалната му социална и трудова ангажираност.

Защитата поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Пледира, че по делото не са събрани доказателства за осъществено от подсъдимия престъпление, съгласно обвинението. Обръща внимание на съставения протокол за проверка на МПС, в който е записано, че в лекия автомобил, управляван и собственост на свидетелката Ш., е намерен непрозрачен плик, съдържащ тревиста маса. Същевременно този протокол не е съпроводен с огледен протокол, чрез който да бъде индивидуализирано намереното. Защитата посочва, че свидетелката Ш. е отказала да бъде тествана за наркотични вещества, а същата е била задържана именно за притежание на такива. От заключението на дактилоскопната експертиза не може да се направи извод, че намерените наркотични вещества са свързани с едно от двете лица, пътуващи на инкриминираната дата в автомобила.

Защитата оспора протокола за доброволно предаване, тъй като намира, същият не отговаря на законовите изисквания, като освен липата на час, видно от съдържанието му същият е съставен на място различно от това, на което е съставен протокола за проверка на МПС. В тази връзка не се установява как вещите, намерени при проверка на МПС, са предадени от подсъдимия впоследствие доброволно, като същите са държани от полицейски служител.

Наред с това има извършени обиски по ЗМВР, от които е видно, че в К. не са намерени инкриминираните наркотични вещества. Защитата намира също, че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на закона, тъй като липсва ясен и задълбочен анализ, което не позволява на подсъдимият да разбере въз основа на какви доказателства е осъден. Направеното от последния изявление в протокола за доброволно предаване не е от естество да изгради доказаността на обвинението, още повече че липсват доказателства същият да е бил предупреден по надлежен начин за правата си. Защитата намира ,че предходните осъждания на подсъдимия са основанието, поради което районния съд е наложил ефективно наказания, но не съобразил, че те са били за престъпления, извършени от К. като непълнолетен. Към настоящият момент подсъдимият е баща, трудово ангажиран, със семейство, което издържа, което не се налага неговото изолиране в срока на наказанието „Лишаване от свобода“, по изложените съображения защитата прави алтернативно искане за изменение на присъдата и налагане на наказания по реда на чл.55 от НК.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на присъдата на СРС като правилна и законосъобразна, постановена съобразно събраните и проверени по делото доказателства.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, постановяване на нова присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е положил необходимите усилия за установяване на фактите и събиране на относимите доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд намира за установена идентична фактическа обстановка, която е следната:

На 08.01.2020г. свидетелите А.А. и К.И., служители към 02 РУ-СДВР при изпълнение на служебните си задължения като АП-132 около 13.30ч се движели със служебен автомобил по бул. Рожен, в посока на движение от ул.

Йордан Хаджиконстантинов- Джинот към бул. Мария Луиза. По бул. Рожен по същото време са движел и лек автомобил, марка Хюндай, модел Елантра, с ДК № ********, обозначен като таксиметров, управляван от свидетелката Ш.. В автомобила на предна дясна седалка пътувал подсъдният К.. При настигане на таксиметровия автомобил, полицейските служители подали сигнал за спиране с оглед извършване на проверка.

Ш. отбила автомобила, А. и И. се легитимирали и започнали проверка на личните документи на двете лица, като им направило впечатление, че същите са видимо притеснени. При проверката полицейските служители установили, че К. и Ш. са криминално проявени, забелязали също, че на стелката зад предната дясна седалка има торбичка, която Ш. заявила, че е на К.. Установено било, че пликът съдържа тревиста маса, за което А. и И. уведомили ОДЧ.

За извършената полицейска проверка на лекия автомобил бил съставен протокол, по реда на чл.81 от ЗМВР от И., в който Ш. като собственичка и управляваща автомобила записала „ Пликът с растителна маса беше на Т., който качих да закарам до адрес“

Междувременно на място бил изпратен екип на отдел ПП-СДВР, който да тества Ш. за употреба на наркотични вещества. Същата отказала да бъде изпробвана, поради което свидетелят Г., мл.автоконтрольор съставил АУАН GA №22309 от 08.01.2020 и издал талон за медицинско изследване № 0058384, като свидетелката не се явила, за да даде проби от кръв и урина за изследване.

С протокол за доброволно предаване от същата дата подсъдимият предал на свидетелката И. плика, намиращ се зад предната дясна седалка, съдържащ тревиста маса, за което написал собственоръчно „Предаденото от мен е марихуана е мое“. Предаденият плик бил запечатан на място с картон серия А 315820 и СП 216 НЕКД-СДВР от свидетеля Б., младши експерт към 02 РУ-СДВР, част от ДОГ, за което К. се подписал върху картона.

3

От заключението на ФХЕ се установява, че растителната маса, предадена с протокол за доброволно предаване от К. е коноп с него тегло 268,27гр. и с процентно съдържание на активния компонент – тетрахидроканабинол 14%.

Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, парична стойност на иззетите от подс. К. наркотично вещество – коноп с 268,27гр е 1609,62; като оценката се базира на метода на математическото изчисление, съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет на Република България от 29.01.1998 г., обнародвано в Държавен вестник, брой 15 от 06.02.1998 г.

Съгласно заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза подс. Т. К. не боледува от психическо заболяване в тесния смисъл на понятието и няма интелектуален дефицит, липсва оформена зависимост към психоактивни вещества с типичните за синдрома промени във физиологичен, когнитивен и поведенчески план. Изводът на вещото лице е, че подс. К. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че може да участва в наказателното производство.

Приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите А.А., К. И., С.С., С.Г., Г. Б., Г.Д. и М. Ш., в това число приобщените по надлежния процесуален ред съгласно чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2,пр.2 от НПК показанията на А., И. и Ш., депозирани в хода на досъдебното производство, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за проверка по чл.81 от ЗМВР, заповеди за задържане за срок до 24 часа; протокол за доброволно предаване , експертна справки, приемо-предавателни протокол за веществени доказателства, протокол за оценка на наркотичните вещества; справка за съдимост; заключенията на изготвените по делото експертизи, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

При самостоятелен анализ на показанията на свидетелите А. и И., настоящият състав намира същите за достоверни относно времето, мястото и участниците в извършената полицейска проверка на подс. К. и св.Ш..

Правилно първата инстанция е дала вяра на посочените свидетели като въз основа на тях е изградила фактическите си изводи от започналата рутинна полицейска проверка на документите на водача на лекия автомобил и пътника, установяване на криминални регистрация на К. и Ш., видимото им притеснение, както и намерената при проверка на автомобила торба, съдържаща тревиста маса. Посредством тези показания категорично се установява, че Ш. е заявила пред служителите на полицията, че пликът зад предната дясна седалка е на подсъдимия, което последният също е потвърдил.

В подкрепа на изложеното са налице и приложените по делото протокол за проверка по чл.81 от ЗМВР, както и протокол за доброволно предаване и не на последно място картона, с който е бил запечатано, предаденото от К.

4 наркотично вещество, за което същият се е подписал. Правилно първата инстанция е дала вяра и показанията на Ш. за това, че същата е возила подсъдимия на 08.01.2020г по указан от него маршрут и че торбата оставен зад предната пасажерската седалка е негово, тъй като освен, че същите кореспондират с показанията на коментираните по-горе полицейски служители, същите намират потвърждение и в заявеното от самия подсъдим, при предаването на торбата с растителна маса. Споделено от този състав е и позицията на районния съд относно изключване на тези част от показанията на свидетелката Ш. отнасящи се до обстоятелства извън предмета на доказване по делото. Отхвърлените като неоснователни възражения на защитата от контролирания съд относно „оговор“ от страна на Ш. се правилно обосновани.

Този състав намира за необходимо да в тази връзка да бъде добавено, че с приобщената в хода на въвззивното производство справка за съдимост на свидетелката, действително се установява, че същата е била осъждана за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Не може, обаче, да бъде игнорирана справка за съдимост на подсъдимия, видно от която е ,че същият е бил осъждан два пъти за разпространени на наркотични вещества и настоящото деяние е само пет дни след изтичане на изпитателния период на на наложеното му наказание по второто осъждане. Тук е мястото на бъде отбелязано, че справките за съдимост на лицата имат отношение не към доказване предмета на престъплението по конкретното дело, а единствено с оглед индивидуализиране на наказанието. В този контекст не може да бъде прието, че в показанията на Ш., тъй като е била осъждана, не съдържа вярна и обективна информация, а следва да бъдат разглеждани като такива, които са е насочени тенденциозно към прехвърляне отговорността на К. респ. обвиняването му в престъпление. В продължение на изложеното фактът, че същата е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, не е от естество да обоснове извод, че установеното в автомобила наркотично вещество е било държано от нея, а не от подсъдимия. Не на последно място в подкрепа на правилността на приетото от районния съд, че именно К. е държал тревистата маса е и обстоятелството, че същият е предал без възражения инкриминираното в обвинението наркотично вещество, за което записва в протокола за доброволно предаване, че е негово и се подписва на протокола и на картон А 315820, с който е било запечатано и предадено за изследване.