Решение № 2 от 10.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500003 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по подадена жалба от Н. Н. Р., чрез процесуалния й представител адв.М.Д., против решение №1144/16.10.2023г., постановено по в.гр.д.№ 1853/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от Н. Н. Р. жалба против разпределение от 22.06.2023г. по изп.д.№717/19г. по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№718, район на действие ОС-Варна.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, предвид което се претендира да бъде обезсилено.Евентуално се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени извършеното от ЧСИ разпределение при съобразяване оплакванията на жалбоподателката.Претендира се и да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: допускат ли нормите на чл.17, чл.20 и чл.47 от ХОПЕС национален закон и актове на национален съд, при които да бъдат оставени без преглед по въззивно гражданско производство валидността, допустимостта и законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител, допускат ли същите текстове от ХОПЕС национален закон, крайният резултат от който бъде пълна безконтролност на действията на съдебния изпълнител.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“АД, гр.София, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от 1

ГПК.

Въззиваемата страна НАП в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител ю.к.Д.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по жалба вх.№18524/25.07.2023г., подадена от Н. Н. Р., длъжник в изпълнителното производство, против разпределение от 22.06.2023г., предявено на 24.07.2023г., по изп.д.

№20197180400717 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№718, район на действие ОСВарна.В жалбата се твърди, че разпределението е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и противоречащо на материалния закон.Недопустимо е предвид следното: липса на служебен преглед на неравноправните клаузи; липса на общи условия в договора за кредит; нищожен договор за кредит поради нарушена форма, евент. невъзможен предмет и всички други основания по чл.26 от ЗЗД с изключение основанието неоткрито наследство; привидност на кредитора; нередовно уведомяване и невръчване или ненадлежно връчване на заповед за изпълнение, вкл. нарушена форма на заповедта, поради липса на образец за възражение по чл.414 от ГПК; съществени процесуални нарушения в изпълнителното производство, водещи до недействителност на публичната продан и постановлението за възлагане.Неправилно е предвид следното: липса на опис/имотът не е посещаван/, липса на оценка - продаден е имот, оценен като нива, а същият е в регулация, с постройки, водоснабден и електрифициран, като ЧСИ при извършване на проданта е използвал официални документи с невярно съдържание.Предвид изложеното и т.к. е недопустимо извършването на разпределение на недопустимо събрани суми се претендира обжалваното разпределение да бъде отменено В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са депозирани възражения по жалбата от „Първа инвестиционна банка“АД и НАП, в които се поддържат становища за нейната неоснователност.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.

Изп.д.№20197180400717 е образувано на 31.10.2019г. въз основа на изп.лист от 30.09.2019г., издаден по ч.гр.д.№15366/19г. по описа на ВРС в заповедно производство, с който Н. Н. Р. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД посочените в листа парични суми, дължими по договор за банков кредит №014LD-R-002136/13.09.2012г.Присъединен по право взискател на осн. чл.458 от ГПК е държавата за дължимите й от длъжника Н.Р. публични вземания, посочени в представеното по делото удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 19.06.2023г.

2

По искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено и към ½ ид.ч. от недвижим имот, притежаван от длъжника Н.Р. и съпруга й Р.К.Р. в условия на СИО, находящ се в с.Кривини, община Долен Чифлик, м.“Азлова градина“, представляващ ПИ с начин на трайно ползване - нива, с идентификатор *** по КККР, одобрени 2018г., с площ от 1 950 кв.м., при съответни граници, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№163/03.04.2013г.На проведена за периода 20.01.2023г.20.02.2023г. публична продан за ½ ид.ч. от имота, при начална цена 696лв., с протокол от 21.02.2023г. за купувач е обявен Павел Митев Митев за предложената от него цена от 820лв. и след внасяне на дължимия остатък от продажната цена с постановление за възлагане от 02.03.2023г. същият му е възложен.След влизане в сила на 09.05.2023г. на постановлението за възлагане е извършено с обжалваното постановление от 22.06.2023г. разпределение на постъпилата от проданта сума в размер на 820лв.С привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са разпределени разноски по принудителното изпълнение, представляващи авансово внесени от първоначалния взискател такси и разноски за ЧСИ по ТТРЗЧСИ, свързани с изпълнителния способ, от който е получена сумата, предмет на разпределението, вкл. възнаграждение за в.л., общо 539, 05лв., както и за ЧСИ невнесени авансово, но дължими разноски за заличаване на обезпечителните мерки, свързани с реализирания способ за изпълнение-29лв., разноски за изготвяне на разпределението, връчване на съобщения за последното и банкови такси-общо 110, 50лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-12лв.С привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е разпределена дължимата на НАП, съгласно цитираното удостоверение, сума в размер на 60лв., а остатъкът 69, 45лв. е разпределен на първоначалния взискател.

Съгласно разрешенията по т.1 от ТР №2/2021 от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.В подадената жалба от Н.Р. против извършеното от ЧСИ разпределение са посочени само правни констатации, но не са въведени по същество каквито и да било оплаквания с фактически твърдения по повод посочения в мотивната част на цитираното ТР кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределение, а именно: 1/ неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2/ неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД; 3/ неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване;

4/ грешка в пресмятането на сумите.Посочените в жалбата на Н.Р. оплаквания с твърдения за нищожност на договора за кредит, липса на служебен преглед на неравноправни клаузи, липса на общи условия в договора за кредит, привидност на кредитора поради нищожност на договора за кредит, не могат 3 да бъдат предмет на настоящото производство, и като неотносими не следва да бъдат обсъждани.Така и твърденията за нередовно връчване на заповедта за изпълнение, извършване на опис, без имотът да е посетен, и неправилна оценка.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение, са връчени лично на длъжника чрез работодателя й „Сандроуз холидейз“ЕООД на 30.01.2020г., опис на недвижимия имот е извършен на 11.03.2020г. при посещаването му от ЧСИ и в.л., за описа длъжникът е бил надлежно уведомен лично, така и съпругът недлъжник, последният на 21.02.2020г.Изготвена е оценка от в.л. след оглед на недвижимия имот, според която имотът е равен терен, незастроен, обработваем, и при съобразяване статута му по КККР-земеделска земя, нива, I V категория/с този статут на всички представени по изп.дело скици, издадени от СГКК-Варна/.Изготвена е и актуализирана оценка със заключение на в.л. от 01.12.2022г.За насрочването на проданта за периода 20.01.2023г.-20.02.2023г. длъжникът е уведомен чрез процесуалния си представител, а съпругът недлъжник лично.

В изп.производство няма присъединени по право взискатели на осн. чл.459 от ГПК.Видно от представените справки по лице, издадени от АВ, СВ-Варна, върху недвижимия имот няма вписани ипотеки, както и няма вписани други възбрани, с изключение на тази по настоящото изпълнително производство.

При липса на въведени оплаквания по същество, касаещи извършеното от ЧСИ разпределение, и липса на присъединени по право взискатели, които да не са включени в разпределението, подадената против същото жалба следва да се счита за неоснователна и да бъде оставена без уважение.Решение от ВОС, като нестрадащо от пороци, водещи до недопустимост, и като правилно следва да бъде потвърдено.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Видно от разпоредбата на чл.628 от ГПК е, че, за да се отправи запитване, е необходимо тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз да е от значение за правилното решаване на делото.При съобразяване на това правило, както и разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК се налага извод, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор.Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право.Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.Настоящото производство няма за предмет разрешаване на спор относно допустимостта или недопустимостта, според националната уредба, на съдебен контрол върху обжалвано действие на съдебен изпълнител и в тази връзка противоречие на 4 националното право с норми на европейското право.Подадената от страната жалба против действие на съдебен изпълнител-разпределение от 22.06.2023г. е разгледана по същество от ОС-Варна, а актът на ВОС е предмет на инстанционен контрол от ВАпС.В тази връзка и поисканото тълкуване от жалбоподателката по посочените от нея въпроси не е от значение за правилното решаване на делото, предвид което и искането й за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Н. Н. Р. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по посочените в жалбата й въпроси.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1144/16.10.2023г., постановено по в.гр.д.

№1853/23г. по описа на ВОС, гр.о.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5