Разпореждане № 196606 от 11.11.2020, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Номер 196606

Софийски районен съд

11.11.2020 г.

Град София

82 състав

На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

АНЕТА И. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА И. ИЛЧЕВА Частно гражданско дело № 20201110144257 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на **** срещу И. Д. А. и Д. Д. Ъ. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че длъжникът Д. Д. Ъ. има настоящ адрес във Франция от 01.09.2016 г. При липсата на представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.

Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу този длъжник, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в България, независимо от обичайното си местопребиваване).

Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 5816/2017 г. и др./

С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта 1 по отношение на длъжника Д. Д. Ъ. .

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9005249 от 14.09.2020 г. на **** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Ъ. .

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2