Решение № 1160 от 23.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110110812 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „С.К.“ АД срещу М. В. М. и М. И. Ц., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относитено недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение от 13.05.2022г., с който М. В. М. е дарила на дъщеря си М-Е И. Ц. на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на поземления имот гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 628, вх. Б, ет.

5, ап. 37, с площ от 87,86 кв.м., ведно с избено помещение № 15, без посочена площ и заедно с 1,272 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което същата е построена, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 2, том Втори, рег. № ****, дело № 173 на нотариус М.Ш, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 33612 от 13.05.2022г., Акт № 70, том LXXXII № *****.

Ищецът твърди, че по силата на договор за заем № 4023 от 13.09.2021г., нотариално заверен с peг. № 4794 от 13.09.2021г. по описа на нотариус Г.Й. - Даскалова, peг. № 343 при НК, с район на действие СРС, е предоставил на „К.С." ЕООД, паричен заем в размер на левовата равностойност на 24 999,62 евро или сума в размер на 48 895 лева. Съгласно чл. 8а, ал. 1 от договора, заемателят се задължил да погаси предоставния му заем, ведно с договореното възнаграждение на 60 броя месечни вноски, дължими на 13- то число от съответния месец. На 01.04.2022г. между страните било сключено споразумение за заместване на страна, нотариално заверено с peг. № 1476 от 01.04.2022г. по описа на нотариус Г.Й. - Даскалова, peг. № 343 при НК, с район на действие СРС, по силата на което ответникът М. В. М. заместил солидарния длъжник Е.А.А като страна по описания договор 1 за заем и всички допълнителни споразумения към него, като поел изцяло всички права и задължения на заместваната страна. Месечните вноски по договорения погасителен план с падежи на 13.05.2022г., 13.06.2022г., 13.07.2022г., 13.08.2022г. и 13.09.2022г. не били заплатени и ищецът обявил за предсрочно изискуем целия непогасен остатък, като уведомлението /за предсрочна изискуемост/ до М. В. М. било редовно връчено чрез ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие - СГС. С оглед изложеното ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417, т.3 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 60469/2022г. по описа на СРС били издадени заповед за изпълнение № 3513/2023г. и изпълнителен лист № 3046 от 31.01.2023г., като въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20238440400499 по описа на ЧСИ Стоян Якимов. В хода на изпълнителното производство било установено, че М. В. М. е прехвърлила на дъщеря си М. И. Ц. собствените си 1/2 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на поземления имот гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 628, вх. Б, ет.

5, ап. 37, с площ от 87,86 кв.м., ведно с избено помещение № 15, без посочена площ и заедно с 1,272 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като сделката била обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 336/2 от 13.05.2022г., Акт № 70, том LXXXII № *****.

Счита, че с така извършената сделка се цели увреждане интересите на кредиторите и невъзможност/затруднение при удовлетворяване на вземанията поради липса/намаляване имуществото на длъжника. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. В. М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва да е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита преди получаване на ПДИ в хода на изпълнителното производство.

Сочи, че процесната сделка е осъществена преди узнаването на настъпилата предсрочна изискуемост, поради което счита, че не е осъществен съставът на чл. 135 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. И. Ц., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че липсват твърдения и доказателства, от които да става ясно, че същият е знаел, че с приемане на дарението се увреждат интересите на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Поддържаното от ответниците възражение за нередовност на исковата молба, тъй като пълномощното за юрк. Павел Димитров било подписано от П.Г.Й. в качеството му на изпълнителен директор на „Микрофонд“ ЕАД, на не на „С.К.“ АД, е неоснователно. Тази нередовност на исковата молба е установена от съда още при първоначалната проверка и 2 съобразно дадените от съда указания е отстранена от ищеца с молбата му от 06.04.2023г., с която е представено надлежно пълномощно за юрк. Павел Димитров от изпълнителния директор на „С.К.“ АД.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор, извършеното от длъжника увреждащо действие /чрез осъществяването на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 2, том Втори, рег. № ****, дело № 173 на нотариус М.Ш, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 336/2 от 13.05.2022г., Акт № 70, том LXXXII № *****/. В тежест на ответниците е да докажат релевираните от тях възражения, както и да оборят презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че М. В. М. е солидарен длъжник съгласно Споразумение за заместване на страна към Нотариално заверен договор за заем № 4023 от 13.09.2021г., сключено между „С.К.“ АД, „К.С.“ ЕООД, „С.Т.“ ЕООД, „Експо 2000 Експорт“ ЕООД, Е.А.А и М. В. М.; както и че М. В. М. е дарила на дъщеря си М. И. Ц. на 13.05.2022г. 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на поземления имот гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 628, вх. Б, ет.

5, ап. 37, с площ от 87,86 кв.м., ведно с избено помещение № 15, без посочена площ и заедно с 1,272 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което същата е построена, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 2, том Втори, рег. № ****, дело № 173 на нотариус М.Ш, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 33612 от 13.05.2022г., Акт № 70, том LXXXII № *****.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства. От приетия Договор за заем № 4023 от 13.09.2021г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „С.К.“ АД в начеството си на заемодател, „К.С.“ ЕООД в качеството си на заемател, „С.Т.“ ЕООД в качеството си на солидарен длъжник, „Експо 2000 Експорт“ ЕООД в качеството си на солидарен длъжник и Е.А.А в качеството си на солидарен длъжник се установява, че ищецът „С.К.“ АД е предоставил на кредитополучателя „К.С.“ ЕООД заем в размер на левовата равностойност на 24 999,62 евро. Заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 13.09.2026г. на месечни вноски съгласно погасителен план. За отпуснатия заем на заемодателя се дължи плаваща годишна лихва формирана от основния лихвен пороцент на БНБ плюс фиксирана надбавка в размер на 5%. Уговорено е, че към датата на сключване на договора размерът на годишната лихва е 5%.

От приетото споразумение за заместване на страна към нотариално заверен договор за заем № 4023 от 13.09.2021г., сключено на 01.04.2022г. между страните по основния договор и ответницата М. В. М. се установява, че страните са постигнали споразумение М. В. М. да замести на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД солидарния длъжник Е.А.А като страна по договора 3 за заем считано от датата на сключване на споразумението /01.04.2022г./ От приетите преписи от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.01.2023г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. № 60469/2022г. се установява, че длъжниците „К.С.“ ЕООД, „С.Т.“ ЕООД, „Експо 2000 Експорт“ ЕООД и М. В. М. са осъдени да заплатят солидарно на „С.К.“ АД сумата от 48 085,71 лева, представляваща незаплатена главница по договора за заем, ведно със законната лихва от 08.11.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 697,79 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.05.2022г. до 13.09.2022г. и сумата от 3498,52 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 13.05.2022г. до 13.09.2022г., както и сумата от 774,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2022г. до 08.11.2022г.

От приетия Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 2, том II, рег. № **** от 13.05.2022г. се установява, че на посочената дата ответницата М. В. М. е дарила на своята дъщеря – ответницата М. И. Ц., процесната 1/2 идеална част от недвижимия имот.

Следователно по делото няма спор и от събраните доказателства се установява както качеството на кредитор на „С.К.“ АД спрямо ответницата М. В. М. като солидарен длъжник по договор за заем, така и извършването на разпоредителната сделка със собствената й идеална част от недвижимия имот. Прехвърлителната сделка има увреждащ характер, тъй като е безвъзмездна и вследствие на нея имуществото на длъжника се намалява с правото на собственост върху процесната идеална част, без същевременно да се увеличава с насрещна престация. Доколкото нормата на чл. 133 ЗЗД предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, неговото намаляване чрез безвъзмездни сделки води до затрудняване възможността на кредитора да удовлетвори вземането си.

Както е изяснено в Решение № 48 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о., ГК, увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. С оглед тази характеристика на Павловия иск, той служи за обезпечение за удовлетворение на вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната връзка с третото лице, в случая ответницата М. И. Цъткова.

Ако кредиторът бъде удовлетворен от друго имущество на длъжника /или ако задължението бъде платено от някой от другите солидарни длъжници/, дарението ще запази своето действие и за в бъдеще като напълно валидна сделка.

Относно знанието на ответницата М. В. М. за увреждането, съдът намира следното. В съдебната практика се приема трайно и безпротиворечиво, че „кредитор” по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, спрямо което длъжникът е обвързан със задължение за престиране, съобразно уговореното помежду им или определеното от закон /Постановление № 1/1965г. на ОСГК на ВС/; в производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че 4 вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти и може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /Решение № 552/15.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 171/2009г. на ІV г.о./; качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД не е обусловено от признато с влязло в сила решение вземане на ищеца /Решение № 45 /01.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 450/2010г. на ІІІ г.о./ и не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо /Решение № 4/26.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 551/2010г. на ІІІ г.о./; длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата му /Решение № 639/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. 754/2009г. на ІV г.о./.