Решение № 486 от 07.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 841/2025
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 25.10.2025
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430200841 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на М. В. П., ЕГН: ********** от град ********, ул. “***********” № ** против Наказателно постановление № 250257-000070 от 04.03.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложил на М. В. П., глоба в размер на 30 лв. и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление, тъй като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата си, жалбоподателят бланкетно навежда доводи, че както АУАН-а, така и НП-то са издадени от длъжностни лица, чиито правомощия не 1 включват съставянето на АУАН, както и че АУАН-а е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Поради изложеното в жалбата се иска РС-Плевен да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Е. П. от АК – Плевен.
Молят съда да отмени издаденото наказателно постановление, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник въз основа на Акт Серия GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 09.02.2025 г. Около 12:34 часа, на ПТ I-3 км 111+200, разклон с. Крушовица – с. Горни Дъбник, с посока на движение към гр. Плевен,управлява лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № ********, като извършван маневра изпреварване, нарушавайки хоризонтална пътна маркировка М1 – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. К. Ц. – мл. автоконтрольор, от свидетеля при установяване на нарушението и очевидец на същото - Р. Р.
Ж., както и от жалбоподателя М. В. П., като последният получил и препис от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения от страна на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно 2 постановление № № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г., което е издадено от Н.
РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР - на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ от 30 лева и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – при изпреварване несъобразява поведението си с пътната маркировка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото доказателствени материали: Акт Серия GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на административно нарушение, наказателно постановление № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, както и от показанията на свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж., а не на последно място и от обясненията дадени от жалбоподателя М. В. П., непосредствено пред съда.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж., тъй като те са житейски издържани, много подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.
Тези двама свидетели са били очевидци, имат съхранен спомен и възпроизвеждат напълно достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час посочена в АУАН-а, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди“, като е извършил неправилна маневра изпреварване в забранена зона, като по този начин е нарушил пътна маркировка „М1“.
В съдебно заседание жалбоподателят даде своите обяснения, като същият заяви, че не отрича, че е извършил описаното в АУАН-а нарушение, както и обстоятелството, че много добре знае, че в процесния пътен участък почти винаги има служители или на ДАИ, или на „Пътна полиция“.
Жалбоподателят навежда доводи, че е извършил нарушението по обективни причини, тъй като според него, пред неговия автомобил се е движел друг лек автомобил, който е бил предприел неправилна маневра да завие към бензиностанция "SHELL“, която се намира в района.
3
Според жалбоподателя, водачът на този автомобил в последствие се е отказал от предприетата маневра и е продължил пътя си направо по пътното платно.
Жалбоподателят, в обясненията си пред съда сочи, че е реагирал интуитивно, като е сметнал, че ще е по добре да го изпревари, въпреки, че е знаел, че ще наруши ЗДвП.
Съдът некредитира изложеното становище от страна на жалбоподателя, че пред него се е движел друг авотмобил и че неправилното изпреварване се дължи именно на този автомобил, тъй като това не е доказано с никакви доказателства, нито гласни, нито писмени и по принцип, некореспондира със свидетелските показания на полицейските служители разпитани в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок.
Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал.
1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган.
АУАН-а също е съставен от компетентен служител.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено.
В НП-то правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма.
С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и при издаването на НП-то са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно- наказателното производство, които да нарушават 4 правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което съдът не споделя доводите в тази насока, изложени в жалбата.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят М. В. П. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 09.02.2025 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ********, като е извършил маневра изпреварване, нарушавайки хоризонтална пътна маркировка „М1“ Нарушението е неправилни действия. довършено с предприетите от жалбоподателя
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е императивна.
Целта е да се задължат водачите да спазва пътната маркировка, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.
На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътната маркировка, нито да я нарушават, а във всички случаи следва да се съобразят с нея.
Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно.
Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на жалбоподателя с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, съдът приема за неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътната маркировка на пътя, но въпреки това е предприел маневра 5 изпреварване, като я е нарушил с пресичането си и не е съобразил поведението си с нея.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 30 лева и отнемане на съответни точки.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици, т.е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др.
Що се отнася до вредните последици – в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя.
По делото няма налични данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца в частност.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай!!!
С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Страните по делото не са направени искания за присъждане на разноски, такива не се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85a23876-9576-4a16-ba74-b0bd7b424c44