Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 07.10.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 841/2025
Вид
Решение № 486
Подписан
07.10.2025
В сила
25.10.2025
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430200841 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на М. В. П., ЕГН: ********** от град ********, ул. “***********” № ** против Наказателно постановление № 250257-000070 от 04.03.2025 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложил на М. В. П., глоба в размер на 30 лв. и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от санкционираното лице е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление, тъй като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата си, жалбоподателят бланкетно навежда доводи, че както АУАН-а, така и НП-то са издадени от длъжностни лица, чиито правомощия не 1 включват съставянето на АУАН, както и че АУАН-а е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Поради изложеното в жалбата се иска РС-Плевен да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Е. П. от АК – Плевен.

Молят съда да отмени издаденото наказателно постановление, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното наказателно постановление № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник въз основа на Акт Серия GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 09.02.2025 г. Около 12:34 часа, на ПТ I-3 км 111+200, разклон с. Крушовица – с. Горни Дъбник, с посока на движение към гр. Плевен,управлява лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № ********, като извършван маневра изпреварване, нарушавайки хоризонтална пътна маркировка М1 – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. К. Ц. – мл. автоконтрольор, от свидетеля при установяване на нарушението и очевидец на същото - Р. Р.

Ж., както и от жалбоподателя М. В. П., като последният получил и препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения от страна на жалбоподателя.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно 2 постановление № № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г., което е издадено от Н.

РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР - на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ от 30 лева и на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – при изпреварване несъобразява поведението си с пътната маркировка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото доказателствени материали: Акт Серия GA № 3357231 от 09.02.2025г. за установяване на административно нарушение, наказателно постановление № 25-0257-000070 от 04.03.2025 г. е издадено от Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, както и от показанията на свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж., а не на последно място и от обясненията дадени от жалбоподателя М. В. П., непосредствено пред съда.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. К. Ц. и Р. Р. Ж., тъй като те са житейски издържани, много подробни, непротиворечиви и непредубедени, както всяко поотделно, така съвкупно, като всичките се подкрепят и от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.

Тези двама свидетели са били очевидци, имат съхранен спомен и възпроизвеждат напълно достоверни сведения за това, че на инкриминираната дата и час посочена в АУАН-а, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди“, като е извършил неправилна маневра изпреварване в забранена зона, като по този начин е нарушил пътна маркировка „М1“.

В съдебно заседание жалбоподателят даде своите обяснения, като същият заяви, че не отрича, че е извършил описаното в АУАН-а нарушение, както и обстоятелството, че много добре знае, че в процесния пътен участък почти винаги има служители или на ДАИ, или на „Пътна полиция“.

Жалбоподателят навежда доводи, че е извършил нарушението по обективни причини, тъй като според него, пред неговия автомобил се е движел друг лек автомобил, който е бил предприел неправилна маневра да завие към бензиностанция "SHELL“, която се намира в района.

3

Според жалбоподателя, водачът на този автомобил в последствие се е отказал от предприетата маневра и е продължил пътя си направо по пътното платно.

Жалбоподателят, в обясненията си пред съда сочи, че е реагирал интуитивно, като е сметнал, че ще е по добре да го изпревари, въпреки, че е знаел, че ще наруши ЗДвП.

Съдът некредитира изложеното становище от страна на жалбоподателя, че пред него се е движел друг авотмобил и че неправилното изпреварване се дължи именно на този автомобил, тъй като това не е доказано с никакви доказателства, нито гласни, нито писмени и по принцип, некореспондира със свидетелските показания на полицейските служители разпитани в съдебно заседание.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок.

Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59, ал.

1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган.

АУАН-а също е съставен от компетентен служител.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено.

В НП-то правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма.

С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и при издаването на НП-то са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно- наказателното производство, които да нарушават 4 правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което съдът не споделя доводите в тази насока, изложени в жалбата.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят М. В. П. е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на 09.02.2025 г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ********, като е извършил маневра изпреварване, нарушавайки хоризонтална пътна маркировка „М1“ Нарушението е неправилни действия. довършено с предприетите от жалбоподателя

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е императивна.

Целта е да се задължат водачите да спазва пътната маркировка, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.

На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътната маркировка, нито да я нарушават, а във всички случаи следва да се съобразят с нея.

Посочването на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е прецизно.

Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на жалбоподателя с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, съдът приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътната маркировка на пътя, но въпреки това е предприел маневра 5 изпреварване, като я е нарушил с пресичането си и не е съобразил поведението си с нея.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 30 лева и отнемане на съответни точки.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици, т.е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др.

Що се отнася до вредните последици – в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя.

По делото няма налични данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца в частност.

Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай!!!

С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Страните по делото не са направени искания за присъждане на разноски, такива не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ: