Решение № 10163 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10163 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110155274 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ – заличен търговец, заместено на основание чл. 227 ГПК от „Юробанк България“ АД, срещу С. П. Л., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца от ответника съответно за сумата от 2068,19 л в . – главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14851273/19.05.2017г., сумата от 70,56 лв. – застрахователна премия, сумата от 1256,46 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017г. до 20.05.2020г., сумата от 570,23 лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2017 г. до 20.05.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 20955/2020г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, съединени в условия на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет същите вземания за главници, възнаградителна и мораторна лихви.

В исковата молба се твърди, че е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14851273/19.05.2017г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – заличен търговец след преобразуване чрез трансгранично вливане в ищцовото дружество, се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер от 2100 лв. за срок от 36 месеца, срещу задължение на кредитополучателя да 1 върне заетата сума на 36 месечни вноски, всяка в размер от 106,75 лв., до 20.05.2020г.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на кредитополучателя е определен ГПР по договора. Уговорена е като дължима такса ангажимент, платима при усвояване на кредита, срещу която кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК. В изпълнение на договора уговорената сума е била преведена по лична банкова сметка на ответника. Последният погасил една погасителна вноска по кредита, след което считано от 20.07.2017г. преустановил плащанията по него. Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, като вземането на кредитополучателя става изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, т.е. в случая считано от 20.08.2017г., във връзка с което до ответника е било изпратено изрично уведомление.

За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а в условията на евентуалност, при извод на съда за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, предявява осъдителни искове за вземанията, с твърдения, че исковата молба обективира изявление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името н а ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л.. Оспорва ответникът да е сключил процесния договор за кредит и по банковата му сметка да е бил извършен паричен превод в размер съответен на претендираната сума. Оспорва твърдението на ищеца за извършено плащане по договора за кредит с а м о в размер на една погасителна вноска. Навежда подробни съображения за недействителност на договора за кредит поради нарушения на ЗПК и ЗЗП. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните суми за лихви и застрахователни премии.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на сезиращите съда искове, при изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявените спорни субективни права, се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ следните юридически факти: 1/ наличие на сключен валиден договор за кредит със сочените в исковата молба страни, предмет и съдържание на произтичащото от него правоотношение; 2/ изпълнение на задължението на кредитора 2 за предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответника кредитополучател;

3/ уговорени застрахователна премия и възнаградителна лихва в претендираните размери; 4/ изпадане на ответника в забава за погасяване на кредита; 5/ надлежно упражнено от кредитора право да обяви предсрочна изискуемост на кредита в целия непогасен от длъжника размер. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, а именно съществуването на валидна облигационна връзка и произтичащите от нея изискуеми вземания в предявените размери, докато в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS14851273/19.05.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, чийто правоприемник е ищецът „Юробанк България“ АД, придобил търговското му предприятие), и С. П. Л., с който е уговорено предоставяне на сумата от 2100 лв. за потребителски нужди, срещу поето от него задължение за връщането й съгласно приет погасителен план, с който е предвидено погасяване на кредита в краен срок до 20.05.2020г., на 34 равни месечни анюитетни вноски в размер от 106,75 лв. всяка, с падеж 20-то число на месеца. За предоставеното ползване на отпуснатата парична сума е уговорена възнаградителна лихва при лихвен процент 34,91 %, който съгласно информацията в представения СЕФ е фиксиран за срока на договора. Посочени са ГПР в размер от 45,07 % и общо дължима от потребителя сума по кредита в размер от 3843 лв. Предвидено е задължение на кредитополучателя за такса ангажимент в размер от 73,50 лв., която съгласно данните от СЕФ се заплаща при усвояване на кредита като се удържа от размера на кредита. Като дължима е указана и застрахователна премия в размер от 423,36 лв.

Представени са Общи условия на кредитора, в които е указано, че дължимата застрахователна премия се изплаща разсрочено на вноски, съставляващи част от месечните погасителни вноски по кредита. По отношение на таксата ангажимент е указано, че срещу същата кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК. Предвидено е, че в случай на просрочие кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Уговорено е също, че при забава за плащане на две или повече месечни вноски вземането по кредита става автоматично изискуемо в пълен размер, считано от падежа на втората неплатена вноска.

Към доказателствата са приобщени медицински въпросник за приемане на застраховане, съдържащ отговори на кредитополучателя по поставени му въпроси за оценка на риска, както и 2 бр. сертификати, удостоверяващи сключена застраховка 3

„Защита на плащанията“ със застраховащ „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и застрахован ответника, за срока на процесния договор, по конкретно посочени покрити рискове. В Общите условия за застраховане, също приети като доказателства, е предвидено, че дължимата месечна застрахователна премия се заплаща на застраховащия (кредитора) ведно с месечната погасителна вноска.

Както договора за кредит и Общите условия към него, така и останалите обсъдени документи от кредитното досие съдържат положен от името на ответника подпис. По направено от ответника своевременно – с отговора на исковата молба, оспорване автентичността на документите в частта на положения за него подпис е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, в рамките на което в доказателствена тежест на ответника е възложено да установи неавтентичността на оспорените документи. От страна на ответника не са ангажирани доказателства в този смисъл, поради което в приложение на последиците от разпределената тежест на доказване съдът приема, че формалната доказателствена сила на подписаните частни диспозитивни документи не е оборена, поради което същите служат като доказателство за авторството на обективираните в него волеизявления (арг. чл. 180 ГПК).

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, както и неоспорено от страните.

Съгласно констатациите на вещото лице отпуснатият по процесния договор кредит е бил усвоен, като по лична банкова сметка на ответника е била преведена сумата от 2026,50 лв. след удържане от общата заемна сума на таксата ангажимент в размер от 73,50 лв. Към датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение се установяват извършени от ответника плащания, с които е погасена главница по кредита в размер от 31,81 лв. и главница по застраховка в размер от 11,76 лв., като остатъчното общо задължение за главница е 2138,75 лв. Погашенията по перо възнаградителна лихва за исковия период са в размер от 63,18 лв., с остатъчно задължение по това перо 1256,46 лв. Мораторната лихва върху главница от 2138,75 лв. за исковия период е в размер от 559,64 лв., като не са отнесени плащания в погашение по това перо. Експертизата констатира, че след завеждане на заповедното производство не са извършвани други плащания от страна на ответника. По отношение на ГПР вещото лице предоставя данни, че посоченият в договора ГПР от 45,07 % покрива разходите за възнаградителна лихва и такса ангажимент, а изчислен с включване и на дължимата застрахователна премия ГПР възлиза на 59,42 %.

От така събраните доказателства се установява сочения от ищеца като източник на вземанията му договор за кредит и произтичащо от същия правоотношение с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата молба, както и усвояване на сумата по кредита от ответника кредитополучател. Спорът между 4 страните се концентрира върху валидността на договора като основание за ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ответника кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ответникът е страна по сключения договор за кредит като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите процесният договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Съдът следи служебно за нищожност в хипотезите, в които нищожността следва пряко от клаузите на самия договор (ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС), а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи, тъй като кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП.