Решение № 168 от 27.07.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. ЛЕВСКИ, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20264410100218 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от А. А. В. от с.***, общ.Левски против А. А. М. от с.***, общ.Л. и Е. А. М. от гр.Л., кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.344, ал.1 от ГПК, вр. чл.34 ЗС, съединен с установителен иск за прогласяване недействителност на разпореждане с вещно право върху недвижим имот съпружеска имуществена общност по чл.24, ал.4 СК, иск за делба на движими вещи.

Ищецът твърди, че с първата ответница А. А. М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение на РС - Левски.

Твърди, че по време на брака са придобили семейно жилище по нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка №**** на РС гр.Л. , находящо се в с.***, ****, представляващо УПИ с площ от 750 кв.м, съставляващ УПИ №**, с планоснимачен №**, в строителен квартал **, съгласно действащия дворищно регулационен план на селото, одобрен със Заповед №410/1999г. на Кмета на Община Левски, при граници и съседи:

*****, заедно с построената в ПИ Двуетажна жилищна сграда и други подобрения.

1

Твърди, че с нотариален акт за дарение №****г., на нотариус peг. №*, с район на действие РС - Левски първата ответница А. А. М. прехвърлила на втората ответница Е. А. М. 1/2 идеална част от горепосочения недвижими имот, представляващ СИО, без съгласието на ищеца. Навежда довод, че прехвърлителната сделка е нищожна, като противоречаща на закона или заобикаляща го. Като основание за това сочи, че първата ответница предприела разпоредителната сделка преди да е влязло в законова сила Решението за прекратяване на гражданския брак, което влязло в сила на 02.09.2025г.

Моли съдът да обяви за нищожен нотариален акт за дарение №**** г., на нотариус peг. №***, с район на действие РС - Левски.

Моли съда да допусне съдебна делба процесния недвижим имот при равни квоти - по 1/2 идеална част, между ищеца и първата ответница.

Твърди, че по време на брака ищеца и първата ответница, бивши съпрузи, придобили и следните движими вещи:

1. Хладилник 1 брой, марка „Crown“, произведен 2024г. , с горна камера на стойност 800/ осемстотин / лв., 2.Телевизор марка „ Самсунг „42 инча цветен, произведен 2023г., на стойност 600 /шестстотин/ лв., 3. Автоматична пералня марка „Бош“, произведена 2023г. на стойност 500лв, 4.Печка на дърва - Горно Оряховска, произведена 2019г. на стойност 450 лв., 5.Дървени маси 4 броя правоъгълни и 1 брой кръгла маса, 6. Дървени масивни кухненски столове - 8 броя , закупени 2018 г. на стойност 400лв., 7. Електрическа печка марка „ Ряховец „ закупена 2019г. на стойност 180лв., 8.Електрическа машина за мелене на месо на стойност 200 лв., 9.Пластмасови бидони 2 броя по 120 л. на стойност 60 лв., 10.Порцеланови чинии 50 броя, алпака вилици и лъжици по 50 броя, 11. Олекотени юргани - 2 броя на стойност 80лв.

Моли съда да допусне до делба описаните движими вещи между ищеца и ответницата А. А. М. при два равни дяла, при невъзможност за подялба, да бъде направено изравняване с пари.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответниците А. А. М. и Е. А. А., които в законосутановения срок са подали писмени отговори.

Твърдят, че втората ответница Е. А. А. е дъщеря на ищеца и първата ответница А. А. М..

Твърдят, че при закупуване на процесния недвижим имот от съпрузите, същият бил в много лошо състояние, което наложило през 2024г. да се започнат ремонтни дейности. Тъй като съпрузите нямали пари, тези дейности били извършени изцяло от ответника Е. А. и нейния съпруг с техни 2 спестявания. Извършен бил цялостен жилищен ремонт вътрешен и външен.

Поставена била изолация. Сменени били изцяло вратите в имота, като били поставени интериорни такива. Сменена била на всички прозорци в дома и старата дограма с нова ПВЦ такава. Изградени били оградни дувари на имота.

Направена била външна порта. Построен бил навес с дължина около 4 метра, на който бил поставен и покрив. Извършен бил и цялостен ремонт на банята.

Закупено било ново обзавеждане и електроуреди. Всички тези дейности били финансирани от Е. А. и съпруга й без каквото и да било участие на ищеца и А.

М.. Последната решила да дари на дъщеря си нейната идеална част от имота.

След като разбрала това Е. А. заедно със съпруга си провели разговор с ищеца, като му заявили желанието на неговата съпруга. Той казал, че не го интересува тя какво прави, неговата част си е негова и не го интересувало кой се грижел за имота и факта, че те били извършили такъв огромен ремонт. На 26.03.2025г. А. дарила на дъщеря си идеалната част, която притежавала.

Нотариалният акт бил вписан в Службата по вписвания в гр.Левски. Ищецът бил запознат, че съпругата му дарила идеалната си част на дъщеря им. Заявил пред последната, нейният съпруг и техен приятел, че това не го интересувало, тъй като той си имал своята си част. Твърди се, че отношенията между съпрузите по това време били крайно влошени, тъй като ищецът бил употребил физическо и психическо насилие върху А. М. и било образувано дело по ЗЗДН.

Твърди се, че от изложеното следва извод, че ищецът е знаел за извършената сделка още на 26.03.2025г., а искът за обявяване на същата за нищожна е предявен след изтичане на определения в закона шестмесечен срок, поради което е преклудирана възможността за неговото предявяване.

Иска се този иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Изложени са аргументи, че разпоредителната сделка е действителна, поради което ответницата А. М. не е съсобственик на процесния недвижим имот и предявеният иск за делба по отношение на тази ответница е недопустим.

Относно иска за делба на движимите вещи се посочва, че в имота никога не е имало повечето от движимите вещи, за които се твърди, че са закупени по време на брака между ищеца и ответницата А. М.. Твърди се, че оборудването и уредите, които се намират в имота и са били използвани от бившите съпрузи, са били закупени от тяхната дъщеря - ответницата Е. А. и съпругът й.

Хладилник марка „Crown“ бил закупен на 17.08.2024г. от Е. А. за сумата от 379.99 лева. Друг хладилник „Финлукс“ бил закупен на 18.01.2024г. за сумата от 699.99 лева от верига магазини Зора отново от нея. При напускането на семейното жилище ищецът взел хладилника, който е ползван преди и е бил 3 закупен по време на брака. Претендираният телевизор марка „ Samsung” , 42 инча, никога не е имало в дома. Там се използвали телевизори „Финлукс“ и „Даеуо“, също закупени от Е. А. и съпруга й. В дома никога не било имало пералня „Бош“. Преди около десет години била закупена от А. М. и ищеца пералня „Фокс“, която реално не се използвала, тъй като в дома Е. А. закупила пералня марка „Crown” . Действително имало закупена печка на дърва за отопление, но била много стара и амортизирана и реално не струвала повече от 50 евро към момента. В дома били налични четири броя стари дървени маси - правоъгълни, които били купени по време на брака, но кръгла маса никога не било имало. В дома имало два броя масивни кухненски маси, които били на Е. А. и съпруга й и те ги оставили за ползване. Дървени масивни кухненски столове нямало закупени от А. М. и бившия й съпруг. Имало стари столове, които отдавна били изпочупени и не съществували. Е. А. и нейният съпруг закупили нови столове при направата на ремонта на къщата. В дома имало закупена малка готварска печка, която била много стара, не се използвала, но не била марка „Раховец“. Същата била без горни котлони, само с фурна. Месомелачката била закупена също от Е. А. за сумата от 129.99 лева на 17.08.2024г. Претендираните бидони, чинии, вилици, лъжици и олекотени юргани били взети от ищеца при напускането на дома и се намирали у него.

Твърди се, че при предаването на вещите присъствал съпругът на Е. А. и негов приятел.

Твърди се, че ответницата А. М. била подложена на физически и психически тормоз от страна на ищеца. Същият вземал и разполагал с пенсията й, като я лишавал от всички доходи. На 11.02.2025г. ищецът принудил А. М. да изтегли кредит в размер на 3000 лева, парите от който взел и изхарчил. Тогава изгонил А. от дома им. Кредитът се погасявал и до днес от М. от нейни спестявания. Твърди се, че поради упражнявания физически и психически тормоз била издадена заповед за защита от домашно насилие, по силата на която ищецът бил отстранен от съвместно обитаваното жилище.

Иска се да бъде отхвърлен иска за обявяване недействителност на разпоредителната сделка, с която първата ответница А. М. прехвърлила на втората ответница Е. А. притежаваните от първата идеални части от процесния имот.

Да бъде допусната делба на недвижимия имот между ищеца и втората ответница Е. А..

Да бъде отхвърлен иска за делба на движимите вещи, описани в исковата молба между ищеца и първата ответница А. Михайолова, тъй като 4 същите са собственост на втората ответница Е. А..

В допълнително представено възражение на писмените отговори на ответниците, ищецът твърди, че дал сумата от 1000 лв. за закупуването на описаните в отговора на исковата молба движими вещи. Твърди, че при напускане на съсобствения имот взел със себе си десет чинии, десет паници, десетина вилици и лъжици големи. Твърди, че действително имал пълномощно от бившата си съпруга за получаване на пенсията й, но не се разпореждал с паричните средства, а ги предоставял на М.. Твърди, че изтегленият от бившата му съпруга потребителски кредит бил разходван за нейни лични нужда, свързани с направа на зъби. Ищецът твърди, че по време на брака той изтеглил кредит в размер на 5000 лв., от който дал на дъщеря си сумата от 1000 лв., с която били закупени от нея хладилник и други домакински уреди за процесното жилище.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника адв.Х. С.

– АК-Монтана. Изложени са аргументи за недействителност на прехвърлителната сделка, извършена по време на брака между ищеца и първата ответница, без съгласието на съсобственика – ищец. Твърди се, че ищецът научил за разпореждането с ид.ч. от имота една седмица преди завеждане на делото. Иска се дарението да бъде обявено за недействително да бъде допусната делба при два равни дяла между ищеца и първата ответница.

Ответниците се явяват лично и с пълномощника адв.Р. Р. – ПлАК.

Пълномощникът излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е узнал за разпоредителната сделка и не се е противопоставил на същата. Изложени са аргументи за установено от представените писмени и гласни доказателства, че движимите вещи, предмет на делбата, не са били съпружеска имуществена общност по време на брака между ищеца и първата ответница, а са собственост на тяхната дъщеря – втората ответница. Твърди да е недоказано от ищеца съществуването на претендираните от него движими вещи, тяхната марка, състояние. В предоставен от съда срок от пълномощника на ответниците са представени писмени бележки, в които са изложени аргументи в подкрепа на направените възражения. Наведен е довод, че договорът за дарение, с който единият съпруг се е разпоредил по време на брака с притежаваните от него ид.ч. от имота без съгласието на другия съпруг, не е нищожен, но е непротивопоставим на неучаствалия в сделката съпруг, който може да я оспори в шестмесечен срок от узнаването й, но не по-късно от три години. Изложени са аргументи, че са събрани доказателства за узнаване от страна на ищеца за сделката към момента на сключването й, поради което е изтекъл предвиденият в чл.24, ал.4 5

СК преклузивен срок. Поддържат се възраженията за неоснователност на иска за делба на движими вещи, поради установеното по делото, че част от тях не съществуват, а останалата част са собственост на втората ответница – дъщеря на бившите съпрузи, при липса на събрани доказателства описаните вещи да са били СИО по време на брака.

Останалите изложени от страните аргументи касаят претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и за подобрения в процесния недвижим имот, които следва да бъдат разгледани от съда във втора фаза на делбата.