Решение № 199 от 23.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000175 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №50167/10.03.2023г., постановено по т.д. №1714/2021г. на ВКС е отменено Решение №260092/02.04.2021г., постановено по в.т.д.

№535/2020г. на ПАС и делото е върнато за разглеждане, В ЧАСТТА с която исковете на „Л.“ ЕООД срещу О. М. са отхвърлени за разликата над уважените части – съответно от 33905.13 лева – главница, представляваща договорено, но неизплатено възнаграждение по договор между страните от 26.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане и 3 390.32 лева – неустойка за забава по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014г., дължима за периода 28.10.2019г. – 10.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане, при предявени размери от 75 913.20 лева – главница и 7 591.32 лева – неустойка за забава. Делото е върнато за разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

Доколкото в частта с която

1 осъдителното решение на първоинстанционния съд е било потвърдено от ПАС и касационна жалба от О. М. не е била подадена, то предмет на настоящото въззивно производство се явява само отхвърлителната част за разликата над уважените части – съответно от 33905.13 лева – главница и 3 390.32 лева – неустойка за забава при предявени размери от 75 913.20 лева – главница и 7 591.32 лева – неустойка за забава.

С отменителното решение на ВКС са дадени указания за произнасяне по своевременно наведените доводи за нищожност на клаузата на чл.2.3 от договор от 26.02.2014г., сключен между О. М. и „Л.“ ЕООД, поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.

Жалбоподателят „Л.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* моли да бъде отменено Решение №48 от 10.04.2020г., постановено по т.д. №209/2019г. по описа на Окръжен съд – Х. в частта, с която са отхвърлени предявените искове на дружеството против О. М. за изплащане на неизплатено възнаграждение по договор от 26.02.2014г. и неустойка по чл.5.1.8 от същия договор. Иска се уважаване на претенциите в пълния им предявен размер.

Оспорва действителността на клаузата на чл.2.3 от договора.

Поддържаните аргументи относно нищожност на клаузата на чл.2.3 от договор от 26.02.2014г. са поради противоречието и със закона – чл.81 ал.2 от ЗЗД и поради противоречието и с добрите нрави, доколкото с тази клауза задължението на възложителя да плати на изпълнителя възнаграждение по договор за изработка за изпълнена и приета работа е поставено в зависимост от получаването на плащане от страна на трето за отношенията между страните лице. Поддържаното оспорване касае само поставянето на изпълнението на възложителя в зависимост от получаването на плащане от трето лице, като не се оспорва уговорения срок за плащане, обвързан с одобрение на изготвеното проектно предложение от Д.Ф. "З." и сключването на договор между възложителя и това лице.

При първоначалното разглеждане на делото от ПАС по въззивната жалба на „Л.“ ЕООД е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна О.

М. - чрез процесуалния и представител адв. Ж. Г., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се становище, че с клаузата на чл.2.3 от договор от 26.02.2014г. страните са се съгласили размерът на цената да е обусловен от условие, свързано с одобряване на 2 разходите за извършените проектантски услуги от Д.Ф. "З.". Намира, че свободата на договаряне позволява уговорки от типа на тази по чл.2.3 от договора, тъй като така се отчитат интересите и на двете страни.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.266 ал.1 във ръзка с чл.258 от ЗЗД във връзка с чл.286 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Л.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* твърди, че между него и ответника О. М. е сключен договор с предмет „Проектантски услуги по изготвяне на технически проект за високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение във връзка с проектно предложение на О. М. с работно заглавие „Въвеждане и подобряване на превантивни дейности за намаляване на опасността от горски пожари в общинските горски територии, стопанисвани и управлявани от О. М. чрез изграждане на високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“ по Наредба №20/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г. Твърди, че е изпълнил в срок задълженията си и е предал на О. М. изготвените проекти, за което е съставен приемо – предавателен протокол.

Твърди, че именно въз основа на изготвените от него технически проекти ответната О. е сключила с Д.Ф. "З." договор от 22.12.2014г., но въпреки издадената на 22.10.2019г. фактура и отправената покана за плащане на 24.10.2019г., плащане на възнаграждение за приетата работа не е извършено.

Позовава се на недействителност на клаузата на чл.2.3 от договора на две основания – поради противоречие с разпоредбата на чл.81 ал.2 от ЗЗД и поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че с тази клауза задължението на възложителя на плати на изпълнителя възнаграждение по договор за изработка за изпълнена и приета работа е поставено в зависимост от получаването на плащане от страна на трето за отношенията между страните лице – обстоятелство, което противоречи на чл.81 ал.2 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. Твърди, че съгласно чл.5.1.8 от договора от 26.02.2014г. при забава на изпълнение на задълженията на възложителя за плащане, той дължи на изпълнителя неустойка в размер на 1 % върху забавената сума за всеки 3 просрочен ден, но не повече от 10 %. Претендира осъждане на О. М. да му заплати 75 913.20 лева – неизплатено възнаграждение по договор от 26.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане и 7 591.32 лева – неустойка за забава по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014г., дължима за периода 28.10.2019г. – 10.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът О. М. – гр. М., **** с писмен отговор оспорва исковете.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените вземания.

Във връзка с него се позовава на разпоредбата на чл.303а ал.2 от ТЗ, уреждащ срока за изпълнение на парично задължение, когато длъжникът е публичен възложител. Позовава се на частична недействителност на договора относно уговорките, касаещи условията ши сроковете за плащане на възнаграждение на изпълнителя, поради противоречието им с чл.266 ал.1 от ЗЗД и чл.303а ал.2 от ТЗ. Твърди и неточно изпълнение от страна на ищеца, тъй като му е предал три, вместо четири екземпляра от проектите. Счита, че не дължи плащане в размер по-голям от одобрената субсидия от Д.Ф. "З.", която е в размер на 33 905.13 лева, в какъвто смисъл счита, че е съдържанието на клаузата на чл.2.3 от договора.

С допълнителна искова молба и с допълнителния отговор страните поддържат и развиват вече направените възражения и доводи.

С решението от 10.04.2020г. по т.д. №209/2019г. по описа на ХОС О. М.

– гр. М., **** е осъдена да заплати на „Л.“ ЕООД – гр. С. сумата 33 905.13 лева – възнаграждение по договор от 26.02.2014г., сключен между О. М. и „Л.“ ЕООД – гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане и сумата 3 390.51 лева – неустойка по чл.5.1.8 от договор от 26.02.2014г., сключен между О. М. и „Л.“ ЕООД – гр. С. за периода 28.10.2019г. – 10.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане. В тази осъдителна част решението е влязло в сила.

С него със сила на присъдено нещо е разрешен въпроса както за това, че между страните е сключен процесния договор, че е изпълнена възложената работа, че е дължимо възнаграждение за нея, че е налице забава в плащането на същото от възложителя, за което е дължима неустойка, както и за това, че 4 вземанията не са погасени по давност.

Спорен се явява въпроса за действителността на клаузата на чл.2.3 от договора, от отговора на който зависи и размера на дължимото възнаграждение за изпълнената и приета работа.

Съгласно чл.2.1 от договора страните са приели, че дължимата за възложената работа цена е 63 900 лева /без ДДС/. Съгласно чл.2.2 б плащането следва да се извърши в срок от 20 работни дни след подписване на договор с Д.Ф. "З." и получаване на авансово плащане. Клаузата на чл.2-3 от договора предвижда, че общата цена на договора е посочената в чл.2.1, но не по-висока от одобрените от Д.Ф. "З." разходи за проектантски услуги по изготвяне на технически проект.

Клаузата на чл.2.3 от договора съдържа противоречие – от една страна страните се съгласяват, че цената за работа е 63900 лева /без ДДС/, а от друга – че тя няма да е по-висока от разходите, които ДФ „З.“ одобри.

Страните са се споразумели едновременно и за окончателната цена – 63900 леива /без ДДС/, и за това, че тя няма да надхвърли разходите за проектантски услуги, които ДФ „З.“ одобри.

Работата е изпълнена от изпълнителя и приета от възложинеля, издадена е фактура от изпълнителя. Тя е за сумата 63 261 лева /без ДДС/ или 75 913 .20 лева /с ДДС/. Одобрената субсидия от Д.Ф. "З." за изготвяне на техническия проект е в размер на 33 905.13 лева като не се спори, че О. М. не е получила от ДФ „З.“ сума в по-голям размер за техническия проект.

В случая е налице изпълнение на работа, за която е обявена обществена поръчка и за която страните са се договорили, приемането и от възложителя и липса на плащане за дейността, за която е обявена поръчката и съответно – сключен договора.

Липсата на финансиране в пълен размер от страна на третото лице Д.Ф.

"З." не е основание за обосноваване недължимост на възнаграждението за приетата работа. Разпоредбата на чл.3 от договора от 26.02.2014г. не предвижда като условие за влизане в сила на договора или за осъществяване на изпълнението по същия неосъществяване на външно финансиране в пълен размер.

Клаузата на чл.2.3 от договора противоречи на закона – чл.81 ал.2 от 5

ЗЗД, тъй като липсата на парични средства, включително и от външно финансиране, не може да бъде причина за освобождаване на длъжника от задължението да плати възнаграждение за приетата работа.Противоречи и на добрите нрави, тъй като поставя задължението на възложителя да плати на изпълнителя възнаграждение за изпълнената и приета работа в зависимост от получаване на плащане от трето лице. Съгласно чл.8 от ЗЗД договорът се сключва с оглед определени интереси и никой не би поел договорно задължение по чл. 258 от ЗЗД да извърши работа срещу възнаграждение при наличие на клауза, определяща той да не получи вече дължимото след изпълнението на работата възнаграждение, ако възложителят не разполага със средства да го заплати.

Няма пречка отношенията между страните да се уредят, без посочената недействителна клауза, тъй като е налице ясна уговорка относно цената на договора, а съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият дължи уговореното възнаграждение за приетата работа.

В случая както при обявяване на обществената поръчка с предмет, „Проектантски услуги по изготвяне на технически проект за високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение във връзка с проектно предложение на О. М. с работно заглавие „Въвеждане и подобряване на превантивни дейности за намаляване на опасността от горски пожари в общинските горски територии, стопанисвани и управлявани от О.

М. чрез изграждане на високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“ по Наредба №20/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., така и при сключване на договора от 26.02.2014 г. О. М. не е имала осигурено финансиране от ДФ „З.“. Така клаузата на чл.2.3 недобросъвестно е включена в договора, без предварително да се укаже, че договорът за тази конкретна дейност ще влезе в сила само при осигурено от О.та пълно външно финансиране. Договорът е влязъл в сила, породил е действие и възложената работа е изпълнена и даже е приета, а възложителят отказва да престира, поради това, че не е осигурил финансиране. Цитираната клауза предвижда един невъзможен начин за извършване на плащането, представляващо 6 всъщност дължимото изпълнение от страна на възложителя.

Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85a11f15-cab7-4dfc-b430-0a60d0e3c404