Решение № 193 от 30.08.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Айтос, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100584 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба на А. Х. О., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и със съдебен адресат адв.В.В. от АК - Бургас против Х. И. О., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: ***. Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като молителката се е обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), като се обосновава с това, че от около един месец е подложена на системен психически и физически тормоз от бившия си съпруг - отв.Х. И. О.. Пореден случай на агресия било поведението му на 10, 11 и 12 юли 2024г., когато я заплашвал, гонил от дома в *** (бивше семейно жилище), обиждал и бутал, отправяйки заплашителни жестове, включително държейки нож в ръка по време на скандала на 12.07.2024г., за което към молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

С молбата е предявено искане за издаване спрямо ответника Х. О. на заповед за предприемане на ограничителни мерки по чл.5, ал.1от Закона за защита от домашното насилие, а именно: ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; отстраняване от съвместно обитаваното с молителката А. Х.

О., жилище, находящо се ***, общ.Айтос; забрана на ответника Х. И. О. да приближава на по-малко от 20 метра молителката, обитаваното нея жилище, както и местата за социалния й отдих и контакти; забрана на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация.

Молителката ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощник адв.В. поддържа молбата 1 за защита, като наред с поисканите мерки спрямо ответника, моли за санкционирането му с глоба.

Ответникът Х. И. О., чрез процесуалния си представител адв.Р.Н. – БАК изпраща писмено възражение, с което изразява становище, че отразеното в молбата на А. Х.О. не отговаря на истината, поради което моли за оставянето й без уважение. Оспорва верността на приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Отрича да е упражнил насилие спрямо молителката А. Х. – бивша негова съпруга.

В съдебно заседание отв.Х. О. се явява лично и с адв.Н.. Поддържа отразената с възражението позация за неоснователност на молбата. Моли за оставянето и без уважение и за обезсилване на издадената заповед за незабавна защита. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ангажира гласни и писмени доказателства съобразно заявеното становище.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Молителката се е обърнала за съдействие към съда по реда на чл.8 от ЗЗДН като се е обосновала с наличието на пряка и непосредствена опасност за здравето. Заявява, че с ответникът са били съпрузи и от брака си имат пълнолетни към момента деца. Ответникът отсъствал повече от 23 години, като бил напуснал семейното жилище, находящо се в ***, ***. С решение № 260/31.10.2022 год. на РС - Айтос бракът на страните бил прекратен.

През 2022 год. ответникът се завърнал в *** заедно с рускоговоряща жена, за която в последствие се оженил. Молителката твърди, че от този момент започнал системен тормоз над нея.

Ето защо се потърсила съдействие по реда на Закона за защита от домашното насилие, обосновавайки се с това, че ответникът по принцип е агресивна личност, посягал й много пъти, докато са били семейство – заплашвал я и я тормозил. Твърди, че на 12.07.2024 г. в жилището, което обитават, ответникът за пореден път упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие. Декларира, че на 12.07.2024 г в жилището, което обитават в ***, община Айтос, ответникът упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие - влязъл в стаята и показал нож, а с другата ръка посочвайки нея и направил жестове, прокарвайки ръка по шията си.

При анализ на събраните по делото доказателства се установява следното:

Видно от представеното копие от Решение № 260/31.10.2022г. по гр.дело № 736/2022г. на РС - Айтос, страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен чрез допускане на развод без обсъждане на вината за брачното разстройство, с посочения съдебен акт. По 2 делото е приложена декларация на молителката по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, с която същата е заявила, че на 10, 11 и 12 юли 2024г. е станала обект на насилие от страна на ответника Х.

О., който я заплашвал, гонил от дома в *** (бивше семейно жилище), обиждал и бутал, отправяйки заплашителни жестове, включително държейки нож в ръка по време на скандала на 12.07.2024г.

Съдът намира, че представената декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН носи само формално белезите на доказателство по смисъла на закона (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), тъй като в същата са описани индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно насилие – приблизително време, място, начин на извършване, но не е налице изчерпателност досежно присъствали лица, състояние на ответника и пр. Касае се за документ, който следва да бъде обсъден като годно доказателство, но само доколкото кореспондира с останалия доказателствен материал, като се съпостави с изложеното в подадената до съда молба, обясненията на страните в снетите им писмени сведения по повод насрещни жалби, както и със събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства.

За установяване на фактическата обстановка са ангажирани като гласни доказателства показанията на общо четирима свидетели – по двама за всяка от страните, както следва: Св.И. Х. М. и св.И. М. Ш. – осигурени за разпит при довеждане от молителката, без родство със страните по делото, и водените от ответника – св.А. Х. Х. братовчед на отв.Х. О. и Н. П. В. - настояща съпруга на ответника.

Същите кореспондират напълно както помежду си, така и с останалия доказателствен материал доколкото установяват обстоятелството, че отношенията между бившите съпрузи – страни в настоящото производство са изключително влошени и че през последните месеци след завръщането на отв.Х. в жилището в ***, след дългогодишното му отсъствие от страната, помежду им е възникнал спор относно ползването на дома, който спор за собственост е бил отнесен за разрешаване и от съда, видно то приложеното решение по гр.дело № 103/07.05.2024г. по гр.дело № 1022/2023г. на РС –Айтос, като са подавани и от двете страни сигнали и жалби до полицията (приложени към приобщените полицейска и прокурорски преписки). Не е спорно също така, че ответникът е заключил, находящото се вътре в жилището тоалетно помещение и по този начин е ограничил достъпа до него на молителката. В този смисъл съдът кредитира показанията на св.И. Ш., които се потвърждават и от св.Н. В., като същата, признавайки изложеното допълва, че поведението на ответника е било в опит да накара бившата си съпруга да им отстъпи ползването на поне още една от стаите в къщата, т.к. двамата (Х.О. и Н.В.) били в едно помещение, а А. Х. обитавала останалите четири от стаите от къщата. Отделно от това св.В. опровергава твърдението, молителката да е била препятствана относно посрещане на тоалетните си нужди, тъй като в двора на имота имало друго сервизно помещение (т.нар. „външна тоалетна“).

Съдът приема за установено, че по времето, описано в молбата, между страните нееднократно е имало скандали в основата на които е била собствеността и начина на разпределение ползването на жилището, в което наред с бившата си жена, ответникът от 3 няколко месеца е живеел и с новата си съпруга - св.В.. Безспорна това съвместно съжителство, както и имотния спор е поставил на изпитание отношенията на страните, като от свидетелските показания следва, че и двамата бивши съпрузи, един спрямо друг, при скандалите помежду си са използвали груб език и обидни изрази, както следва: „курва“ (според св.И. М.) – от ответника към молителката и от последната към бившия съпруг „педераст, боклук“ (според св.А. Х. и св. Н. В..).

При анализ на събраните доказателства, съдът намира, че не може по несъмнен и категоричен начин да се установи дали скандалите между страните са били придружени с физическо или психическо насилие от страна на ответника спрямо молителката. Това е така, тъй като обясненията, включително в приложените преписки, на двамата в тази част са противоречиви, така както са противоречиви и показанията на разпитаните свидетели.

Безспорно общуването между страните на въпросните дати, а и през последните месеци, е надхвърлило нормите на общоприетото контактуване на бивши съпрузи, но по никакъв начин не се доказва, а напротив – дори се опровергава от събрания доказателствен материал, спрямо молителката целенасочено да е употребена физическа сила – да е била заплашвана с нож, ответникът да я е бутал и да е чупил стола, на който тя е седяла, да се е държал с нея по описания в молбата за защита начин, така щото тя да има причина да се страхува за живота си. Не се доказа и този страх да е в пряка причинно-следствена връзка с конкретното поведение на ответника. В този смисъл следва са да се цени приложената служебно справка вх. № 2054/07.08.2024г. на ЦПЗ „Проф.д-р Иван Темков“ ЕООД – гр.Бургас, видно от която молителката А. Х. О. е с ЛАК от 03.10.2001г., многократно е лекувана в ЦПЗ и хоспитализирана в Отделение по психиатрия за лечение на зависимости в периода от 01.07.2019г. до 24.07.2019г. с диагноза: органично разстройство на личността, декомпенсация с тревожна-хиподепресивен синдром. Не без значение е фактът, че описаното психично състояние на молителката датира отпреди над 20 години и то през период, по време на който ответникът е бил извън страната и разделен със съпругата си, в който смисъл са мотивите към решението на РС-Айтос за прекратяване на брака, отразяващо 23-годишна фактическа раздяла. Изложеното в справката на ЦПЗ – Бургас досежно диагностицирането на А. О. с психично заболяване поставя под съмнение обективната и реална преценка на молителката, досежно правилността на възприятието й за случващото се, както и във връзка с обективираното в молбата й до съда предположение, тя да изпитва страх за живота и здравето си.

Изложеното, прибавено към факта, че в конкретния случай стълкновенията или физическите съприкосновения между двамата бивши съпрузи е било във връзка и с намесата (конфликт) и с останалите им родници – от една страна намесата на сина им, а от друга – и на живеещата в същото домакинство втора съпруга Н.В., поради което се налага извода, че случилото се между страните не може да бъде съотнесено към вложения от законодателя смисъл относно проявленията на домашно насилие.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Производството по налагане на мярка за защита по реда на ЗЗДН е проява на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения (арг. от чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН) между лицата, които се намират или са били в семейни или приравнени на тях отношения или обитават едно и също жилище. Това е така, тъй като субектите, които могат да инициират производството по ЗЗДН не са носители на потестативно право спрямо извършителя на домашното насилие, респ. не са процесуални субституенти, чрез упражняването, на което да внесат дължима се по силата на правния ред промяна в неговата правна сфера. Чрез налагането на мярка по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът следва да даде целесъобразна уредба на свързаните с правата на пострадалото лице отношения. При уважаване на молбата за закрила, съдът съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН издава заповед, която по своята правна същност представлява индивидуален административен акт (чл. 21 АПК), който предвид важността на обществените отношения, предмет на въздействие, законодателят е възложил да бъде издаден от съда по предвидения за това специален ред в ЗЗДН. От характера на производството следва и че при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки.