Присъда № 79 от 19.12.2023, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 79 от 19.12.2023 г. по НОХД № 805/2023 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу Е. С. от ****, за извършено на 10.01.2023 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу Е. С.. Намира престъплението за безспорно доказано от разпитите на свидетелите, обясненията на подсъдимия и назначената физикохимическа експертиза. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за същото му се наложи наказание 6 месеца „лишаване от свобода“ с отлагане на изпълнението за срок от 3 години, както и „глоба“ в размер на 2 000 лева. При определяне на наказанието моли да бъдат отчетени направеното на досъдебното производство самопризнание от подсъдимия, съдействието в хода на разследването, чистото съдебно минало и младата му възраст. Прокурорът пледира наркотичното вещество да бъде отнето в полза на държавата, както и на подсъдимия да се възложат направените разноски по делото.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

Представлява се от упълномощен защитник, който не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че подсъдимият действително осъществил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Е. С. сам признал, че е виновен за извършеното.

Защитникът моли съда да съобрази множеството смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият бил младо момче, което не употребява системно наркотици, не разпространява, а деянието му представлявало един изолиран случай. Освен това, той оказал пълно съдействие при разследването, поради което защитата моли за налагане на минимално наказание.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е. С. е роден на ****, с адрес ****, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Е. С. живеел и работел в ****, а когато се прибирал в Република България живеел в ***. Той бил в приятелски отношения със св.Ъ.

М. Е., която също живеела в ****. През месец декември 2022 г. Е. С. и св.Ъ.

Е. пристигнали заедно в Република България и се установили в град Кърджали.

Подсъдимият се свързал чрез приложението „Фейсбук“ със своя познат В.Т. и поискал от него да му продаде наркотично вещество марихуана. В.Т. се съгласил, като на 07.01.2023 г. се обадил на Е. С. и му 1 казал да отиде до ****, където ще му продаде поисканата марихуана.

Подсъдимият и Ъ. Е. били заедно на 07.01.2023 г. и наели таксиметров автомобил, който да ги откара от гр.Кърджали до ****. След като пристигнА. в ****, Е. С. слязъл от автомобила, а св.Ъ. Е. останала да го изчака.

Подсъдимият се срещнал в **** с В.Т., който му продал марихуана на стойност 180 лева. След като се разделили, той се върнал в таксиметровия автомобил и заедно със св.Ъ. Е. отпътували към гр.Кърджали. След това Е. С. и св.Ъ. Е. изпушили част от закупената марихуана, а останалото количество от 2,89 грама марихуана, подсъдимият задържал за себе си.

На 10.01.2023 г. Е. С. и св.Ъ. Е. решили да се разходят в гр.Кърджали, като се движили в посока от пазара в града към пицария „Ню Йорк“. Минавайки през градската градина в центъра на гр.Кърджали били спрени за проверка от свидетелите И. А. и В. Б., и двамата служители в сектор ПКП при ОД МВР-Кърджали. След като свидетелите А. и Б. установили самоличността на подсъдимия Е. С. и св.Ъ. Е., ги поканили за допълнителна проверка в сградата на ОД МВР-Кърджали и те се съгласили. При извършената проверка св.В. Б. намерил в джоба на панталона на подсъдимия 1 брой полиетиленово топче с неправилна форма, съдържащо суха зелена листна маса, което било тествано и реагирало на канабис/марихуана. Топчето от полиетиленов плик с неправилна форма, съдържащ суха зелена листна маса, било приобщено като веществено доказателство по досъдебното производство. За същото подсъдимият Е. С. заявил на полицейските служители А. и Б., че е наркотичното вещество - марихуана, която закупил от В.Т. за лична употреба.

На 13.01.2023 г. на приобщената по досъдебното производство суха зелена листна маса бил извършен оглед на веществени доказателства.

От заключението по назначената и извършена на досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че изследваният обект - зелена, суха растителна маса, представлява марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 2,89 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13 % /тегловни проценти/.

Н а подсъдимия Е. С. не било издавано разрешение за дейности с наркотични вещества от Министерство на здравеопазването по реда на ЗКНВП.

След извършване на експертизата описаното по-горе наркотично вещество било изпратено за съхранение в ЦМУ с Приемателно-предавателен протокол № **** от 06.02.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И.

А. и В. Б., кредитирани изцяло; показанията на свидетеля Ъ. Е., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 2 от НПК, кредитирани от съда; обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, в които той се признава за виновен; заключение по извършената физико-химическа експертиза; Протокол за личен обиск на лице от 10.01.2023 г.; Протокол за доброволно предаване от 10.01.2023 г.; Протокол от 13.01.2023 г. за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум;

Протокол от 11.01.2023 г. за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум; Писмо на Заместник-министър на здравеопазването от 02.02.2023 г.; Писмо на Заместник-министър на земеделието от 01.02.2023 г.; Заповед за задържане на лице от 10.01.2023 г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите И. А. и В. Б., тъй като са обективни, логични, кореспондират помежду си и с другите приети по делото доказателства. Те последователно и обстойно описват извършената по отношение на подсъдимия полицейска проверка и обиск, при който установили той да държи наркотично вещество.

Свидетелите А. и Б. на инкриминираната дата предприели проверка на лицето, тъй като получили информация за него, че държи наркотични вещества. Именно тогава установили и забранения предмет, който описват като полиетиленов плик, в който имало суха зелена листна маса. При направения впоследствие тест същата реагирала на канабис. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св.Ъ. Е., която описва кога, къде и по какъв начин подсъдимият се е сдобил с наркотичното вещество.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Подсъдимият Е. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК, тъй като н а 10.01.2023 г. в гр.Кърджали, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 от същата Наредба, а именно: марихуана /канабис/ с нетно тегло 2,89 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 13 % /тегловни проценти/. Според §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Мариуханата 3 представлява наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП. Включена е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещта. Без значение за съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество, представляващо марихуана.

За държането на същото Е. С. не е имал надлежно разрешително, издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал, че държи инкриминираното наркотично вещество без надлежно разрешение за това.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на Е. С. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието - завишена, предвид важността на засегнатите обществени отношения, които законодателя е защитил с въвеждането на съставите по чл.354а от НК; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид необремененото му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието - незачитане на установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества; смекчаващите отговорността обстоятелства - невисокото количество на наркотичното вещество, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и направеното самопризнание за извършеното деяние; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се наказва с „лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лв. В случая съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Затова и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, на Е. С. бе определено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.

4

Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и поспециално за поправянето на дееца не е наложително той да го изтърпи реално, поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок от 3 години. На подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния размер от 2 000 лева, съобразно имотното му състояние. За прецизност, съдът следва да отбележи, че наказанието „глоба“ не може да бъде определено под минимума, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК е приложима само, когато наказанието „глоба“ е предвидено като самостоятелно наказание, а не заедно с „лишаване от свобода“, какъвто е настоящия случай (в този смисъл Решение № 115 от 5.03.2012 г. на ВКС по н.д. № 207/2012 г., I н.о., НК ). Така наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат целите на генералната и специалната превенция.