Определение № 446 от 10.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. ХАСКОВО, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500137 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ал. 1 от ГПК .

Образувано е по подадено от длъжника Ж. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адвокат К. К. Г., възражение по чл. 423 ал.

1 от ГПК против Заповед № 453/22.04.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 989 / 2025 г. по описа на Районен съд – Хасково в полза на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Ведно с това възражение, длъжникът подава и възражение по чл. 414 от ГПК, с изявление, че не дължи претендираното вземане.

В изпълнение на Разпореждане № 215/12.03.2026 година по настоящото дело, от страна на длъжника е подадена уточняваща молба с вх.

№ 3703/27.03.2026 година. С нея пълномощникът адв. Г. изрично заявява, че не поддържа искането за възстановяване на срок по реда на чл. 64 от ГПК.

Наред с това доуточнява, че поддържа кумулативно основанията по чл. 423 ал.

1 т. 1 и т. 3 от ГПК, като настоява, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и същата следва да бъде приета от въззивния съд с изпращане на делото за последващи указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Поради изричното дезинтересиране на молителя от производството по чл. 64 от ГПК, съдът разглежда искането изцяло в рамките на правомощията си по чл. 423 от ГПК.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище: гр.

София. Кредиторът изразява становище за неоснователност на подаденото възражение и моли същото да бъде оставено без уважение. Поддържа, че длъжностното лице по връчването е извършило всички необходими действия, като книжата са приети на адреса на работодателя от служителката Е. Д., която писмено и собственоръчно е декларирала съгласие и задължение да ги предаде на титуляра. Кредиторът твърди, че е налице редовно връчване и процесуално бездействие от страна на Ж. К., а твърденията му за реално получаване на книжата на 08.01.2026 година и наличието на особени непредвидени обстоятелства са останали недоказани.

Хасковският окръжен съд, след като прецени материалите по ч.гр.д.

№ 989/2025 година на РС – Хасково, доводите на страните и събраните писмени доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 423 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 423 ал. 3 изр. първо ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1 от същия законов текст. По аргумент от обратното от цитираната законова норма, въззивният съд не следва да приеме възражението, ако установи, че предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК не са налице. Те са две: първата е обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок. Втората предпоставка е допълнителна и касае осъществяване основанията по чл. 423 ал. 1 т.т. 1-4 ГПК.

В константната съдебна практика по тези въпроси (н.п. Определение № 533/02.12.2015 година на ВКС по ч.гр.д. № 5723/2015 година, І г.о., ГК) се приема, че за наличието на тези две предпоставки въззивният съд се произнася с крайния си акт и по съществото на искането на длъжника.

2

Между страните е безспорно, че процесната заповед за изпълнение е връчена на 17.11.2025 година по реда на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК по месторабота на длъжника, чрез трето лице – на Е. Д., служител в деловодството на работодателя „Мони Мес“ ЕООД на адрес: ***. За да бъде надлежно връчването на работното място чрез трето лице обаче, е необходимо адресатът действително да изпълнява трудовите си функции в съответното структурно звено или офис, което да позволява незабавното и сигурно предаване на книжата. В случая от справката по делото и представената извадка от Гугъл Карти се установява пълно териториално и функционално разграничение между градския административен офис (ул. „Добруджа“) в центъра на града и производствения център (кланицата след ж.к. „Червена стена“), намиращ се извън града. Ж. Х. К. работи като „***“ и дейността му е изцяло изнесена в производствената база и по маршрути в страната. Поради това фикцията на връчването е опровергана, тъй като административният адрес на работодателя не съвпада с реалното място на работата на длъжника.

Неоснователни се явяват доводите на кредитора, че липсват доказателства за датата на узнаване. Спецификата на трудовите задължения на длъжника (** на хладилен камион, ** от кланицата извън града и ** в страната) обяснява защо същият посещава градската администрация рядко и само по изключение. Длъжникът е бил поставен в обективна, независеща от него невъзможност да узнае за започналото заповедно производство.

Писменото задължение, поето от третото лице по чл. 46 ал. 2 от ГПК, ангажира неговата лична отговорност, но неизпълнението му не може да вмени вина и да доведе до негативни процесуални последици за длъжника, който обективно не е бил известен за книжата.

Поради това ХОС приема че е осъществена първата (обща) предпоставка, при която съдът приема възражението по чл. 423 ГПК – длъжникът да е спазил едномесечния срок за подаване на възражението: Ж. К. е узнал за заповедта на 08.01.2026 година и още на 09.01.2026 година е депозирал сезиращото възражение по чл. 423 от ГПК в канцеларията на РСХасково.

Налице е и втората предпоставка за приемане на възражението, в хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Това е така, защото заповедта не е била връчена лично на длъжника К. преди 17.12.2025 година.

3

Поради гореизложеното, ХОС стига до извода за основателност на възражението и същото следва да бъде прието. Съобразно разпоредбата на чл.

423 ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед се спира, ако съдът приеме възражението. Редакцията на законовия текст дава основание за извода, че спирането на изпълнението е последица от уважаването на главното искане и не е обвързано с изрично такова за спиране, направено от страна на длъжника, подал възражението. Поради това, с оглед изложените съображения за основателност на главното искане, на основание чл. 423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК изпълнението на процесната заповед за изпълнение на парично задължение следва да се спре.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА подаденото от Ж. Х. К., ЕГН: **********, възражение против Заповед № 453/22.04.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 989 / 2025 г. по описа на Районен съд – Хасково в полза на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД.

СПИРА изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за предприемане на последващи процесуални действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4