Решение № 4041 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4041 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110206480 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. С. срещу Наказателно постановление № 22-4332018299/14.09.2022 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 900 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира отмяна на НП без конкретно изложени съображения, като жалбоподателят сочи, че в последствие ще подаде информация кой е управлявал автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, не се явява лично, а се представлява от упълномощения адв. А., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения той моли съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени бележки с искане за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2022 г. около 20:08 ч. жалбоподателят А. С. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „*** “ с рег. № ***, негова собственост, в гр. София, по бул. Пейо Яворов с посока на движение от бул. Симеоновско шосе към бул. Черни връх, като до № 60 на бул.

Пейо Яворов, в населено място, автомобилът се движел със скорост 124 км./ч. при 1 ограничение за движение в населено място от 50 км./ч. Скоростта била измерена посредством АТСС, Cordon М 2 № MD1192, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение със 74 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер.

Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението от екипа на ОПП СДВР. А на неустановена дата преди 17.08.2022 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – жалбоподателят С. бил призован да се яви в ОПП СДВР.

На посочената дата – 17.08.2022 г. се явил А. С., който в декларация по чл. 188 ЗДвП посочил, че именно той е управлявал автомобила на 27.04.2022 г.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, Cordon М2 № MD1192, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 27.04.2022 г., в 20:08:22 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о33.3092 и NL 42о67.0155, е засечена скорост на движение от 128 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към преписката е представена и снимка на самото техническо средство, поставено на пътното платно, до служебен автомобил, като от протокола за използването на техническото средство се установява и неговият рег. номер.

От представените пред съда снимки и протокол се установява, че мястото за контрол с техническото средство в рамките на населено място. Като скоростта в процесния пътен участък е отразена и в представения протокол за използване на техническото средство на 27.04.2022 г. Същата се потвърждава и от представената от Столична община схема на организацията на движение в процесния пътен участък на бул. Пейо Яворов, до № 60, като е видно, че в този участък е било валидно общото ограничение на скоростта от 50 км/час, доколкото не са поставени пътни знаци В26, въвеждащи различна максимална скорост на движение.

При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 17.08.2022 г., бил съставен АУАН № 027989 от св. В. В. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В хода на административната фаза на производството, както и пред съда от жалбоподателя не е представена и нова декларация по чл. 188 ЗДвП. В АУАН изрично е посочено, че водачът на автомобила е установен въз основа на подадената декларация от водача в качеството му на собственик на МПС.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 14.09.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 10.04.2023 г., което е удостоверено с подписа му. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 12.04.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, съдържащи се в разпита на св. В., както и въз основа на писмените доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от Полицейската лаборатория и БИМ; декларация от жалбоподателя като собственик на автомобила; протокол за използване на техническото средство; писмо и схема на организацията на движението от Столична 2 община; справка-картон на водача и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

От друга страна, съдът не кредитира показанията на св. ***, доведена от защитата, която заявява, че именно на процесната дата – 27.04.2022 г. е управлявала автомобила на С., който й бил предоставен еднократно. Подобно обстоятелство не е споменато от жалбоподателя в декларацията му или като възражение след съставянето на АУАН, значително по-кратък момент след датата на нарушението. Напротив, той изрично и под страх от наказателна отговорност е декларирал, че лично е управлявал автомобила си ***.

Поради това съдът намира за изцяло недостоверен разказа на св. П, че тя е управлявала автомобила само веднъж, именно на посочената дата, като била приятелка на жалбоподателя. Но въпреки това, по нейни думи, жалбоподателят не е успял да се свърже с нея.

Но съдът се довери на показанията на св. В. В., които изцяло потвърждават събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят разказва за случая и потвърждава, че се е уверил в самоличността на подписалият декларацията и се е запознал с доказателствата за нарушението.

Извършването на нарушението в рамките на населено място се потвърждава от протокола за използване на техническото средство и схемата на организация на движението в процесния участък, където е посочено, че ограничението на скоростта до 50 км./час е общото ограничение, което важи за населено място. А от приложения снимков материал се установява конкретното място в рамките на гр. София, където е извършено нарушението, а именно на бул. П. К. Яворов. От протокола за използване на техническото средство и от снимковия материал за нарушението се установява и видът на използваната система за видеоконтрол. От приложения снимков материал е виден номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.

Съдът се довери и на приложените доказателства относно техническата годност на използваното техническо средство, като прие, че липсват данни то да е било използвано по начин, който да противоречи на инструкцията за експлоатацията му и това да е дало отражение на отчетената скорост на движение. Видно от приложената снимка, АТСС тип триножник е било поставено извън служебен автомобил на пътното платно, като е заснемало скоростта на автомобилите в посока приближаване към техническото средство.

По отношение на приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата и час, съдът отчете, че в нея е посочен регистрационен номер на автомобила, за който се отнася, както и конкретната дата и час на деянието. Поради това съдът изцяло й се довери и прие за установено, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила при извършване на нарушението. Затова и съдът прие за недостоверни показанията на св. ***, която освен това заявява, че тя е управлявала автомобила, знаейки, че възможността за ангажиране на административната й отговорност е преклудирана. Във връзка с това, съдът счита, че показанията на свидетелката са изцяло насочени в опит за изграждане на защитна версия на жалбоподателя.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и 3 регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 15.03.2022 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1192 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението, регистрационния номер на автомобила и неговия водач.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Като заеманата длъжност от подписалата НП*** към датата на издаване на НП се установява от представената заповед от 23.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.