Решение № 301 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20215330204275 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21 - 1030 - 004524 от 21.05.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Н. М., ЕГН:**********, на осн. чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага съображения за това.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. М.К., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В депозираната по делото молба - становище, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска потвърждаването му. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско 1 възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.04.2021г. следобед *** Г. В. М. и Д.П.К. осъществявали контрол по спазване на ЗДвП, като били ситуирани в гр. Пловдив на бул. „България“, малко след кръстовището с ул. „Васил Левски“ в посока гр. Пазарджик, в близост до бар „Емементо“. Около 15.20 часа покрай тях минал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“, с рег. №***, управляван от жалбоподателя К.М..

Непосредствено след като ги подминал мотоциклетистът изправил мотора на задна гума и го управлявал така до кръстовището с ул. „Победа“. Преминал през кръстовището на две гуми и непосредствено след това отново изправил мотора на задна гума, като продължил да го управлява така до бул. „Васил Априлов“. Междувременно полицейските служители настигнали и спрели за проверка жалбоподателя. Последният обаче попречил на органите на властта да изпълнят задълженията си по чл.70, ал.1, т.1 ог ЗДвП. Избутал мотора назад, дал газ и потеглил напред, като бутнал на земята *** Д.К.. Малко след това мотоциклетът се забил в находящ се стълб. Двамата полицейски служители установили самоличността на мотоциклетиста и му извършили проверка за алкохол и наркотици.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бл.№862378 от 23.04.2021г., в който актосъставителят квалифицирал извършеното като административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП - използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя К. Н. М., който го подписал без възражения.

На същата дата му бил връчен и препис от АУАН срещу разписка.

Жалбоподателят бил уведомен и за правото на възражение в тридневен срок от съставяне на акта, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Възражение срещу съставения АУАН не било подадено.

2

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган квалифицирал извършеното като нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ наложил на жалбоподателя административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Досъдебно производство №232/2021г. по описа на 03 РУ на МВР гр.

Пловдив, пр.пр. №4704/2021г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, било образувано на 23.04.2021г. на осн. чл.356, ал.3 от НПК като бързо производство, срещу К. Н. М., ЕГН:********** за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

На 24.04.2021г. К.М. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

С протоколно определение за одобряване на споразумение №482 от 21.01.2022г., постановено по НОХД №232/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.с., в сила от същата дата, обвиняемият К.М. бил признат за виновен за извършени на 23.04.2021г. три престъпления – по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК /хулиганство, извършено при управление на МПС/, по чл.270, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласни доказателства – показания на свид. Г.М., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свид. М. /актосъставител/ установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. В този смисъл е Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. №3/2015г. В случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и същи обект на защита по – тежката наказателна отговорност поглъща 3 административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца.

Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл.4, § 1 от Протокол №7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

Настоящият случай е именно такъв. Действията на К.М. по изправянето на мотоциклета на задна гума и управлението му по този начин известно време, респективно използването на пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, несъмнено са част от действията, осъществяващи престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК /хулиганство, извършено при управление на МПС/.

Тъй като К.М. е наказан за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита за основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на сторени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Независимо, че е направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна, съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложените наказания /глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца/, немалкия обем на извършените процесуални действия и провеждане на съдебното производство в няколко съдебни заседания, намира, че следва да се уважи в пълен обем уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като същото е близко до минимално предвиденото съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради това и следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на 4 жалбоподателя сумата в размер на 500 лв. за направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №21 - 1030 - 004524 от 21.05.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Н. М., ЕГН:**********, на осн. чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

ОС Ъ Ж Д А ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М., ЕГН:********** сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5