Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1137 от 29.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 596/2025
Вид
Определение № 1137
Подписан
29.07.2025
В сила
29.07.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Плевен, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500596 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 чрез процесуалния им представител адв.

Х.М. от САК срещу Определение №2444/12.05.2025г., постановено по гр.д.

№2866/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че договорът за правна помощ и съдействие страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици, тъй като не е посочена конкретна хипотеза, поради която е предоставена безплатна помощ на ищеца по реда на чл.38 от ЗПП. Развиват се съображения, че не става ясно дали представеният договор за правна помощ и съдействие е свързан именно с първоинстанционното разглеждане на делото.

Излага се становище, че по настоящото дело е упражнено превратно правото на иск с цел да се увреди ответното дружество. С частната жалба е направено доказателствено искане съдът да изиска и приложи исковите молби по делата, по които страни са ищецът и ответникът. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна Л. В. С. е представила в срок отговор на частната жалба, депозиран от процесуалния й представител адв. Е. И.. В отговорът се развиват доводи за правилност и законосъобразност на постановеното определение на РС-Плевен. Излага се становище, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се 1 изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съдебно решение №1763/27.12.2024г., постановено по гр.д.

№2866/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е прогласил за нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., ЕГН**********, гр.*************** против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

Славянска №29, ет.7 клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 753329 от 24.10.2022г., като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

Със съдебното решение съдът е осъдил на основание чл.55, ал.1, предложение първо Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 да плати на Л. В. С., ЕГН**********, гр.*************** сумата от 667,24 лева, представляваща недължимо платена сума.

На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 да заплати на ЕАД „Е. И.“ гр. Пловди, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 180978004, като процесуален представител на Л. В.

С., сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

На осн. чл. 78, ал.6 ГПК съдът е осъдил „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от 100,00 лв. за държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 чрез процесуалния им представител адв. Х.М., в която е отправено искане съдът да намали размера на адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплати на ЕАД „Е. И.“, евентуално да не присъжда такова, поради злоупотреба с право от страна на ищеца.

С Определение №2444/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2866/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Съдът е приел, че съгласно трайната практика на ВКС наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при 2 произнасяне по отговорността за разноски, а взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин материалната затрудненост на ищеца, а представените с молбата за изменение на решението в частта за разноските не следва да бъдат обсъждани, тъй като са представени след приключване на съдебното дирене в настоящото производство.

Според съда в настоящия случай не е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, поради това, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни, поради което предявяването на иск поначало е правомерно. Съдът е приел, че се касае за различни правоотношения между същите страни, с различен предмет, което обуславя наличието на правото на иск по всяко правоотношение поотделно, респ. в дискреционната преценка на ищеца е дали да предяви искове по всяко правоотношение и как да ги съедини. Според съда не се установява от събраните по делото доказателства ищецът да упражнява правото си на иск недобросъвестно и с цел да увреди законни права и интереси на ответника.

Съдът е приел за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че адвокатското възнаграждение следва да се определи като за един иск, а не за всеки иск поотделно и да се намали под установения в НМРАВ минимум, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил, че е сезиран с два отделни иска, за което е определил адвокатско възнаграждение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като е счел за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 400 лева (под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изложеното от районния съд в обжалваното определение. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като е приел, че не е налице злоупотреба с право. В настоящия случай, съдът не намира за необходимо да изисква и да присъединява делата, страни по които са настоящия ищец и ответник. Това е така, тъй като за ищецът притежава дискреционна власт да упражнява правото си на иск по всяко правоотношение, страна по което е и ответникът, поотделно когато и както самият той прецени. В настоящия случай не е налице превратно упражняване на правото на иск, тъй като се предявяват искове за действителност на различни договори, макар да е налице идентичност на страните.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба 3 за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат поради липса на основанията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА по отношение на ищеца. От съдържанието на представения договор за правна помощ не се установява договаряне на адвокатско възнаграждение, както и заплащането му. Налице е установена съдебна практика, обективирана в определение № 5557/02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1281/2024 г., ІІІ г.о. на ВКС и посочените в него, съгласно която за уважаване на искането по чл. 38 ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е установено, че е осъществена правна помощ без договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36 ал. 2 от ЗА, да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, да липсват данни, които да го опровергават, както и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК, какъвто е и настоящият случай.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай следва да се определи адвокатско възнаграждение за всеки един от обективно кумулативно съединените искове. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че правилно съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на представителя на ищеца, като правилно е приел, че разумният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 240 лв. за всеки един от уважените искове.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2444/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2866/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4