Решение № 14 от 31.01.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 527/2021
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 31.01.2022
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 200, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за водите
- чл.15 · Закон за водите
- чл.19 · Закон за водите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за общинската собственост
- чл.8 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500527 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 527/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, на всяка от страните, срещу части на решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 136/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, подадена чрез адв. К., против решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № гр.д. № 136/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на „Албена“АД на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 45 320 лева обезщетение за ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания от ищеца („Албена“ АД) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане, 1 както и сумата от 3 160,04 лв. – разноски по делото.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски.
Изложил е, че окръжният съд: - приел за разглеждане иск срещу ненадлежен ответник – ВИК оператор, доколкото ответникът само стопанисвал ПОСВ „Албена“, предадена му от община Балчик като публична общинска собственост и по силата на сключен договор, без имотът да е изключван от активите за стопанисване и без указания от Асоциацията по ВИК; - определил неправилна правна квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД; -не се произнесъл по предпоставките по чл. 59 от ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка и липса на основание за преминаване на имуществените блага; - при липса на доказателства за обогатяване и обедняване (предвид възраженията, че имотът не може да се отдава под наем на лице, което не е ВИК оператор и „Албена“ АД не може да получава наем за него) необосновано приел наличие на фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД и уважил иска; - не извършил съпоставка коя от двете стойности обогатяване или обедняване е по-малка; - не обсъдил възраженията, както и заключението на вещото лице Н.Л. в тази връзка, че за конкретния имот няма пазарни аналози за наем, поради спецификата му, специалното му предназначение и изчерпания потенциал за развитие; - въпреки оспорването на повторното заключение на вещото лице В. (заради голяма разлика сравнено с определената стойност от вещото лице Л. в първата експертиза и заради липсата на компетентност на инж.В., която била машинен инженер и оценител на имоти и машини, а не на съоръжения), съдът игнорирал и не обсъдил първоначалната експертиза, в която вещото лице обосновано приело начин на изчисляване на обезщетението чрез съпоставка с наем на земеделска земя имайки и предвид невъзможността имота да се преустройва и да му се променя предназначението; - неправилно приел, че обстоятелството, че „ВИК Добрич“ АД е изключителен ВИК оператор не му дава основание и право да използва имота при осъществяване на предмета на своята дейност като такъв; - при определяне на пропуснатите ползи не взел предвид факта, че на обособената територия може да има само един воден оператор, поради което и ищецът не би могъл да отдаде под наем на друг оператор 2 пречиствателната станция; - не предоставил на ответника допълнително представени от ищеца с молба от 18.03.2021 г. писмени доказателства и така затруднил защитата му;
Въззиваемото дружество „Албена“АД, чрез адв. С. и Д., е подало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваната част от решението е молило за потвърждаването й и за присъждане на разноските.
-По въззивна жалба на „Албена“ АД, подадена чрез адв. С. и Д., поправена с молба от 27.09.2021 г., против решение № 260136 от 21.06.2021 г., поправено с решение № 260151 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 136/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от дружеството срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването от ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания от ищеца ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота, за горницата над сумата от 45 320 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от датата на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане, както и в частта на осъждането му за разноските.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението на окръжния съд по съображения за неговата необоснованост по размера на обезщетението и неприлагане на правната възможност по чл.
202 от ГПК във вр. чл. 5 ГПК (общия разум) и при отчитане на специфичните особености на процесния имот да определи по-висок размер на обезщетението от този в заключението на вещото лице по СТЕ инж. Н.В..
Сочил е, че съдът не е отчел уникалността на имота, че поземленият имот не е земеделски, а урбанизиран, както и че по „аналогия на закона“ в случая е следвало да се приложат размерите по Тарифата на Община Балчик, приета с решение № 238/2009 г. на ОбС Балчик за базисните наемни цени на помещения и терени.
Въззиваемият „ВИК Добрич“ АД, чрез адв. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за нейната 3 неоснователност е молил за отхвърлянето й с присъждане на разноски.
Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВИК Добрич“ АД, както и Община Балчик - трети лица помагачи на ответника, не са подали отговор на въззивната жалба.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част за горницата над 200 000 лв. до 399 182лв. – претендирано обезщетение по чл.
59 ЗЗД.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивните си жалби и отговорите и са претендирали присъждане на разноски. Третото лице –помагач Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВИК Добрич“ АД, чрез своя процесуален представител е изразило становище за основателност на жалбата на „ВИК Добрич“ АД, за уважаването й, и за отхвърляне изцяло на иска на „Албена“ АД. Третото лице – помагач Община Балчик не е пратило представител и не е изразило становище във въззивното производство.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. Предвид твърденията на ищеца, че именно ответникът ползва собствения му имот без основание, обогатил се е за негова сметка със спестените разходи, поради което претендира от него обезщетение налагат извода, че искът е насочен и делото е разгледано срещу надлежния ответник, поради което възражението на въззивника „ВИК Добрич“ АД в тази връзка е неоснователно.
По правилността на решението в обжалваната му част с оглед заявените оплаквания и събраните по делото доказателства:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на „Албена“АД против „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за заплащане на сумата от 399 182 лв. - обезщетение за ползването от ответника в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с.Кранево с площ от 30,809 дка и построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения (описани в уточнителна молба вх.
№1886/12.03.2020г: админстративна сграда с лаборатория с идентификатор 4
*** по КККР със застроена площ 152кв.м.; трафопост с идентификатор *** по КККР със ЗП 21кв.м.; сграда-помпена станция за активна утайка с идентификатор *** по КККР със ЗП 106кв.м; сграда-хлораторно с идентификатор *** по КККР ; оперативна сграда с идентификатор *** по КККР ; сграда-помпена станция за активна утайка с идентификатор *** по КККР, две технологични линии за пречистване на отпадни води; 2 броя пясъкодържатели; 4 броя изсушителни полета; 2 броя биобасейни тип „Кесенер“ ; окислително езеро с площ от 3708кв.м.;помпена станция за регенерирана утайка с кладенец и 2броя потопяеми помпи; изсушителни полета за сушене на излишната активна утайка с площ от 1.900дка; помпена станция за отпадни води, идващи от с.Кранево с 2 броя кладенци и 2броя потопяеми помпи; вторични радиални утаители- 2броя; камери за регенерирана активна утайка; емшери -5групи по 4броя; измервателно устройство-дебитомер; метален напорен канал/тласкател/; метален заустващ колектор в Черно море), определено по размер от месечeн наем от имота, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -12.02.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът е поддържал, че е собственик на имота по силата на договори за приватизационна продажба на акции от 17.11.1997г. и от 24.06.1998г., като и че с влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно решение №279/12.12.2018г. по воденото срещу Община Балчик гражданско дело №462/2017г. на ДОС било установено правото му на собственост. В изпълнение на съдебното решение, с приемо-предавателен протокол от 11.10.2019г. Община Балчик му предала владението на имота. За периода от 15.06.2019г. до подаване на исковата молба имотът се ползвал от ответника „ВиК Добрич“ АД без основание, ищецът бил лишен от ползването му и пропуснал да реализира доходи от отдаването му под наем в размер на сумата от 399 182 лева.
Ответникът „ВиК Добрич“ АД, с депозирания писмен отговор е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Изложил е, че в качеството му на ВиКоператор с предмет на дейност в обособена територия, включваща територията на общ.Балчик, осъществява стопанисване и експлоатация на процесния имот (ПСОВ-Албена, ведно с находящите се в пречиствателната станция съоръжения) по силата на договор с АВиК-Добрич от 07.03.2016г. по чл.198п, ал.1 от ЗВ, при наличие на окончателен протокол между МРРБ и 5
Кмета на Община Балчик за разпределяне собствеността на активите- ВиК системи и съоръжения, между държавата и община Балчик, съгласно чл.13, чл.15 и чл.19 от Закона за водите, като относимите за настоящото производство възражения са и наведените с въззивната жалба и отговора.
Третите лица - помагачи на ответника - Асоциация по водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“АД и Община Балчик са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му.
Твърденията на ищеца, че ответникът ползва собствения му имот без основание, обогатил се е за негова сметка със спестените разходи за наем и поради това претендира от него обезщетение налагат извода, че искът е по чл.59 от ЗЗД, който гласи, че който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Затова неоснователни са възраженията на въззивника „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за неправилно определена от първата инстанция правна квалификация на иска.
За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; - обедняването на другото лице; - липсата на основание за обогатяването; - отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия;