Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5273 от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2288/2026
Вид
Определение № 5273
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Красимир Тодоров Василев, Деница Славова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5273 гр. Варна, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100502288 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 66424/21.08.2026г. от М. В. Д., ЕГН **********, срещу Решение № 3075/29.07.2026г., постановено по гр.д.№ 20253110104283 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, 8-ми състав, с което съдът ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК, размера на присъдената с Решение №5588/09.12.2013г., постановено по г.д.№4542/2013г. по описа на ВРС, парична издръжка, дължима от бащата М. В. Д., ЕГН **********, в полза на детето В. М. Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. К. Ч., ЕГН **********, платима чрез майката, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдената издръжка от 102,26 евро (с левова равностойност 200,00 лева) на 383,47 евро (с левова равностойност 750,00 лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2025г. до навършване на пълнолетие на детето – 17.02.2026г., с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се дължи, в ЧАСТТА за сумата над 255.65 евро до присъдения размер от 383.47евро.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че нуждите на детето са останали недоказани по делото. Отделно неоснователно съдът е включил към нуждите на детето разноски за последен модел техника във 1 високия ценови клас, курсове по кормуване и заплащане на лизинг за автомобил. Счита, че това са луксозни разноски, а не необходима издръжка за детето. Посочва, че съдът неправилно е преценил стандарта на живот във Великобритания, както и неправилно е приел, че български гражданин трябва да отговаря за издръжката на дете със стандарт четири пъти над този в България. Счита, че ВРС неправилно е преценил доходите на ответника и разходите му. Не е отчел, че доходите му не са еднакви за времето когато е на кораб и когато не е, като оспорва извода за получаван доход над средния за страната. Сочи още, че съдът не е се е съобразил в достатъчна степен с доказаните по делото факти, че ответникът има още едно дете, което издържа, че заплаща по 200лв. на месец на своята майка, както и че има банков кредит.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата над 255.65 евро до 383.47евро, както и да му присъди разноски според изхода на делото.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В същия са изложени неотносими по делото емоционални излияния, както и се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че в първоинстанционното производство ответникът не е оспорил разходите на детето, поради което е недопустимо оспорването им с въззивната жалба.

Налице е преклузия за оспорване на писмени доказателства. Счита за доказано израстването на детето с 13 години, считано от постановяване на предходното решение и преминаването му в по-горна образователна степен, което безспорно представляват обстоятелства по чл. 150 от СК – изменение на обстоятелствата. Сочи, че закупената техника не е „висок клас“, а необходимост, предвид приема на детето като учащ в сферата на информационните технологии. Счита, че определената от ВРС издръжка покрива само най-неотложните потребности на детето. Оспорва възможността за доказване чрез предоставяне на линк в интернет. Цитира практика, съгласно която нуждите на детето се оценяват съобразно обичайните условия на живот в съответната държава по местопребиваването на детето. По отношение на доходите на ответника, счита, че същите са доказани, те са средно над 3000 евро месечно, поради което са достатъчни за покриване на определения от ВРС размер на издръжката. Не оспорва задълженията на ответника към другото му дете, но сочи, че то се издържа и от майка си, която получава доход 2 в размер на минималната работна заплата за страната. Сочи, че задълженията на ответника към своята майка и банкови институции са непротивопоставими на задълженията на издръжка на непълнолетните му деца. Освен това плащанията в размер на 200лв. месечно в полза на майка му са останали недоказани, а освен това твърди, че дори и да бъдат доказани, те представляват морално задължение от синовен дълг.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за разноски.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Няма направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

66424/21.08.2026г. от М. В. Д., ЕГН **********, срещу Решение № 3075/29.07.2026г., постановено по гр.д.№ 20253110104283 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, 8-ми състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 11.01.2027год. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от 3 съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4