Решение № 2848 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110145664 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Т***** ЕАД против Ч. К. К. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ ****3 г. на СРС, 58-ми състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: сумата 514,04 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 2****, ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 177,70 - лихва в размер за забава в периода от 15.04.2020 г. до 01.03.2023 г.; 0,15лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г.

От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които за погасяване по давност, както и че не е клиент на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

1

От представените писмени доказателства следва, че за по-голямата част от процесния периода, а именно от 01.05.2019 г. до 24.01.2020 г.

(процесният период е до до 29.02.2020 г.) ответникът е бил собственик на ½ ид.част от имота, за който сега се твърди топлоснабдяване. Следва от представеното удостоверение за наследници, видно от което ответникът е син и единствен наследник на Йорданка К.а, както и от неоспорения документ на договор за продажба по реда на НДИ, в който Йорданка К.а е един от двамата купувачи /наред с Костадин К./, без да има данни за брачна връзка, респ. без да има основание за извод за възникнала СИО. Правото на собственост върху ½ част се приема за съществувало до 24.01.2020 г., тъй като от тази дата нов собственик е трето за спора лице по силата на постановление на ЧСИ за възлагане, а съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Липсват данни, от които може да се направи обосновано заключение, че преди да бъде изнесен на публична продан имотът е бил във владение на лице, различно от собствениците /ответникът като наследник на Йорданка К.а, от една страна, и Костадин К. или неговите наследници, от друга/, поради което и направените в тази връзка възражения от страна на ответника съдът намира за неоснователни.

Независимо от изложеното съдът намира исковете за неоснователни.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Съгласно т.13.1. 3 от Общите условия, клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни Клиентите в СЕС. Твърди се от ищеца, че услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от него, поради което във възможностите на ищеца е било да представи Протоколите за неосигурен достъп – каквито ищецът не е твърдял в исковата молба (и поради това съдът не е имал задължение да дава указание по чл. 146, ал. 2 ГПК), но се изяснява от заключението на СТЕ , че било имало такива протоколи без дата. Без да има писмени доказателства за надлежно удостоверен неосигурен достъп – съставени за целта протоколи или протоколи 2 без достоверна дата, не може да се приеме за убедително доказано, че достъп за отчет не е бил осигурен от абоната. Заключението на СТЕ, според което задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп, като протоколи има установени от вещото лице, но тези протоколи са без дата, не може да обоснове сигурен извод за неосигурен достъп за отчет, при което и с оглед доказателствената тежест не може да се приеме за доказана хипотезата на чл.

144, ал. 5 от Закона за енергетиката за служебно начисляване на задължения при максимален разход.

По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са сторените от ответника съдебни разноски – 800 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно.

Надвишаването на минималния допустим съгласно Наредба № 2 размер адвокатско възнаграждение не е достатъчно, за да се приеме, че е налице прекомерност. Дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от минималния съгласно наредбата, като обичайното двукратно или трикратно надвишение на минималния размер не предопределя адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т***** ЕАД против Ч. К. К. с ЕГН:

********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения: 514,04 лв., претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 2****, ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 177,70 - лихва в размер за забава в периода от 15.04.2020 г. до 01.03.2023 г.; 0,15лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г. - за които по ч.гр.д.

№ ****3 г. на СРС, 58-ми състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА „Т***** ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на Ч. К. К. с ЕГН:

********** сумата 800 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4