Определение № 18043 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18043 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510157 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, процесуален представител на М.Б.Х. срещу Определение № 35125 от 25.08.2025г., постановено по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молба с вх. № 251773 от 21.07.2025г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която на основание чл. 248 ГПК е поискано изменение на Решение № 13098/04.07.2025г. по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав в частта за разноските като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС вместо 240 лева с ДДС.

В частната жалба са изложени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че е бил предявен установителен и осъдителен иск и съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа съдът бил задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване. Намира, че определеният от съда размер е обиден и говори за явна обезценка на адвокатския труд. Искането към съда е да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Профи кредит България“ ЕООД, с който се оспорва частната жалба. Изложени са съображения, че съдът правилно бил разпределил тежестта за разноските като бил взел предвид под внимание всички факти и обстоятелства. Считат атакуваното определение за правилно, мотивирано като посредством същото не било допуснато неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.

Твърдят, че не следвало да се присъжда ДДС, тъй като не била налице облагаема сделка по 1

ЗДДС. Считат, че целта на законодателя не била да възстанови на страната, която имала право на разноски, направените от нея разходи в пълен размер за заплатеното адвокатско възнаграждение, а при констатирана прекомерност да й присъди сума, съобразена с размера, предвиден в Наредбата и с особеностите на случая. Сочат, че процесуалният представител на ищеца бил осъществил процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА по множество дела с идентичен на настоящия предмет- потребителски кредит. С оглед на това намират, че не следва да се присъждат допълнително разноски за производство в полза на адв. М.. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна, и като прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана съображения. по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадена от М.Б.Х. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с която са били предявени установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 40002095298 от 18.11.2020г., а в условия на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни клаузите в договора, регламентиращи заплащане на допълнителни възнаграждения за услуги, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на недължимо платени суми по договора, предявен като частичен за сумата от 50 лева от общия размер от 600 лева.

В отговора на исковата молба „Профи кредит България“ ЕООД са посочили, че вече е налице образувано дело със същия предмет- гр. дело № 36929/2023г. по описа на СРС.

Видно от изисканата от СРС, 176-ти състав справка, както и приложената към нея искова молба, въз основа на която е било образувано гр. дело № 36929/2023г. по описа на СРС, 159-ти състав, предмет на горецитираното производство са установителни искове, предявени от М.Б.Х. срещу „Профи кредит България“ ЕООД за прогласяване за нищожни на клаузи от Договор за потребителски кредит № 40002095298 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, частична претенция от 600 лева, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит.

С уточнителна молба от 20.01.2025г. М.Х. е посочил, че предявеният осъдителен иск касае недължимо платени суми за възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит.

С уточнителна молба от 24.01.2025г. М.Х. е посочил, че прави изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличение на размера му до сумата от 96,19 лева, представляваща недължимо платени суми за възнаградителни лихви по нищожен договор за потребителски кредит, който иск вече не бил частичен, а представлявал пълният размер на 2 вземането. В производството по гр. дело № 36926/2023г. по реда на чл. 214 ГПК осъдителният иск бил предявен за сумата в размер на 381,78 лева, представляваща сбор от платени без основание такса по допълнителна услуга „фаст“ в размер на 114,52 лева и такса за допълнителна услуга „флекси“ в размер на 267,26 лева.

С уточнителна молба от 14.03.2025г. М.Х. е посочил, че поддържа иска за прогласяване на договора за нищожен, както и осъдителния иск в размера, посочен в молбата по чл. 214 ГПК. Не поддържа иска за нищожност на клаузите. Към молбата е приложен препис от постановеното решение по гр. дело № 36929/2023г.

Видно от приетия препис от Решение № 2108 от 10.02.2025г., постановено по гр. дело № 36929/2023г. по описа на СРС, 159-ти състав, съдът е прогласил за нищожни клаузите на т.

V от Договор за потребителски кредит № 40002095298/18.11.2020г., сключен между М.Б.Х. и „Профи кредит България“ ЕАД, предвиждащи допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изпращане на потребителски кредит и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. С решението „Профи кредит България“ ЕООД са осъдени да заплатят на М.Б.Х. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 381,78 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 40002095298/18.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба03.07.2023г., до окончателното плащане на дължимото, от която сумата от 114,52 лева, представляваща платена без основание такса по допълнителна услуга „Фаст“, а сумата от 267,26 лева, представляваща платена без основание такса по допълнителна услуга „Флекси“, както и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М.Б.Х..

С Определение № 17601 от 15.04.2025г., постановено по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав е прекратено производството по делото в частта по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузите в договора, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги, както и е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск чрез увеличение на размера му до 96,19 лева.

С Решение № 13098 от 04.07.2025г., постановено по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по иска на М.Б.Х. срещу „Профи кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 40002095298 от 18.11.2020г., сключен между М.Б.Х. и „Профи Кредит България“ ЕООД поради противоречие със закона. С решението е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на М.Б.Х. сумата от 96,19 лева, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 02.10.2024г.датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, както и е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на 3

Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 240 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК са постъпили молби за изменение на решението в частта за разноските, както от „Профи кредит България“ ЕООД, така и от М.Б.Х. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

С Определение № 35125 от 25.08.2025г., постановено по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав съдът е оставил без уважение като неоснователна молба с вх. № 247124/16.07.2025г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, с която на основание чл. 248 ГПК е поискано изменение на Решение № 13098/04.07.2025г. по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав в частта за разноските като не се присъжда адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ или при условията на евентуалност- възнаграждението се намали от присъдените 240 лева с ДДС на 50 лева. С цитираното определение е оставена без уважение като неоснователна и молба с вх. № 251773/21.07.2025г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която на основание чл. 248 ГПК е поискано изменение на Решение № 13098/04.07.2025г. по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав в частта за разноските като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС вместо 240 лева с ДДС.

Настоящият състав на СГС намира обжалваното определение за правилно.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение на адвокатското дружество, осъществило безплатна правна помощ на ищеца в производството по гр. дело № 58233/2024г. по описа на СРС, 176-ти състав, в определения размер. Действително, по делото е установено по категоричен начин, че ищецът е подал предхождаща образуването на настоящото дело искова молба, касаеща действителността на клаузи от процесния договор за потребителски кредит, но само по себе си предявяване на отделни искове за нищожност на клаузи от договор, респ. за установяване на недействителността на облигационното правоотношение по договора за потребителски кредит не представлява злоупотреба с права, защото за потребителя не съществува задължение да предяви исковете си с една искова молба. Предвид обстоятелството, че предметът на двете производства е сходен, но различен, адвокатска защита в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. по всяка от делата е допустимо при условията на закона и при положително решение за ищеца, на адвоката се дължи справедливо и обосновано възнаграждение, което осъдената страна следва да заплати.

Гореописаното обстоятелство, обаче, следва да бъде взето предвид при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение. Така при определяне на следващото се на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съдът дължи да отчете осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката в изпълнение на договора за правна защита и съдействие при съобразяване на вида, сложността на спора, интереса по делото, количеството и качеството на услугата.

В конкретния случай делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото е решено след провеждане на едно открито съдебно заседание, в което е изслушана 4 една експертиза и не са разпитвани свидетели, в което не е взел и участие процесуалният представител на ищеца. На следващо място, съдът отчете цената на предявените искове /600 лева/, както и обстоятелството, че производството пред СРС е продължило около 6 месеца /от постъпването на исковата молба в СРС до постановяване на окончателен съдебен акт/, като част от продължителността на производството се дължи именно на отстраняване на нередовности по исковата молба във връзка с образуваното от ищеца предходно дело.