Решение № 208 от 30.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001000498 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 297535/26.03.2021год. , подадена от „ Застрахователно Акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД срещу Решение № 260439/15.03.2021гд. , постановено по т.д.№ 2445/2019год. на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ Гаранционен фонд“ гр.София по иск по чл.520, ал.1 от КЗ сумата от 403 210.50 лева , представляваща неплатени вноски по чл.520, ал.1 от КЗ за сключени от „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и здраве „ АД през месец юли 2019год.

38 401 броя договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 18.11.2019год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 563, ал.4 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 7 728.20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 403 210.50 лева за периода от 11.09.2019 год. до 18.11.2019год. и с което е отхвърлено направено от жалбоподателя срещу „ Гаранционен фонд“ гр.София възражение за прихващане на вземанията на Гаранционен фонд към ЗАД „ ДаллБогг:живот и здраве“ АД за заплащане на дължимите съгласно чл.520, ал.1 от КЗ вноски за м. 2019год. и лихви към за забава тях с насрещни вземания на „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД към Гаранционен фонд за заплащане на основание чл.499, ал.5 от КЗ на сума в размер на 362 874.97лева , представляваща сума , която е платена от „ ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“АД на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за дължими обезщетения на трети лица,на които са причинени вреди при управление на моторни превозни средства ,които са предмет на сключени от името на „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД в периода от 11.11.2014 год. до 12.04.2017 год. 23 броя застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата

/сертификат „ Зелена карта“/, които са недействителни , поради което задължението за заплащане на тези обезщетения е възникнало за Гаранционен фонд,както и за заплащате на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на сума в размер на 40 322.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 367 874.97лева 1 за периода от датата на всяко отделно плащане до 10.09.2019год. и е осъден да заплати на Гаранцоннен фонд разноски по делото в размер на 17 337.55лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че плащането на застрахователната премия по нищожна застрахователна полица и плащането на обезщетение в полза на пострадалото лице валидират договора и че приемане на плащането и регистрирането на договора в Гаранционен фонд съгласно чл. 571 от КЗ били действия на застрахователя, с които се потвърждавала действителността на договора. Твърди се, че заплащането на застрахователното обезщетение не е пречка да се повдигне на по-късен етап възражение за нищожност на застрахователния договор, по който е изплатено обезщетението и да се реализира фактическия състав на вземането на застрахователя по чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ. Поддържа, че липсва законова забрана за възстановяване на неоснователно платени застрахователни обезщетения , за които действително е отговорен Гаранционен фонд и сочи , че извод за противното може да се направи от разпоредбата на чл.499, ал.4 и 5 от КЗ. Поради нормативна празнота счита , че основанието на вземането на застрахователя срещу Гаранционен фонд се намира в общите норми на чл.55-59 от ЗЗД и правото да се иска възстановяване на платените на пострадалите лица обезщетения вместо Гаранционен фонд не се ограничава от нормата на чл.499, ал.4 и 5 от КЗ. Счита се , че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че сключените с П. Р. Н. и Г. Д. Д. застрахователни договори са извършени конклудентни действия, с които е изразено съгласие за сключване на договорите като се твърди, че по делото липсват доказателства за извършени такива действия.Твърди че при застрахователните договори със застраховани юридически лица и сключени чрез застрахователен посредник не е налице застрахователен интерес и по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за прихващане. При уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е подаден писмен отговор от Гаранционен фонд , с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и при обективен анализ на събраните по делото доказателства. Въззиваемият счита ,че правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на т.2а от ТР № 1 /07.03.2019год. по тълк.дело № 1/2018 год на ОСТК на ВКС бил приел , че процесните застрахователни договори без положен подпис от някоя от страните не са нищожни поради липса на съгласие- чл.26, ал.1 , предл. 2 от ЗЗД и че застрахователят не би могъл да се позовава на нищожността, както и на висяща недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД , за група полици , за които е установено , че са подписани от лица без представителна власт. Поддържа, че по отношение договора за застраховка като „ абсолютна търговска сделка“ намира приложение чл.293, ал.1 от ТЗ и че по отношение на него не е възникнало задължение за възстановяване на застрахователя-жалбоподател заплатеното от него на пострадалите лица застрахователно обезщетение. Твърди , че след като застрахователя не е повдигнал спора за това кой трябва да обезщети увреденото лице в хода на уреждане на претенцията, то той не може да направи това след заплащане на застрахователното обезщетение.

Счита , че установената нищожност на част от договорите и извършеното от ответника погашение към НББАД на задължението на гаранционен фонд само по себе си не поражда вземане на застрахователя по чл.499 от КЗ, тъй като нормата изрично изисква плащането да е извършено след възникнал в хода на уреждане на претенцията спор между Гаранционен фонд и застрахователя и в тази връзка се цитира Решение № 2581/01.11.2018год. по в.т.д.№ 4291/2018год. на САС/.

По изложените съображения въззиваемият прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Апелативен съд – София , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , намира за установено следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба , подадена от 2

Гаранционен фонд, с която е поискано на основание чл.520, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника- „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и здраве“ АД да му заплати сумата от 403 210.50 лева, представляваща неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 11.09.2019год. до 18.11.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска18.11.2019год. до окончателното изплащане на главницата , както и сумата от 7 728.20 лева, представляваща обезщетение за забава на неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за периода от 11.09.2019год. до 18.11.2019год. Исковата претенция е основана на твърдения, че ответното застрахователно дружество притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност,че като застраховател през 2019год. е извършвал задължителни застраховки „ Гражданска отговорност „ и „ Злополука“ и че съгласно чл.520 от КЗ има задължение да участва във финансирането на Гаранционен фонд заплащайки вноски в определен с Решение на Комисията за финансов надзор размер. Изложени са твърдения, че определеният по горния начин размер на вноските за фонда за 2019год. и за двата вида застраховки е в общ размер на 403 210.50лева, които не са преведени от ответника на Гаранционен фонд , поради което са дължими в посочения размер, ведно с обезщетение за забава , което за периода от 11.09.2019год. до датата на предявяване на иска- 18.11.2019год. възлиза на сумата от 7 7285.20 лева.

Ответникът е подал писмен отговор , с което оспорва иска . Счита го за неоснователен и моли да бъде отхвърлен поради погасяване на претендираните от Гаранционен фонд вземания чрез съдебно прихващане със сумата от 362 874.97 лева , представляваща изплатени от него и вместо Гаранционен фонд застрахователни обезщетения на увредени лица по 23 броя застрахователни договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/ и със сумата от 40 322.12лева , представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница , начислена от датата на периода на всяко отделно пращане до 10.09.2019год. Възражението за прихващане е основано на твърдения за нищожност на 23 броя застрахователни договори на основание чл. 26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД- липса на воля за сключването им и за част от тях- на твърдения за нищожност поради липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал.2 от КЗ/. Като нищожни твърди,че не са породили никакво правно действие , поради което заплатеното от него на увредените лица застрахователно обезщетение следва да му бъде възстановено от Гаранционен фонд. Поддържа , че със заплащането на застрахователното обезщетение по нищожните договори е платил чуждо задължение-това на Гаранционен фонд , произтичащо от разпоредбата на чл.519, ал.1 ,т.1 , предл. 2 от КЗ от 2016 год. ,респ. чл. 288, ал.1 ,т.2 ,б.“ а“ от КЗ / отм./ , поради което последният дължи възстановяването му , съгласно чл. 499, ал.4 и в ал.5 от КЗ.

Така предявения иск уважен от СГС с обжалваното в настоящото производство решение с него е отхвърлено направеното от ответника възражение за прихващане. Прието е, че ищецът има вземане към ответното застрахователно дружество в размер на 403 210.50 лева, представляващи вноски по чл.520 от КЗ за сключени през м. юли 2019год. 38 401 броя договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че същото не е погасено чрез прихващане с вземания на застрахователя за възстановяване на изплатени застрахователни обезщетения на увредени лица по 23 броя застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, породени от нищожността на тези договори .

Така постановеното решение е валидно и допустимо . Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание чл.269 от ГПК , въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 100-ГФ/24.01.2019год. Комисия по финансов надзор и на основание чл.555, ал.1 от Кодекса за застраховането е определен размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите по чл.461,т.1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно превозно средство във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите , както и е определен размера на вноската на застрахователите , предлагащи в Р България задължителна застраховка „ Злополука“ на 0.15 лева за всяко място ,без мястото на водача , за което е сключена застраховката. Със същото решение е определено вноските по сметка на Гаранционен фонд да се превеждат ежемесечно-до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките.