Решение № 135 от 21.11.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Търговище, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500227 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 168 от 15.04.2022 г., постановено по гр. д. № 18/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за установено по отношение на Т. А. С., ЕГН **********, с адрес с. *******, общ. *******, ул.

„******“ № ****, чрез пълномощник - адв. И. К. З. от АК-*******, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*******“ № ****, че ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на област Търговище, е собственик на 1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Търговище, ул.

„Паисий“ № 19, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с обща застроена площ от 77.53 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и санитарни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 1, заедно със 108/1000 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, построен в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 1

***, при съседни самостоятелни обекта на апартамента: на същия етаж ***; под обекта - няма; над обекта ***., съгласно Схема № 15-823839-09.09.2020г. на СГКК-гр.Търговище, на основание чл.108 от ЗС, като е отхвърлил предявения от ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на област Търговище против Т. А. С., ЕГН **********, иск за предаване на владение върху следния имот:

1/2 ид.ч. от описания по-горе апартамент, на основание чл.108 от ЗС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението, в която се излагат следните аргументи: По делото е приложено Постановление за възлагане на ЧСИ от 21.07.2011 г., което поставя ответникът и Държавата в конкуренция на правото на собственост по отношение на спорния имот, обстоятелство, възпиращо ищеца да предприеме активни действия, манифестиращи право на владение. В писмения отговор на исковата молба, ответникът чрез процесуалния си представител е признал, че като купувач от деня на влизане на Постановлението в сила е придобил и упражнил всички права, които притежава като собственик върху целия имот, включващи и владение. Предвид изложеното ищецът моли съда да отмени решението в обжалваната му част като постанови друго, с което да уважи иска за предаване на владението на процесния имот. Молят за присъждане направените по делото разноски за двете инстанции.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответника, с който въззивната жалба на ищеца се оспорва като неоснователна. Според процесуалния представител на ответницата в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, които да потвърждават твърдението на ищеца за упражнявано от доверителката му владение върху процесния имот.

2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника Т. А. С., ЕГН **********, с адрес в с. *******, ул.„*******“ № ****, общ. *******, чрез пълномощника й адв. И. З. от САК в установителната част на съдебното решение.

Във въззивната жалба на ответницата се твърди, че не е съобразено 2 обстоятелството, че по делото е приета Справка № 140187 от 01.09.2020 г. чрез отдалечен достъп до данни за имот с идентификатор ***, обхващаща периода от 01.01.1999 г. до 01.09.2020 г., от която е видно, че е налице вписана на 11.10.2010 г. възбрана по партидата на имота с вх.рег. № 3666, дв. вх.рег. № 3656 от дата 11.10.2010 г. в книга „Възбрани“ на тип акт „Налагане възбрана в/у недвижим имот или вещно право“ том 1, акт № 169, година 2010 г., страни кредитор идеални части: ½ - ЕИК/Булстат 201171629, „КТМ ЕКС“, и длъжник идеални части: ½ ЕГН **********, М. О. А. Тази възбрана предхожда по време вписването на Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д. № 240/2008 г. на ТОС и вписването на Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д. № 505/2006 г. на ОС Търговище, и по нея е била осъществена публичната продан на имота, възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.07.2011 г. на ЧСИ Ст. А. по изп.д. № 20118730400081, влязло в законна сила на 29.07.2011 г. и вписано с вх. № 86/06.10.2011 г., том XIII, дв. вх.рег. № парт.книга 23400, к,д, № 136, на СВ Търговище. Според този въззивник, макар да е вярно, че с Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС Търговище е отнет имот, чието описание съответства на процесния имот, то това не означава, че е налице идентичност на процесния имот с този, който е визиран в Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище. Освен това, ТРС не е съобразил в детайли диспозитива на Решение № 53/08.20.2009 г., а именно: че е постановено отнемането едновременно и от М. И. А. , и от М. О. А., на придобит от тях по време на брака им, в режим на СИО имот.

Моли се за отмяна на решението на Районен съд – Търговище в атакуваната му част.

По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ищеца.

В съдебно заседание ищецът чрез адвокат А. Н. поддържа подадената от ищеца въззивна жалба като оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Ответницата по делото чрез адвокат И. З. моли съда да отмени решението в установителната му част като приеме, че ответницата е собственик на процесния имот и отхвърли иска на Държавата.

Съдът, след кaто констaтирa, че въззивнaтa жaлби е подaденa в срок и е ДОПУСТИМA, провери изложените оплaквaния, обсъди предстaвените докaзaтелствa и констaтирa следното:

3

Предявен е иск за собственост с правно основание в разпоредбата на чл.

108 от ЗС от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника му областният управител на област Търговище.

По фактите съдът съобрази следното:

Няма спор по делото, че ½ идеална част от процесния недвижим имот е била придобита от държавата въз основа на влязла в сила Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище. В настоящото производство спорът е основно относно останалата ½ идеална част от имота, за която и двете страни твърдят, че се собственици на тази идеална част.

Ищецът претендира, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Търговище, ***, вх. А, ап. 1 и че собствеността на Държавата върху тази идеална част е възникнала въз основа на съдебно решение № 53 от 08.12.2009 година, постановено по гр. дело № 240/2008 година по описа на Търговищкия окръжен съд. С посоченото решение, в производство по реда на чл. 27 и следващите от ЗОПДИППД /отм./ съдът е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, от М. И. А. от гр.*********, ЕГН **********, постоянен адрес гр.******, ул.”*******”, № ****, ет. ****, ап. ****, и от М.О..А. от гр.*******, ЕГН **********, от с. гр., с. адрес, определени недвижими имоти, придобити от тях по време на брака им, в режим на СИО, в това число и процесният апартамент, а именно:

½ ид. част от апартамент №1, находящ се в жилищна сграда –конфекция в квартал 71 /седемдесет и едно/, блок №11 /единадесет/, вх.А, етаж 1 /първи/, построена върху държавна земя в квартал 71 /седемдесет и едно/ на улица “Паисий” №19 /деветнадесет/ в град Търговище, състоящо се от две стаи, дневна, кухня и санитарни помещения, с обща застроена площ от 77,53кв.м.

/седемдесет и седем квадратни метра и петдесет и три квадратни дециметра/, при граници: от изток – терена на жилищния комплекс, от запад – стълбището и жилище № 2 на Д. и Я. Н. , от север – ул. ”Паисий”, от юг – терена на жилищния комплекс, от горе – жилище №4 на М. и Н. Т. от 2етаж и отдолу – избени помещения, заедно с прилежащото избено помещение №1 /едно/, при граници: от изток – коридора на избените помещения, от запад – избени помещения от блок 12, от север – улица “Паисий”, от юг – изба №2 на Д. и Я.

Н., от горе – жилище №3 на Е. и Ф. К. от 1-ви етаж, от долу – земя, заедно с 4

108/10000 /сто и осем десетохилядни/ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, придобит с констативен нотариален акт № 82, том V, дело 1413/08.07.1997 г. Имотът по кадастралната карта на гр. Търговище е самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** попадаща в имот с идентификатор №*** и има идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, над обекта *** съгласно Схема

№2349/ 02.06.2008 г. на АК – Търговище, на стойност 21 404 лв., като в останалата част, до пълния размер, за останалата ½ ид. част, съдът е отхвърлил иска като неоснователен

На 19.10.2006 година е вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на Държавата срещу М. И. А. чрез налагане на обезпечителни мерки, включително възбрана върху недвижими имоти, собственост на това лице, но процесния имот не фигурира в тази обезпечителна заповед – л. 255-л. 260 от първоинстанционното дело. Исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 240/2008 година по описа на Търговищкия окръжен съд, е вписана в Службата по вписванията на 19.06.2008 година. Налице е отбелязване по вписана искова молба на 16.06.2011 година със страни – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и М. И. А и М. О. А. По искане на ТД на НАП – София –град съдебното решение е вписано и на 26.09.2011 година.

Ответницата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот въз основа на съдебно решение № 271 от 11.05.2012 година по гр. дело № 161/2012 година по описа на Търговищкия районен съд, с което сключеният между нея и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК 201171629, на 25.10.2011 година предварителен договор за продажба на ½ идеална част от процесния недвижим имот е обявен за окончателен. Съдебното решение е влязло в сила на 11.05.2012 година и е вписано в Службата по вписванията на 11.07.2012 година. „КТМ ЕКС“ ЕООД е придобило ½ идеална част от процесния имот въз основа на Постановление за възлагане от 21.07.2011 година на ЧСИ Ст.

А. по изпълнително дело № 20118730400081 по описа на ЧСИ Аспарухов, влязло в сила на 28.07.2011 година и вписано в Службата по вписванията на 06.10.2011 година.

От правна гледна точка съдът приема следното:

5

По отношение на правото на собственост, претендирано от Държавата:

Настоящия съдебен състав намира, че с влизане в сила на Решение № 53 от 08.12.2009 година, постановено по гр. дело № 240/2008 година по описа на Търговищкия окръжен съд, процесният недвижим имот е отнет в полза на държавата по предявен срещу М. И. А. и М. О. А. иск с правно основание в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, като с влизането му в сила е настъпил конститутивния му ефект и Държавата е придобила правото на собственост.

Това, че решението е влязло в сила, няма спор. Според ответницата, спорна е датата на влизане в сила на решението – на приложеното по делото копие от съдебното решение е посочено, че то е влязло в сила спрямо ответника на 03.06.2010 година. Самият ищец приема, че то е влязло в сила на 30.12.2010 година. По делото е приложен изпълнителен лист от 19.01.2011 година /л. 78/, издаден по гр. дело № 240/2008 година по описа на Търговищкия окръжен съд, с който изрично се отбелязва, че решението подлежи на принудително изпълнение и се отнема в полза на Държавата от М. И. А. и М. О. А. ½ идеална част от процесния имот. Ето защо въззивният съд приема, че решението по гр. дело № 240/2008 по описа на Търговищкия окръжен съд със сигурност е доказано, че е влязло в сила поне към датата 19.01.2011 година.

Правното основание за придобиване на собствеността е проведен успешно иск по ЗОПДИППД /отм./, с който Държавата е упражнила свое потестативно право. С уважаване на иска е настъпил траслативния ефект на гражданската конфискация и имотът е преминал в държавна собственост.

Постановлението за възлагане от 21.07.2011 година на ЧСИ Ст. А. по изпълнително дело № 20118730400081 по описа на ЧСИ Аспарухов, влязло в сила на 28.07.2011 година, с което праводателят на ответницата се е легитимирал като собственик в хода на производството по гр. дело № № 161/2012 година по описа на Търговищкия районен съд, не би могло да има транслативен ефект, тъй като към него момент имотът вече е бил собственост на Държавата, респ. – ответницата не би могла да придобие собствеността върху него след като праводателят й не е придобил собствеността върху този имот. Самото изпълнително производство е образувано през 2011 година и се е развило твърде бързо, но несъмнено към 21.07.2011 година, когато е издадено обсъжданото постановление за възлагане, имотът вече е бил държавна собственост.