Решение № 179 от 03.09.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Павликени, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20244140100518 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. И. М. против ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П., с която е предявен иск с правно основание чл.128, ал. 2 КТ.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжността „старши учител по Руски език и литература” при месечно възнаграждение в размер на 2208 лева. Трудовото й правоотношение било прекратено на 01.07.2023 г. поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че по силата на КДТ за системата на училищното и предучилищно образование и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. на 10.08.2023 г. било увеличено трудовото възнаграждение на всички педагогически специалисти с 15 %, считано от 01.01.2023 г. Поддържа че на 03.06.2024 г. депозирала заявление до Директора на учебното заведение да й бъде изплатена сумата, с която се е увеличило трудовото й възнаграждение за периода, през който е полагала труд. Поддържа, че за периода 01.01.2023 г. – 01.07.2023 г. не й е платено увеличена част от трудово възнаграждение в общ размер 1987,20 лв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който не оспорва, че страните са били във валидно ТПО, което е прекратено, основанието за прекратяване, че работникът е престирал по това ТПО, както и приетото с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. увеличение на заплатите на педагогически специалисти, считано от 01.012023 г. Оспорва дължимостта на исковите суми с аргумент, че разпоредбите от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. не са приложими по отношение на служители с прекратени ТПО преди датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г. Поддържа, че конкретното увеличение ползва само заетите лица към момента на подписване на Анекса, сред които лица ищцата не попада.

В проведеното на 20.08.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция, като посочва, че ищцата е страна по Колективен трудов договор, за което обстоятелство свидетелстват приложената Заповед за прекратяване на ТПО и извлечения от банкова сметка, видно от които на ищцата са изплатени обезщетения по КТД.

Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.

1

От страните са представени писмени защити.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните изводи:

Страните не спорят, а и видно от приложения към исковата молба Трудов договор № ***/***2022 г. и Допълнително споразумение №***/***2022 г. към него се установява, че помежду им е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. По силата на цитираните договори ищцата е изпълнявала длъжността „Старши учител по руски език и литература“ при ответника ПГАТ „Ц. Ц.“ – гр. П., с основно месечно възнаграждение в размер на 1521,00 лева, допълнително възнаграждение от 1% за трудов стаж и професионален опит, а съгласно допълнителното споразумение към договора и допълнително възнаграждение по 70 лева за ученик за успешно завършено обучение.

Не се спори още, че ищцата е престирала работна сила по това правоотношение, което със Заповед № ***/***2023 г. е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 12 КТ – поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието на цитираната по-горе заповед е разпоредено изплащането на обезщетения с основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 24 288 лева и на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на общо 3111,16 лева. За тези обстоятелства свидетелстват и приложените от ответника извлечения от банкова сметка, както и два броя платежни нареждания.

Страните не спорят и, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България е сключен анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г. Със сключения анекс № Д 01-192 от 10.08.2023 г. КТД е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 г. като са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието.

С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността “старши учител” да бъде в размер на 1736 лева, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Спорът в настоящото производство е концентриран до това попада ли ищцата сред кръга лица, спрямо които е приложимо процесното изменение на КТД, направено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023 г. /, доколкото към датата на приемане на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение.

Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите - страни по договора.

Т.е. за да е приложимо спрямо ищцата изменението на КТД, направено с Анекса от 10.08.2023 г., за нея следва да е приложим колективния трудов договор. Това следва от правилото на чл. 57 КТ, която разпоредба определя кръга лица, ползващи се от поблагоприятните разпоредби на КТД, а именно работници или служители, членове на синдикалната организация, страна по договора и нечленуващи в синдикалната организация работници и служители, присъединили се към сключения от техния работодател КТД чрез подаване на писмено заявление до него или до ръководителя на синдикалната организация.

Тежестта на доказване на горните обстоятелства е върху ищеца и е разпределена с доклада по делото. По делото липсват твърдения, че ищцата попада в първата група работници и служители. Не са представени доказателства удостоверяващи членство на ищцата към 10.08.2023 г. в коя да е синдикална организация, страна по КТД, за да бъде обвързана ищцата от разпоредбите му и тези на анекса. Всъщност не са представени абсолютно никакви доказателства, от които да се изведат данни за членствено правоотношение на ищцата със съсловна организация. Не се установява и, че се е присъединила към колективния трудов договор чрез подаване на писмено заявление за присъединяване по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Отделно в самия КТД (чл. 6) е предвидена 2 възможност за присъединяване от работници и служители, които не членуват в синдикална организация, но само към колективния трудов договор, сключен от тения работодател в образователната институция, при условия и ред определен от страните. Липсват данни, а и твърдения да са налице предпоставките и на тази хипотеза.

Не се установява, а и липсват твърдения за разпростиране на действието на КТД съгласно чл. 51б, ал. 4 КТ.

Настоящият състав на съда не възприема довода на процесуалния представител на ищцата, че Заповедта, с която е прекратено ТПО и разпоредените в нея обезщетения, изплатени в последствие свидетелстват за обвързаност от КТД. В заповедта или платежните нареждания липсва дори и бланкетно позоваване на КТД. Извършването на плащане на опеделен брой (в случая над законово определения от 10 възнаграждения съгл. ЗПУО) не е равнозначно на признание на спорното право.

Дори и да се приеме, че ищцата се е ползвала от по-благоприятните разпоредби на колективния трудов договор към момента на прекратяване на правоотношението й с ответната страна, за да се ползва от увеличението, предвидено в Анекса от 10.08.2023 г. следва към този момент (10.08.2023 г.), макар и с прекратено правоотношение, да е член на синдикална или съсловна организация, страна по КТД, за да бъде приложим последния спрямо нея и след прекратяване на ТПО, тъй като изменението, направено с цитирания анекс е с обратно действие. Обстоятелства от подобен род не са установени, а не се и твърдят.

С оглед изложеното и доколкото не се установява изобщо ищцата да е сред лицата, посочени в императива на чл. 57 КТ, а именно да е член на синдикална организация – страна по колективния трудов договор или да се е присъединила при условията на чл. 57, ал. 2 КТ, то тя не се ползва от по-благоприятните разпоредби на КТД, съответно измененията с Анекса от 10.08.2023 г. Това обуславя изхода на спора в полза на ответната страна.

При това положение е безпредметно обсъждането на въпроса приложимо ли е изменение на КТД, направено с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023 г./, по отношение на служители, които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение, който отговор, според настоящия състав на съда е положителен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на ответника, който е представил доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. М. с ЕГН ********** против ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П. с ЕИК *** иск с правно основание чл.128, ал. 2 КТ за сумата от общо 1987,20 лв., съставляваща увеличена част от трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 01.07.2023 г. съгласно Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г.

ОСЪЖДА С. И. М. с ЕГН ********** да заплати на ПГАТ „Ц. Ц. “ - гр. П. с ЕИК *** на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1000 (хиляда) лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

3