Решение № 112 от 24.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330204152 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-007567/11.01.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция“ с което на С. А. Д. с ЕГН: **********, са били наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 185 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП;

2. На основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

3. На основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. Д. в жалбата моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Редовно и своевременно призован, не взема участие в съдебното заседание. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

В конкретния случай безспорно се установява че жалбоподателят на 06.12.2023 г. в 15.01 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Гладстон“ № 15, посока Изток, управлява МПС лек автомобил Хамър с рег. № **, чужда собственост, като автомобила не е бил представен на ГТП в срок за 2023г. Жалбоподателя Д. бил спрян за проверка от полицейските служители – свидетеля Н. Ф. и А.Г.. При извършената проверка на водача Д. се установило че той не носел СУМПС и СРМПС на автомобила който управлявал.

За констатираното свидетеля Ф. съставил на жлбоподателя АУАН серия GA № 1140951, за нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на 11.01.2024г. било издадено обжалваното НП, в което нарушенията били описани и квалифицирани по сходен начин с тези дадени в съставения АУАН, като на жалб. Д. били наложени административни наказания ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на редовно съставения АУАН, справка за нарушител водач и показанията на свидетеля Ф. който описа как е била извършена проверката и какво е установил при нея. Свидетеля разказа че е запомнил жалбоподателя и неговия автомобил тъй като и друг път го е спирал за проверка и той се е опитвал да извини поведението си със същите мотиви както и по това дело, а именно че автомобила не се води на негово име и поради това глобите не следва да бъдат налагани на него. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел тъй като те са в синхрон с останалите доказателства по делото и изхождат от незаинтересован източник. Освен това следва да се отбележи че жалб. Д. по същество в жалбата си, колкото и лаконична да е тя, не оспорва че автомобила е без преминат годишен технически преглед и че не е носил СРМПС за автомобила който е управлявал 2 и СУМПС.

От приложената по делото справка от информационните масиви на МВР се установява че лек автомобил Хамър с рег. № **, който бил управляван от жалб. Д. на процесната дата, действително е чужда собственост, а именно на С.П.Х..

От Заповед № 8131з-1632/02.12.2021г. на Минитъра на вътрешните работи се установи материалната компетентност на актосъстовителя и наказващия орган.

Установи се също така и че към момента на проверката лек автомобил Хамър с рег. № ** не е преминал годишен технически преглед за 2023г. В подкрепа на този извод са показанията на св. Ф. който е категоричен че е установил че автомобила не е преминал ГТП. По делото не се представиха доказателства които да оборват констатациите на административно наказващия орган в тази насока, поради което и съдът приема че действително това е така доколкото жалбоподателя също не твърди обратното. В обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче не се съдържат информация до коя дата той е следвало да премине ГТП.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е на жалбоподателя Д. за запознаване със съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление – от материално и териториално компетентен орган.

По отношение на напрушението описано в т. 1 от НП:

По т. 1 от НП, на жалбоподателя Д. е наложено наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП. Съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно в тази си част поради което следва да бъде отменено. От фактическа страна нарушението е описано като „ Автомобилът не е представен на ГТП в срок за 2023г“. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на административнонаказателно отговорното лице, което следва да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е 3 следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и съдебният контрол, тъй като при това крайно пестеливо фактическо описание съдът не би могъл да установи дали действително към дата о6.12.2023г. жалбоподателят е трябвало да представи процесния автомобил на технически преглед. Основанието за отмяна на НП в тази част е изначалният порок при описанието на нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата – последните служат за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

В този смисъл е и съдебната практика. Настоящият състав споделя указанията по приложението на закона, дадени с Решение № 751 от 09.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3525/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, в което е прието, че абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи и че редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат технически преглед. Съдът не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните подлежащи на доказване обстоятелства. Липсата на фактическо описание на нарушението, освен че препятства съда при събиране на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване, което препятства и служебно дължимата проверка за спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като при нарушения, осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за изпълнение на задължението, то нарушението ще е довършено още с изтичането на срока. Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на нарушението по чл.

147, ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика - така Решение № 228 от 17.02.2017 г. по к.а.н.д. № 122/2017 г. на XXIII състав на Административен 4 съд – Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 573/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1176/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. С неизпълнението на тези изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение, което недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано в частта си по точка 1, с която на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Нещо повече, при един по-внимателен прочит на разпоредбата по чл.

147, ал. 1 се установява всъщност, че същата не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните автомобили и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Задължение за непредставяне в определения срок на превозно средство за технически преглед е регламентирано в чл. 181, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл, Съдът констатира и друго съществено нарушение на процесуалните правила, но п о чл. 42, т. 5 от ЗАНН , доколкото в АУАН не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени.

По отношение на нарушението описано в т. 2 от НП:

За нарушението описано в т. 2 от НП на жалбоподателя Д. е наложено наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП гласи, че в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това предполага водачът да притажава валидно издадено СУМПС и просто да не ги носи. Видно от приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя Д. е правоспособен водач към датата на извършеното нарушение и е имал издадено СУМПС което е било със срок на действие 26.06.2027г. Жалбоподателя не отрича че не е представил контролен талон към издаденото СУМПС на проверяващите, като в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства в обратна посока.

Напротив, от разпита на актосъставителя безспорно се установи това обстоятелство. Ето защо съдът приема че жалбоподателя е извършил описаното нарушение и правилно е бил наказан за него на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева. Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради което не подлежи на допълнителна преценка от съда. Заявеното в жалбата от страна на жалбоподателя че неговото СУМПС, било в неговия автомобил, не го 5 оневинява. Негово задължение е да носи СУМПС когато управлява автомобил, независимо дали това е неговия автомобил, или чужд. Поради изложеното издаденото НП по отношение на нарушението описано в т. 2 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.