Решение № 182 от 28.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500204 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 13/13.01.2026 г., постановено по гр. дело № 105/2025 г. по описа на Районен съд – *** е признато за установено, че Л. Т. И., ЕГН **********, от *** дължи на Б. А. С., ЕГН **********,***, сумата от 10 000,00 лв. - главница, дължима по Запис на заповед с дата на издаване 31.07.2020 г., предявен за плащане на 01.08.2021г., ведно със законната лихва за периода от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 630 от 20.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1178/2024г. по описа на РС - ***.

Осъдена е Л. Т. И., ЕГН **********, гр. *** да заплати на Б. А. С., ЕГН **********, *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, направените съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1200,00 лв., от които 200,00 лв. заплатена ДТ и 1000,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Осъдена е Л. Т. И., ЕГН ********** да заплати на Б. А. С., ЕГН **********, ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в заповедното производство разноски в общ размер на 800,00 лв., от които 200,00 лв. заплатена ДТ и 600,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от Л. Т. И., чрез пълномощника й адв. Б. Г., в която се възразява срещу твърдението на съда, че по делото е доказано сключването на договор за заем за потребление, тъй като нито е представен писмен договор, нито е установено съществуването на устен такъв. Твърди се, че сам по себе си редовният запис на заповед не може да се счете като доказателство за предаване на сумата от поемателя на издателя, тъй като той не се конвертира в разписка за изпълнение. Твърдението за сключен устен договор за заем не е подкрепено с доказателства, като единственото доказателство, което ищецът е представил в подкрепа на тезата, че е налице устен договор за заем е извадка от вайбър кореспонденция, която, обаче, не съдържа никаква конкретика за предаване на сума от ищеца към ответницата, не съдържа данни за размер на предадена сума, основание на предаването, време на предаването, срок за връщане, нито в него е налице изявление на страните, което недвусмислено да сочи, че е налице сключен договор за заем, както и не се съдържат никакви признания от страна на ответницата за наличие на задължение във връзка с договор за заем на стойност 10 000,00 лв. Дори да се приеме, че вайбър чатът съдържа индикации, че ответницата дължи на ищеца нещо, евентуално пари, то следва да установи, че е налице конкретно твърдяно от ищеца каузално правоотношение, а именно договор за заем на стойност 10 000,00 лв. и че ответницата му дължи конкретно сумата по този договор. В този смисъл, дори във вайбър чата да се съдържат някакъв вид признания от страна на ответницата за задължения за даване на нещо, то тези признания категорично не могат да бъдат отнесени към твърдения от ищеца договор за заем на стойност 10 000,00 лв. Твърди се, че зад процесния запис на заповед стои не договор за заем, а договор за обещание за даване на заем по смисъла на чл.241 от ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата е въвела в предмета на делото ново основание - такова за наличието на договор за обещание за заем и съдът дължи мотивирано произнасяне по него. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил изложеното от ответницата относно естеството на отношенията между страните. Твърди се, 2 че в случая ищецът следва да докаже, че между страните е бил сключен договор за заем, а доколкото става дума за реален договор, следва да докаже, че е предадена претендираната от него сума, което ищецът не е направил в хода на делото. Твърди се, че не може да бъде направен извод, че ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за заем, т.е. предадена парична сума в размер на 10 000,00 лв.

Въззивницата моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира направените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б. А. С..

В съдебно заседание, въззивницата Л. Т. И. не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника адв. Б. Г., в която се моли съда, да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият Б. А. С. не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от въззивника чрез пълномощника му адв. И. И., която оспорва въззивната жалба и моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като законосъобразно.

Претендира направените разноски. Излагат се подробни доводи по съществото на спора.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени във въззивните жалби и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 630/20.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1178/2024 г. по описа на РС–*** е разпоредено длъжникът Л. Т. И., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора Б. А. С., ЕГН **********, ***, ***, сумата от 10000,00 лв. - главница, дължима по Запис на заповед с дата на издаване 31.07.2020 г., предявен за плащане на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода 08.07.2024 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 200,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Посочено е, че 3 вземането произтича от Запис на заповед с дата на издаване 31.07.2020 г., предявен за плащане на 01.08.2021 г.

Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е подадено възражение от Л. Т. И. на 14.11.2024г. С Разпореждане № 973/17.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1178/2024 г. по описа на ЧРС е указано на заявителя, на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.

Постъпила е искова молба от Б. А. С., ЕГН ********** срещу Л. Т. И., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Л. Т. И. дължи на Б. А. С. сумата от 10 000,00 лв. на основание издаден от нея Запис на заповед без протест и разноски от 31.07.2020 г.

За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че между страните е налице валидно сключен договор за заем, пораждащ за същите права и задължения, съгласно чл.240 от ЗЗД. Приел е, че по делото е доказано, че е налице редовен от външна страна запис на заповед и действителен договор за устен заем, както и наличието на връзка между договора за устен заем, обезпечен с издаване на запис на заповед в полза на ищеца, като ответницата не е ангажирала доказателства търсените суми да са платени. Приел е дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, доколкото е налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка във връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за устен заем, задължението по който не се установява да е платено. Приел е за основателно и искането за установяване дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.07.2024 г. до окончателното погасяване.

Настоящата инстанция счита за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е постановил обжалваното решение.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответницата е издател на Запис на заповед от 31.07.2020 г., с която безусловно, неотменимо и без протест се е задължила да му заплати на датата на падежа, посочен в Записа на заповед 4 01.08.2021 г. сумата от 10 000,00 лв. Твърди, че Записа на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на предоставеният от него на ответницата заем за послужване, като договорът е устен и той е изпълнил задълженията си по него, като е предал сумата от 10 000,00 лв. на заемателя /ответницата/.

Записът за заповед бил подписан саморъчно от ответницата.

Ответницата оспорва обстоятелството по предоставяне в заем на сумата от 10 000,00 лв. Твърди липсата на каузално правоотношение, а по отношение на записа на заповед твърди, че не дължи сумата по процесния запис на заповед, защото той е бил издаден като обезпечение на несключен договор за заем. Твърди, че не е получила тази сума, поради което не дължи връщането й.

От приетите писмени доказателства по делото се установява наличието на издаден Запис на заповед с дата на издаване 31.07.2020 г., по силата на който ответницата Л. Т. И., в качеството си на издател, неотменимо и безусловно, без протест и разноски се е задължила „срещу представяне на тази запис на заповед" да плати на Б. А. С. сумата от 10 000,00 лв. на падеж:

01.08.2021 г., с място на плащане: ***. Записът на заповед е подписан от издателя Л. Т. И. и е с нотариална заверка на подписа. Действителността на записа на заповед, който е формална правна сделка е обусловена от спазване на установена в закона форма. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован "Запис на заповед" и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. В настоящия случай, издаденият Запис на заповед съдържа всички предвидени в чл.535 от ТЗ задължителни реквизити и е редовен от външна страна.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която причината за поемането на задължението не е елемент от задължителното съдържание и не е условие за неговата действителност. Основанието за пораждане на задължението за плащане от издателя е самия менителничен ефект. Но абстрактния характер на записа на заповед не означава, че е лишен от основание, тъй като обичайно се издава по повод и във връзка с друго правоотношение определяно като каузално. Разпоредбата на чл.465 от ТЗ, приложима съответно и към записа на заповед, допуска издателят да противопостави на поемателя или приносителя личните си възражения, т. е. възражения, черпени от каузалното правоотношение, доказването на които 5 биха имали за последица погасяване на вземането по менителничния ефект.

В производството по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и чл.538 от ТЗ кредиторът не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При направено от ответника, издател на записа на заповед възражение за несъществуване на вземането по записа на заповед той е този, който следва да докаже фактите, на които основава възражението си. И ако в този случай кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записа на заповед, ищецът носи тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си, т.е. всяка от насрещните страни следва да установи и да докаже поддържаните различни каузални правоотношения, като връзката им със записа на заповед няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на възражението на ответника, ищецът не дължи доказване съществуването на каузално правоотношение по повод на което е издадена ценната книга – запис на заповед.

По въпроса какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на запис на заповед е постановено ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, съгласно което предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК, въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.