Решение № 369 от 16.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20215530102680 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр. Варна твърди в исковата си молба, че бил поемател по запис на заповед за сумата от 4500 лв., издаден на 28.04.2020г. от ответницата , без протест и без претенции за разноски, платим на предявяване. Записът на заповед бил предявен за плащане на неговия издател на 13.10.2020г., като по менителничния документ не били извършвани плащания от страна на издателя. Депозирал пред Районен съд - гр.

Стара Загора Заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 4786/2020г. и по което съдът издал заповед № 260799/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г. за сумите както следва: 4500 лв. главница и законна лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда /19.11.2020г./ до окончателното изплащане на вземането. След снабдяването си с изпълнителния лист образувал против длъжника изп. дело № 20218700400001 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, peг. № 870 на КЧСИ, като М. К. Р. получила ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение на 08.01.2021г. Моли съда да постанови решение, с с което да признае за установено, че длъжникът М. К. Р. му дължи сумите както следва: 4500 лв. главница по запис на заповед, издаден на 28.04.2020г., без протест и без претенции за разноски, платим на предявяване и предявен за плащане на 13.10.2020г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 19.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени изпълнителен лист от 30.11.2020г. и заповед № 260799/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4786/2020г. по описа на PC - Стара Загора. Моли да му бъдат присъдени всички разноски, 1 направени в хода на заповедното и исковото производство.

Ответницата М. К. Р. счита, че изявленията на ищеца за действителното фактическо положение са неверни, поради което искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че никога не е получавала парична сума от служител и/или управителя на „ВАРИАНТ М” ЕООД.

Сочи, че наистина водили преговори с И.М. от гр.Варна, с която се запознали в интернет на сайта: zor.bg, за съдействие за предоставяне на банков заем, като сумата в размер на 4500 лв. и била длъжна да заплати на „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр.Варна, като комисионна в размер на 15% при отпуснат банков кредит със съдействието на фирмата. Била уверявана, че ще бъде одобрена за банков заем и че трябва да подпише предварително въпросния запис на заповед, като изискуем документ към документацията на фирмата и като гаранция за заплащане от нейна страна на дължимата комисионна към фирмата. Лично от М. била продиктувана и датата на предявяване, която трябвало да впише в записа на заповед. С управителя на фирмата никога не се виждала и разговаряла. Заявява, че датата на издаване 28.04.2020г. не отговаряла на истината, защото въпросният запис на заповед бил подписан лично от нея на 27.04.2020г. (понеделник), в интервала между 10. 00-12.00часа, пред „Регионална дирекция по горите” гр.Стара Загора, с уверението на М., че при всички положения ще бъде одобрена като кредитополучател, защото тя й съдействала и защото с банките имала предварителни договорки. Лекият автомобил „Мерцедес- комби”, сив на цвят, с варненска регистрация, в който подписала искания от нея документ бил шофиран от съпруга на И.М., както тя го представила, като заявила, че се връщат от гости в с.Енина, общ.Казанлък и ще пътуват за гр.Варна. Договорката й с нея била, че тя и колегите от въпросната фирма ще й съдействат за получаване на банков кредит в размер на 30000лв. и като дължима комисионна от нея към тях били 15% (от отпуснатия и усвоен банков кредит, т.е. сумата от 4500лв. Казала й, че трябва да подпише този документ (записа на заповед), че се налагало да го подпише предварително, за да са сигурни, че ще си получат комисионната от нея, след усвояване на банковия кредит. Заявява, че никой никога не я бил уведомявал, нито е предявявал въпросния запис на заповед на 13.10.2020г. в гр.Варна относно претенции за заплащане на посочената в него сума в размер на 4500 лв. Банков кредит не била усвоявала през този период до настоящия момент. С майка си М.К. ходили до „БАНКА ДСК” АД гр.Пловдив, клон „Кючук Париж” за подаване на заявление за отпускане на банков кредит по настояване на И.М., което подала на 27.05.2020г. на служителката (кредитен инспектор) Л.И.. След около 2-3 дни Л.И. й позвънила и заявила, че не е одобрена. Провели множество разговори с И.М. и по нейно настояване на 23.06.2020г. сутринта, около 03. 3 0 часа, се качила на варненския влак от гара Стара Загора до гр.Пловдив. В същия влак пътувала и И.М., която й се обадила да отиде при нея и да пътуват заедно до гр.Пловдив. След пристигането им на гара Пловдив били през цялото време заедно. Едва около обяд двете отишли лично с нея до „БАНКА ДСК” АД гр.Пловдив, клон „Кючук Париж”, където отново по нейно настояване подала заявление при Л.И. за отпускане на банков кредит. Тя й заявила, че след като са заедно, ще бъде одобрена. Вечерта двете останали да нощуват в гр.Пловдив. На следващия ден кредитният инспектор Л.И. се обадила на И.И., за да я уведоми, че за пореден път е 2 отказан исканият от ответницата кредит. След това около 12-13.00 часа заедно се качили на влака за гр.Варна и ответницата слязла на гара Стара Загора. Това била последната й среща с И.И.. С исковата си молба ищецът въвеждал твърдение, че вземането му по издадения запис на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е обезпечено с издадения запис на заповед. В този случай това каузално правоотношение подлежало на изследване от съда. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя било необходимо да се установи каузалното правоотношение. Представеният като доказателство от ищеца запис на заповед бил издаден и подписан без наличието на договор за заем и с договорката за гарантиране на исканата комисионна в размер на 15% от разрешен и отпуснат за в бъдеще банков кредит, което водело до недължимост на посочената от ищеца сума в размер на 4500лв. . Заявява категорично, че не дължи претендираната сума по този запис на заповед и оспорва изцяло ищцовата претенция, поради непредоставяне на посочената парична сума от ищеца, както и поради непредоставянето на банков кредит с или без съдействието на въпросната фирма и служителите или сътрудниците й. Процесният запис на заповед от 28.04.2020г. не удостоверявал реално вземане на ищеца към нея към датата на издаването му, тъй като към тази дата, а и след това не й била предоставяна никаква парична сума, освен голи обещания и уверения за съдействие за отпускане на банков кредит. В търговските и счетоводни книги на „ВАРИАНТ М” ЕООД не съществувал договор за заем, както и осчетоводяване на „предоставена” сума в размер на 4500 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск от „ВАРИАНТ М” ЕООД, гр.Варна относно издадената заповед за неизпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4786/2020г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, за заплащане на сумата от 4500лв. главница за неизпълнение на задължение по запис на заповед от 28.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2020г. до изплащане на вземането, както и направените от ищеца съдебни и деловодни разноски, като неоснователен и недоказан. Моли да й бъдат присъдени направените разноски в заповедното и исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора в заповедното производство съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260799/30.11.2020 г. за сумата 4500 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 28.04.2020 г., и законна лихва от 19.11.2020 г. до 3 окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото не са направени възражения от длъжника и от събраните доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 13.10.2020 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Същият е съставен в писмена форма и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Действително в записа на заповед не са посочени адрес на издаване и адрес на плащане, което поначало е условие за валидността на записа на заповед /в този смисъл решение № 225 от 28.03.2014 г. по търг. д.

№ 948/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о./. В случая обаче тези адреси могат да бъдат изведени чрез заместване по реда на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.536, ал.4 от ТЗ запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя. В случая до името на издателя М. К. Р. е посочен пълен неин адрес в гр.Стара Загора и по силата на посоченото правило същият следва да се приеме за място на издаване. В същия смисъл са и твърденията на ответницата и показанията на свидетелите И.. СТ. М. и Ант. Н. Н.. Съгласно разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането. В съответствие с тази норма мястото на издаване, изведено по правилото на чл.536, ал.4 от ТЗ, следва да се приеме и за място на плащане. Освен това е предвидено плащане по посочена в записа на заповед банкова сметка и с оглед така определения от издателя способ на плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение /в този смисъл решение № 225 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 948/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о./. Изложеното налага извода, че непълнотата на реквизити по чл.535, т.4 и т.6 от ТЗ в процесния запис на заповед се преодолява по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 от ТЗ.

С оглед установената редовност на записа на заповед от 28.04.2020 г. като източник на задължение на ответницата за заплащане на сумата 4500 лв. следва да бъдат разгледани твърденията на страните за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на задължението по което е издаден записът на заповед, респ. възраженията за липса на такова правоотношение.

Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се 4 разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.