Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.07.2021, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
109/2021
Подписан
21.07.2021
В сила
21.07.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 93г, ал. 4 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 114 21.07.2021 Град

Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

М.М. при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията М.М. КАН дело № 109 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63, ал. 1 изречение 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ВЕРДЕ КОЛОРАТО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, срещу Решение № 77 от 17.03.2021 год., постановено по АНД № 41 по описа за 2021 год. на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 38-0002461 ат 23.12.2020 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 200 лв. на основание чл. 93г, ал. 4 от ЗАвт.П във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г…

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Излагат се доводи, че санкционната норма не е приложима за периода преди 07.07.2020 год., тъй като не е била все още в сила. На следващо място се сочи, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на поведението на нарушителя на 01.12.2020 год. От съда се иска да отмени въззивното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – РД „Автомобилна администрация” - Русе не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че на 03.12.2020 г. служители на РД„Автомобилна администрация“ – Русе приключили комплексна проверка по документи на „Верде

Колорато“ ЕООД – Разград, за която бил съставен констативен протокол. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на превозвач не е извличало най-малко веднъж на 90 дни информацията, записана в дигиталния тахограф на товарен автомобил „Мерцедес Актрос” от категория N3 с рег.

№ РР 1662 ВМ, оборудван с тахографски апарат „Stoneridge Elektronics” с № **********. За периода на проверката от 03.12.2019 г. до 03.12.2020 г., имало само 1 извличане на данни на 01.12.2020 г. Контролните органи приели, че с това деяние е нарушена разпоредбата на чл.

38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от

7.04.2009 г. на Министъра на транспорта и съставили акт за установяване на административно нарушение срещу превозвача. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което деянието е квалифицирано по идентичен с АУАН начин и е приложена санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвт.П.

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Районният съд приел за безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от

7.04.2009 г. на Министъра на транспорта да извлича данните от паметта на дигиталния тахограф с изключение на подробните данни за скоростта, най-малко един път на 90 дни за периода от

03.12.2019 год. до 03.12.2020 год. Приел е също, че нарушаването на тази разпоредба влече прилагането на санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП, в сила от 07.07.2020 год. Отхвърлил е възражението касационния жалбоподател, че приложената от АНО санкционна норма, не е приложима в случая, тъй като тя е нова и е в сила от 07.07.2020 год. Счел е, че това деяние се е санкционирало преди

07.07.2020 год. на основание чл. 93г, ал. 2 с имуществена санкция от 3000 лв., поради което сега приложимата санкционна норма, предвиждаща имуществена санкция от 200 лв. за същото деяние, се явява по-благоприятна за дееца и правилно АНО е приложил именно нея. Наред с това е посочил, че противоправното поведение на нарушителя е продължило и след 07.07.2020 год. до приключване на проверката.

Разградският административен съд намира въззивното решение за валидно и правилно.

Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния съд фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на събраните по делото доказателства.

Решението съответства и на материалния закон.

Нарушението и неговият автор са безспорно установени от събраните по делото доказателства. Не е налице неяснота в обвинението. От фактическото описание на деянието наказаното лице е разбрало в какво е обвинен от фактическа страна.

Изложените в НП факти недвусмислено сочат, че наказаното дружество като превозвач в процесния период не е изпълнило задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на Министъра на транспорта да извлича данните от паметта на дигиталния тахограф с изключение на подробните данни за скоростта, най-малко един път на 90 дни. Това задължение обезпечава изпълнението на вмененото с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от същата наредба задължение за превозвачите да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган, като срокът за съхранение е най-малко 12 месеца след записването им, съгласно чл. 10, ал. 5, б. „ii” от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година.

С това си бездействие превозвачът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3.

Правилно районният съд е приел, че АНО законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвт.П. Действително тази норма е влязла в сила на 07.07.2020 год., но деянието е било наказуемо и преди тази дата с разпоредбата на чл. 93г, ал. 2 от ЗАвт.П, но с много по-висока санкция. Новата санкционна разпоредба на чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтП от ЗАвтП е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 94г, ал. 4 от ЗАвтП и е по-благоприятна за дееца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Деянието не се отличава с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайния начин на извършване на други административни нарушения от същия вид.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 77 от 17.03.2021 год., постановено по АНД № 41 по описа за 2021 год. на Районен съд Разград

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/

ЧЛЕНОВЕ:

1./п/

2./п/