Решение № 379 от 15.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330206245 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

22-1030007563/31.10.2022г., издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на П. Г. Д., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в хода на производството излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмени становища в хода на производството за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 11.11.2022г., а жалбата е подадена на 25.11.2022г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

След анализ на събраните в хода на производството доказателства и становищата на страните, от фактическа страна съдът прие следното:

На 08.08.2022г. в 16,42ч. техническо средство ARH CAM S1 120CCA8 засякло движението на товарен автомобил с рег. № **** в гр. Пловдив на ул.

Кукленско шосе срещу № 3 с посока на движение от север към юг с превишена скорост. Измерената скорост на автомобила била 87 км/ч при разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч. Автомобилът бил собственост на Лиа Дизайн ЕООД с управител К. В..

На 23.09.2022г. управителят В. попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като посочил, че на 08.08.2022г., в 13,00ч. предоставил автомобила на жалб. Д., като декларирал, че на 08.08.2022г. в 16,42ч., превозното средство е било във владение на жалб. Д., като му било върнато на 08.08.2022г. в 17,10ч.

Към декларацията било представено и СУМПС № 281795772, притежавано от П. Г. Д., със срок на валидност до 22.10.2022г.

След проверка на справката за нарушител водач на жалбоподателя и от справката от системата АИС-АНД се установило, че Д. е наказван с ЕФ серия К № 2567481, връчен на 29.10.2021г. и влязъл в сила на 15.11.2021г. и с ЕФ серия К № 6118248, връчен на 16.07.2021г. и влязъл в сила на 01.08.2022г., за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за които на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му били наложени глоби по 400 лв. Видно от справките АИС-АНД, глобите били заплатени.

За така установеното, на 23.09.2022г. бил издаден АУАН серия G A № 219699 в присъствието на жалб. Д. за нарушение, извършено при условията на системност, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 87 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на 2 водача, установената от АНО наказуема скорост се явява в размер на 84км/ч.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е „Лиа Дизайн“ ЕООД, като след служебно извършена справка в търговския регистър се установи,че управител на същото към момента на нарушението (а и към настоящия момент) е К. В.. По делото е подадена декларация по чл.

189, ал. 5 от ЗДвП от управителя В., с която е посочено друго лице, което е управлявало МПС-то, а именно жалб. Д., като декларацията е в съответствие с изискванията на закона, доколкото към същата е приложено копие на СУМПС на жалбоподателя.

Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1 – 120ССА8, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 123-СГИСИС/02.12.2021г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 5126, видно от удостоверението.

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за проверка № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя, удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за 3 спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е използвано във времевия диапазон от 12,00 часа до 18,00 часа на 08.08.2022г., а процесното нарушение е установено на същата дата в 16,42 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е представена снимка на разположението на АТСС.

Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана, поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен начин.

От справката за нарушител водач, от справките от системата АИС-АНД и от приложените по делото електронни фишове № 2567481 и № 6118248, се установяват предходните нарушения на жалб. Д., описани в АУАН и НП, както и датите на връчването и на влизането им в сила, с оглед липсата на твърдения за обжалването им, които факти не се оспорват от жалбоподателя.

От показанията на св. В. се установява процедурата по съставяне на АУАН.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е оспорена по делото, а и се установява от представената Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН Едва след откриване на действителния водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения 4 водач или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил установен на 23.09.2022г., когато е подадена декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че жалбоподателят е бил водачът на ППС и с АУАН и НП следва да се ангажира именно неговата лична отговорност като действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или презумпционната отговорност на собственика (в случаите, когато същият не посочи дали той е бил водачът, нито посочи на кое лице е предоставил процесното ППС), поради което именно от тази дата – 23.09.2022г. се счита за открит нарушителят и е започнал да тече тримесечният срок.

Допълнителен аргумент, че именно на дата 23.09.2022г. е открит нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на собственик.Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

АУАН е издаден на 23.09.2022г., като нарушителят е присъствал при съставянето му.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Мястото на нарушението също е точно конкретитизирано - гр.

Пловдив на ул. Кукленско шосе срещу № 3.

В случая, при така приетото от фактическа страна, безспорно се явява нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост над максимално позволената скорост за движение в населено място, а именно – със скорост от 84 км/ч при максимално позволена такава от 50 км/ч.

В случая обаче, конкретното нарушение неправилно е било квалифицирано от АНО като системно по см. чл. 182, ал. 5 вр. § 6, т. 62 от ДР на 5

ЗДвП.

Според тази разпоредба, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Поради това и за да бъде наказан водачът по реда на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, следва да е установено, че към датата на последното нарушение – 08.08.2022 г., той е наказван три или повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 или ал. 3, т. 4 - 6 на чл.

182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 08.08.2021 г. и не по-късно от 08.08.2022г. (датата на нарушението). В случая първият ЕФ серия К № 2567481 за такова нарушение е влязъл в сила на 15.11.2021г., а на 01.08.2022г. е влязъл в сила ЕФ серия К № 6118248 за същото нарушение, поради което настоящото, извършено на 08.08.2022 г., е трето поред нарушение в едногодишния срок. Поради това и безспорно в случая не е налице квалифициращият признак системност по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

Същевременно обаче, налице е квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП . Това е така, тъй като жалб. Д. е извършил процесното нарушение в едногодишен срок от влизането в сила както на ЕФ серия К № 2567481, така и на ЕФ серия К № 6118248. И по двата електронни фиша са наложени наказания по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, което също обуславя наличието на повторност на настоящото нарушение за скорост, надвишаваща максимално разрешената такава в диапазона от 31 до 40 км/ч. В случая, противно на възраженията на жалбоподателя, от значение са датите на влизане в сила на съответните актове, а не датите на извършване на нарушенията, като именно в този смисъл е изрично разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП , свързваща повторността не с датата на извършване на предходното деяние, а с датата на влизане в сила на акта, с който се налага наказание за същото.

С оглед на изложеното, е налице основание за прилагане на нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , като следва да се измени НП, тъй като при същите факти – управление на МПС с превишена скорост– следва да се приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение. В този смисъл е и т.