Определение № 2198 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900205 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД срещу решение № 293 от 27.05.2025г. по в.т.д. № 659/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1329 от 03.11.2023г. по т.д. № 2194/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение по искове на „Обединена българска банка“ АД срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, „Евра-Консулт“ ЕООД и „Аграр село Лозарево“ ЕООД е признато за установено, че за касатора не съществуват вземания по Договор за кредитна линия № 044CL-S-000015/05.12.2011г. в общ размер от 249 713. 05 лева, от които 130 027. 70 лева съгласно издаден изпълнителен лист от 23.01.2018г. по ч.гр.д. № 328/2018г. на Районен съд – Ямбол, и 119 685. 35 лева по издаден изпълнителен лист от 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 2009/2017г. на Районен съд – Ямбол.

Касаторът намира, че въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че договорът за кредитна линия представлява забранено обезпечение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД на сключените въз основа на него договори за кредит. Погрешно е тълкувана както нормата на чл. 152 от ЗЗД, така и уредбата на института на обезпеченията въобще. Страната се позовава на чл. 19, ал. 1 от Конституцията и чл. 9 от ЗЗД. Сключеният договор е такъв от търговския оборот. Окрупнило се е едно правоотношение, съдържащо 1 няколко по-малки, и рискът за всички суми е останал за банката. Създадена е фигурата на обратен рефинанс. Целта на сключения договор за кредит е престационна – настъпват условия за усвояване, усвоява се и възниква насрещно задължение за връщане на заема ведно с възнаградителна лихва за дните на ползване на кредита. Няма ефект на обезпечение или реализирана обезпечителна цел. Липсва акцесорност. Тъй като се касае за очевидно нарушение на материалния закон, според касатора, е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с отхвърляне на предявените искове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Формулираният въпрос е: „Представлява ли забранено обезпечение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД договор за кредитна линия, който предвижда въз основа на него и в рамките на предварително одобрен размер на кредитен лимит да бъдат сключвани няколко последващи договора за кредит между същите страни (банка и кредитополучател), определя отнапред условия за сключването им в рамките на лимита и съдържа договорено между страните условие за усвояване на договора за кредитна линия, в случай на неизпълнение на някои/всички последващи договори за кредит, като с това усвояване ще бъде/бъдат погасен/посени дълга/дълговете по някои/всички от последващо сключените въз основа на договора за кредитна линия „помалки“ договори за кредит? Следва ли непозволеното обезпечение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД, за да бъде характеризирано като такова, да носи общите белези на обезпеченията?“.

От насрещната страна „Обединена българска банка“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъжда заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, както и се излагат 2 обстоятелствата по спора. Банката споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд.

От „Евра-Консулт“ ЕООД и „Аграр село Лозарево“ ЕООД не е подаден отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 05.12.2011г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „ЕвраКонсулт“ ЕООД е бил сключен Договор № 044CL-S-000015/05.12.2011г. за кредитна линия. Съгласно договора банката е предоставяла на дружеството банков кредит в размер на 430 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по други предоставени от нея кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до 409 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването (чл. 4). Съгласно клаузата на чл. 5 разрешеният кредит е можел да се ползва след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката и само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции. Усвояването на суми от разрешения кредит се е извършвало служебно от банката. Съгласно чл. 10 за ползвания кредит кредитополучателят е заплащал на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 4. 91 пункта; лихвата се е начислявала само да дните на фактическото ползване на кредита; събирана е била комисионна за управление на кредита в размер на 0.25% от разрешения кредит в деня на подписване на договора. При усвояване на суми 3 от кредитора по чл. 4, кредитополучателят се е задължавал да погаси съответната сума в лева в деня, следващ деня на усвояването. Крайният срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя по ползвания кредит е бил 20.10.2021г. (чл. 11 ). Относно задълженията на банката по договора в чл. 16 е било посочено, че се задължава да предостави за ползване разрешения кредит съгласно уговорените в договора условия (чл. 16).

Съгласно клаузата на чл. 17 от договора относно обезпеченията е било уговорено, че банката приема за обезпечаване на вземанията по предоставения кредит, освен другото първи по ред особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя и на „Аграр село Лозарево“ ЕООД. В случай, че кредитополучателят не е изпълнил кое и да е свое задължение по договора в определения за това срок, банката е имала право да се удовлетвори по свое усмотрение от всички обезпечения едновременно или само от едно или няколко от тях по реда, предвиден в закона.

С оглед предвидените по договора за кредит обезпечения, на 06.01.2012г. са били сключени Договор за особен залог на търговско предприятие на „Аграр село Лозарево“ ЕООД и Договор за особен залог на търговското предприятие на „Евра-Консулт“ ЕООД.

С анекс № 1 от 28.12.2015г. е била променена клаузата на чл. 4 от договора за кредит, като е била добавена възможността за обезпечаване на кредитни улеснения по договори, сключвани с дружеството „Аграр село Лозарево“ ЕООД.

В срок до 20.10.2021г. е имало неизпълнение по сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Евра-Консулт“ ЕООД два договора за кредит (Договор за банков кредит № 044LD-S-000155/06.03.2015г. и Договор за банков кредит № 044LD-S-000175/18.02.2016г.), при което задълженията по договорите са били погасени съответно на уговорките по Договор № 044CL-S000015/05.12.2011г. за кредитна линия (със средства от предоставената кредитна линия, усвоени служебно).

Впоследствие за дължимите суми по договора за кредитна линия от банката са били подадени заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и по образуваните пред Районен съд – Ямбол частни граждански производства са били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове - по ч.гр.д. № 328/2018г. на 4

Районен съд – Ямбол е бил издаден изпълнителен лист на 23.01.2018г., а по ч.гр.д. № 2009/2017г. на Районен съд – Ямбол – изпълнителен лист от 20.06.2017г.

Въз основа на изпълнителните листове е било образувано изпълнително дело № 20188050401354 на ЧСИ Станимира Николова. Изпълнението е било насочено към имоти, собственост на заложния длъжник „Аграр село Лозарево“ ЕООД (УПИ ІІ-35 и УПИ ІV-35 по плана на село Лозарево, ведно с построени върху тях сгради, подобрения и насаждения). С протокол от 07.09.2021г., след извършена публична продан, за купувач на имуществото е било обявено дружеството „С.Г.Груп“ ЕАД, частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка съгласно Рамков договор за цесия от 09.12.2019г.. От частния съдебен изпълнител е бил определен ден за предявяване на разпределението по чл. 495 от ГПК на 12.10.2021г.

С исковата си молба по делото от 11.11.2021г. „Обединена българска банка“ АД е оспорило вземанията по Договор № 044CL-S-000015/05.12.2011г. за кредитна линия. Според банката договорът е бил сключен в противоречие с чл. 152 от ЗЗД, съгласно който съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Договорът за кредит може да бъде основание за придобиване на качеството кредитор, но не и за неговото обезпечаване. С договор за кредит могат да бъдат погасени (рефинансирани или новирани) вече възникнали кредитни задължения, но не и да се обезпечава изпълнението на евентуални бъдещи такива.

Правният интерес от водените искове

(за установяване несъществуването на вземания, които към датата на разпределението (12.10.202021г.) са били общо в размер на 249 713. 05 лева, съгласно издадените изпълнителни листове по частните граждански дела на Районен съд - Ямбол), е бил обоснован с това, че урегулираните поземлени имоти в село Лозарево, ведно с изградените сгради, подобрения и приращения са били ипотекирани с първа по ред договорна ипотека в полза на „Обединена българка банка“ АД (нотариален акт № 9, том ІV, рег. № 1714, дело № 211/20.05.2016г. на нотариус Нели Стоянова, вписан в Служба по вписванията – Карнобат с вх. рег. № 2383/20.05.2016г., акт № 29, том І, дело № 875/2016г.).

Банката е била кредитор по договор за кредит както на „Евра-Консулт“ ЕООД, 5 така и на „Аграр село Лозарево“ ЕООД. Образувано е било изпълнително дело № 2020800040874 на ЧСИ Ивелина Божилова. По изпълнително дело № 20188050401354 на ЧСИ Станимира Николова банката е била присъединен взискател на основание чл. 456 от ГПК съгласно молба с вх. № 15189/09.08.2021г.

С оглед на всички тези обстоятелства въззивният съд е счел предявените отрицателни установителни искове за допустими и основателни.

Според изложеното от този съд императивната разпоредба на чл.152 от ЗЗД въвежда забрана да се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Забраната се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане. Според ЗЗД и правната доктрина, способите за погасяване на парични задължения са: престация (изпълнение), прихващане, погасителна давност, новация, делегация и сливане, а способите за обезпечаване на парични задължения са: залог, ипотека, поръчителство, финансови обезпечения, включително и чрез гаранционни инструменти като например банковата гаранция. Договорът за кредит може да бъде основание за придобиване качеството кредитор, но не и за неговото обезпечаване. С договор за кредит могат да бъдат погасени вече възникнали кредитни задължения, но не и да се обезпечава изпълнението на евентуални бъдещи такива, какъвто е процесният случай.

Цедираните на „С.Г.Груп“ ЕАД вземанията са произтичали от договора за кредитна линия от 05.12.2011г., вследствие на служебно усвоени от банката средства с цел погасяване на задълженията на „Евра-Консулт“ ЕООД, породени от Договор за банков кредит № 044LD-S-000155 от 06.03.2015г. и Договор за банков кредит № 044LD-S-000175 от 18.02.2016г., и двата сключени значителен период от време след сключване на Договора за кредитна линия 05.12.2011г. Оттук несъмнено е следвало, че целта на договора за кредитна линия е била да обезпечи изпълнението не на вече предоставени кредити, по които са възникнали задължения, а на бъдещи такива. Целите, за които се отпуска даден кредит, могат да бъдат обединени най-общо в две големи групи: инвестиционни кредити и кредити за оперативни разходи. Във всички случаи обаче целта трябва да е законосъобразна. Целта на договора за кредит следва да кореспондира с 6 правната му същност и е недопустимо същият да е отпуснат с цел да обезпечава изпълнението на бъдещи евентуални вземания по бъдещи договори за кредит, при това - сключени между същите страни. Не може и усвояването на кредита да не е поставено в зависимост от волята на кредитополучателя, но изключително от волята на кредитора и/или бъдещи несигурни събития като: наличието на евентуални бъдещи правоотношения, недобросъвестното поведение и/или неизпълнение от страна на кредитополучателя по тях. Съгласно целите, за които е била предоставена процесната кредитната линия, самата тя се е явявала обезпечение.