Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 23.06.2026, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 358/2026
Вид
Решение № 240
Подписан
23.06.2026
Състав
Николинка Лазарова Крумова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.4, т.13 · Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 текст от значение за ЕИП
  • чл.146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Козлодуй, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20261440100358 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Г. А. К., ЕГН:********** от с.Гложене, обл.Враца, ул.” Витоша „ №20, чрез пълномощника си адв.Н. М. М. от АК – Ямбол срещу „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Лозенец „, ул.“ Сребърна „ №16, бл.“ Парк Лейн Офис Център „, ет.8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, е предявен иск, както следва:

- с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недействителността на договор за потребителски кредит №778622 от 24.02.2025г. на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД;

- в условията на евентуалност за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение №5 от договор за потребителски кредит №778622 от 24.02.2025г., сключен между страните като неравноправна;

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №778622 от 24.02.2025г., сключен между страните, по силата на който в качеството й на кредитополучател й е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 2000.00 лева, платим на 24 вноски, при ГПР от 60.00% и ГЛП от 36.44%.Сочи се, че ищцата е следвало да заплати на кредитодателя и такса в размер на 300.00 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит.Отразено е още, че съгласно чл.2 от Приложение №5 към договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя удостоверение от ЦРД към Камарата на ЧСИ, от което да се установи дали 1 срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела, като кредитополучателят е бил длъжен регулярно, на всяко 27-мо число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение.Сочи се, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок горепосоченото удостоверение, кредитодателят начислявал неустойка в размер на 120.00 лева за всяко отделно неизпълнение или 2800.00 лева за целия период на договора.

Счита се, че процесният договор е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД.В тази връзка се сочи, че разписаният в договора ГПР от 60.00% излизал извън законоустановените рамки съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.

Счита се още, че клаузата на чл.4 от Приложение №5 към договора следвало да бъде обявена за нищожна като незаконосъобразна и неравноправна.В тази връзка се сочи, че по силата на чл.16 от ЗПК, оценката на платежоспособността е задължение на кредитора, като законът не възлагал на кредитополучателя задължението сам да търси и предоставя удостоверения от регистри, до които кредиторът има законно право на достъп при осъществяване на своята проверка.Отразено е, че в противен случай върху потребителя се прехвърляла тежест, която законът поставяла върху професионалния кредитор.

Отразено е, че изискването било в противоречие с принципите за прозрачност и информираност, предвидени в ЗПК и създавало неравноправно положение – потребителят бивал натоварен с извършване на действие и плащане / такса за справка в ЦРД /, което юридически било задача на кредитора.Сочи се, че това представлявало нелоялна/неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Доколкото клаузата създавала допълнително оскъпяване / такси за справки / и/или възможност за начисляване на неустойки, които не били ясно и пълно отразени в ГПР, то договорът бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК.В тази връзка се сочи, че предвиденото в договора парично задължение в размер на 2880.00 лева не преследвало нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното – представлявало скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс / скрита добавка към възнаградителната лихва /.Сочи се още, че от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следвало, че същата представлявала допълнително възнаграждение за кредитора по предоставения кредит, което съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.

Отразено е, че от горепосоченото следвало, че в договора е налице разминаване между размера на посочения в договора ГПР и действителния такъв, което на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК водели до недействителност на договора, а последното от своя страна съгласно чл.23 от 2

ЗПК водело до това, че потребителят дължал да върне само чистата стойност на кредита, а именно 2000.00 лева.

В заключение се твърди, че ищцата е заплатила по процесния договор сума в размер на 1023.29 евро или 2001.39 лева.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства – заверен препис от договор за потребителски кредит №778622 от 24.02.2025г.;

Анекс №837671 към договора за потребителски кредит; погасителен план;

Приложение №1 към Анекс №837671; Приложение №4 и №5 към договора и СЕФ.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Излагат се следните съображения:

- счита се, че материалният интерес на иска следвало да бъде променен на 1022.58 евро или 2000.00 лева, поради което цената на иска не била 3145.39 лева или 1608.21 евро;

- възразява се изцяло срещу твърденията, че процесният договор е нищожен.В тази връзка се сочи, че посоченият в договора ГПР от 60.00% е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като били взети предвид допусканията съгласно Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.Твърди се, че неустойката не представлявала допълнително оскъпяване на кредита, а имала за цел да дисциплинира кредитополучателя, да осуети бъдещо неизпълнение от негова страна и да защити правата на кредитора.Твърди се още, че ответното дружество не можело да се снабди с въпросното удостоверение, тъй като същото се издавало лично на съответното физическо лице.Удостоверението било важна предпоставка за оценка кредитоспособността на клиента не само преди сключването на самия договор и анекс, а и през цялото време на действащото кредитно правоотношение.Сочи се, че наличието на образувани изпълнителни дела както към момента на предоставяне на кредита, така и в последствие, била важна индиция за поведението на клиента и финансовата му възможност да изпълнява точно и надлежно задълженията си по заплащане на вноските по кредита.Следвало да се има предвид, че процесния кредит бил необезпечен, а профилът на клиента бил сравнително по – високо рисков, тъй като бил усвоил няколко кредита от различни кредитни институции.Това формирало по – високата кредитна задлъжнялост на клиента, което обуславяло по – висока степен на предпазливост от страна на кредитодателя, включително с допълнителни проверки по време на кредитното правоотношение.

Отразено е, че ответното дружество не било заложило непостижими цели, тъй като кредитополучателят сравнително лесно и без значителни допълнителни разходи можел да се снабди с процесното удостоверение, тъй като процедурата по издаването му можела да бъде инициирана по електронен път и самато удостоверение можело да бъде получено от кантората на всеки ЧСИ.Това обстоятелство било и допълнителен аргумент, че неустойката не се явявала скрито оскъпяване;

- сочи се, че неизпълнението за представяне на процесното 3 удостоверение се явявало неизпълнение на установено между страните задължение, за което кредитополучателят е знаел и е бил информиран още преди сключването на договора за кредит, с оглед на което е могъл да прецени дали да сключи същия или не, респективно да се съгласи с условията по кредита.От друга страна се сочи, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател;

- счита се, че процесната неустойка и размерът й са съразмерни на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката;

- че процесната неустойка като размер и вреди, които обезщетява е била индивидуално уговорена между страните, което я правело равноправна клауза съгласно ЗЗП, т.е. създавала равноправност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот;

- задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР съгласно чл.19, ал.1, вр.§1 от ДР на ЗПК, а по същността си била обезщетение за неизпълнение.Сочи се, че в договора не били посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия, поради което не били посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива нямало.В договора било ясно и недвусмислено посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формирали и общо дължимата сума по кредита, като други вземания по договора нямало, т.е. в договора нямало неяснота каква сума следвало да върне кредитополучателя;

- отразено е, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляванията му, като в случая било приложимо допускането по т.3, б.” А „ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.Сочи се, че в случая кредитополучателят е бил запознат предварително с размера на сумата, която следвало да върне под формата на ГПР;

- възразява се относно твърденията за нищожност на таксата, съгласно Приложение №4 към процесния анекс, като се твърди, че същата отговаряла на всички изисквания на ЗПК и се събирала от всички заявители за кредит на кредитодателя, независимо от резултата на конкретната заявка за кредит.Сочи се, че в случая процесната такса е разпределена на равни вноски заедно с вноските по кредита с цел да се улесни кредитополучателя, като по този начин се осигурявала и равноправността на таксата;

- анексът бил сключен изцяло по волята на ищеца, като същият е имал правото да се съгласи или не с отделни клаузи на анекса, включително да 4 приложи различни формулировки.Сочи се още, че кредитополучателят е имал право в 14-дневен срок да упражни правото си на отказ, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка.Счита се, че възможността за отказ в най – голяма степен гарантирала правата на потребителя, в случай, че последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия;

Ответното дружество потвърждават, че ищцата е извършила плащания по процесния договор в размер на 1023.29 евро.

Към отговора са представени следните писмени доказателства – Анекс №837671 към договора за потребителски кредит №778622; Приложение №1,4 и 5 към Анекс №837671; погасителен план към Анекс №837671; СЕФ; договора за потребителски кредит №778622 и ОУ.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното дружество не се явява представител.По делото от страните са постъпили писмени молби.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.02.2025г., ищцата Г. К. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ Ай Ти Еф Груп „ АД в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит №778622 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

На 02.07.2025г. бил сключен Анекс №837671 към договора за потребителски кредит.В Приложение №1 към горепосочения анекс, били уговорени следните параметри и условия: