Решение № 3448 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3448 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330105695 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 срещу И. Ю. Д. с ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК, като след частичното прекратяване на производството висящи са останали исковите претенции по отношение дължимостта на следните суми: 4,98 лв. за потребени услуги за период 25.11.2019 г. – 24.12.2019 г. по договор за мобилни услуги от 10.01.2017 г. и допълнително споразумение от 12.06.2019 г. по повод мобилен номер ***; сумата от 77,90 лв. за потребени услуги за период 25.11.2019 г. – 24.12.2019 г. по договор от 15.10.2019. за мобилен номер ***; сумата от 190,62 лв. по договор за лизинг от 12.06.2019 г., чийто падеж настъпил на 12.06.2021 г., както и за законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 10.02.2022 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по гореописаните договори били предоставени услугите, посочени по-горе, които не били заплатени от ответника, поради което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите вземания. Моли съда да ги установи, като присъди и разноски.

Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба, в която сочи, че е платил исковата сума и моли разноските да се намалят съобразно на извършеното плащане.

Съдът като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и 1 правна страна:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. За основателността на претенциите следва да се установи възникването на облигационното отношение, предоставянето на сочените мобилни услуги и устройство на лизинг, настъпването на падежа за изпълнение на насрещните задължения.

Безспорни между страните са обстоятелствата относно наличието на облигационна връзка, предоставянето на сочените мобилни услуги и устройство, тяхната изискуемост и извършеното от ответника плащане на исковите суми в общ размер на 273,50 лв. в хода на настоящото производство.

При това положение се установява фактическият състав за възникване на вземането и неговата изискуемост, но съдът следва да се съобрази извършеното в хода на процеса плащане на исковата сума от ответника на 21.03.2023 г. (стр. 132 от делото), като отхвърли исковете за сума в размер на 273,50 лв., равняваща се на сбора от исковите претенции за потребени услуги за периода 25.11.2019 г. – 24.12.2019 г. относно два мобилни номера *** и ***, както и предсрочно изискуемите лизингови вноски за периода 25.11.2019 г. – 12.05.2021 г.

Твърденията на страните по делото за извършено и получено плащане в размер на 273,50 лв. не са свързани с дължимостта на законната лихва върху сумата, предмет на делото, от подаване на заявлението в съда на 10.02.2022 г. до момента на плащането – 21.03.2023 г. По отношение на тази сума няма направен отказ или оттегляне от иска от страна на ищеца, нито ответникът доказва да я е платил. От тази гледна точка съдът намира, че все още е сезиран с искане за произнасяне по законната лихва за забава върху сумата от 273,50 лв. за периода от 10.02.2022 г. до 21.03.2023 г. Тази сума е дължима от длъжника по делото и следва тази дължимост да се признае за установена.

При този изход на делото, страните имат право на разноски, съразмерно на уважените и отхвърлените части. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер, както следва: в заповедното производство – 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатски хонорар; в исковото производство – 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатски хонорар. В една част – за сума в размер на 514,33 лв., делото по първоначално предявената искова претенция е прекратено с влязло в сила определение. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 1, вр. с ал.4 от ГПК ищецът няма право на разноски за отхвърлената част от иска, съответно и за прекратената част от исковата претенция.

За друга част от иска – сумата в размер на 273,50 лв., която е платена от ответника в хода на процеса, съдът намира, че ответникът следва да бъде 2 осъден за разноските, сторени от ищеца, тъй като е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка, ищецът има право на разноски, пропорционално изчислени спрямо сумата, която е платена в хода на процеса, както следва: в заповедното производство – 8,68 лв. за платена държавна такса и 124,98 лв. за платен адвокатски хонорар; в исковото производство – 8,68 лв. за платена държавна такса и 124,98 лв. за платен адвокатски хонорар. Адвокатските възнаграждения са доказани с представени по делото договори за процесуално представителство, в които са уговорени съответните размери на възнагражденията, като е посочено, че плащането е извършено авансово в брой. Съдът цени тези договори като разписки за получени пари.

Ответникът не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, че И. Ю. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, законната лихва върху сумата от 273,50 лв., за период от 10.02.2022 г.

(датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда) до 21.03.2023 г.

(момента на плащането), за които вземания е издадена на 11.02.2022 г.

Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № ***/2022 г. по описа на РС – Пловдив, поправена с Разпореждане № *** от 23.09.2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIX гр. състав, К А Т О ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените искове по отношение на вземанията в общ размер на 273,50 лв., от които:

4,98 лв. за потребени услуги за период 25.11.2019 г. – 24.12.2019 г. по договор за мобилни услуги от 10.01.2017 г. и допълнително споразумение от 12.06.2019 г. по повод мобилен номер ***;

77,90 лв. за потребени услуги за период 25.11.2019 г. – 24.12.2019 г. по договор от 15.10.2019. за мобилен номер ***;

190,62 лв. – дължима сума по договор за лизинг от 12.06.2019 г., чийто падеж настъпил на 12.06.2021 г.

ОСЪЖДА И. Ю. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от Г П К да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 сума в размер на 133,66 лв., представляваща сторени разноски за заповедно производство, както и сума в размер на 133,66 лв., представляваща сторени 3 разноски за исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4