Решение № 260004 от 27.01.2021, Районен съд - Свищов

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260004 гр.Свищов, 27.01.2021 г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 21.01.2021 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА

СТОЯНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.1126 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взема предвид:

Иск за развод по чл.49 от СК.

Ищецът Б.Д.Б.

*** твърди, че с Т.В.Б.-руска гражданка са сключили брак на

3.10.2019г., който е втори по ред за двамата и от него нямат родени деца.

Заявява, че сключи брак без да се познават добре, като в съвместния си живот установили непреодолими различия. От месец май 2020г. той напуснал семейното жилище в гр.Свищов и от тогава живеят при условията на фактическа раздяла, като ответницата заминала в М.. Моли съда да постанови развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира ползване на семейното жилище, а по отношение на фамилното име

– по избор на ответницата. В съдебно заседание се явява лично и с адв.М.С. и поддържа исковата молба. Не претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответницата, чрез адв.В.И.-*** е подала писмен отговор по чл.131 от ГПК. Заявява, че също желае развод, но не тя е станала причина за разстройство на брачните отношения, напротив била излъгана от ищеца да дойде в България, където закупили жилище, в което тя вложила свои средства от преди брака. Живели в едно домакинство-тя, непълнолетният и син и ищеца, като издръжката била от нейни предбрачни спестявания и след като парите свършили, ищецът напуснал общият им дом. След това била подложена на тормоз и заплахи, за което сезирала полицията.Твърди, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Претендира издръжка в размер на 500,00 лева месечно.Желае да запази брачното си име –Б..

В съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Постъпила е молба от адв.В.И.- процесуален представител на ответницата , в която взема становище, че не възразява да се прекрати бракът и с ищеца , не взема становище по въпроса за вината. Поддържа искането си за присъждане на издръжка, както и разноските по делото да се поемат от ищеца.

Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установено:

Страните са законни съпрузи от 3.10.2019г. , видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено от Община Б.. Бракът им е сключен с акт № 25/3.10.2019г. на Община

Б..

По делото бяха разпитани свидетелите Л.С. и К.П. – приятели на ищеца. Същите обясниха, че бракът на страните просъществувал много кратко и от пролетта на 2020г. се разделили. Според св.П. си закупили етаж от къща в Свищов, където се установили, но Б. не се чувствал добре. Приятелите му го ожалили, а през пролетта на 2020г. той им казал , че с рускинята всичко е свършило и дори почерпил. Не са конкретизирали някакви брачни провинения от страна на ответницата, но заявяват, че съвместният им живот не се отразил добре на ищеца.

От своя страна ответницата твърди, че е била излъгана от ищеца да дойде в България, където той ще се грижи за нея и непълнолетния ѝ син, че синът и ще може да завърши училище тук , въпреки че не говори български език.Закупили жилище в гр.Свищов предимно с нейни средства, а след като парите свършили, ищецът напуснал съвместно обитаваното жилище.

Започнал да я обижда и заплашва, за което тя подала жалба до полицията.Не е представила доказателства за твърденията си, освен копие от жалбата до РУ Свищов и предупредителен протокол от 18.05.2020г., който е подписан от ищеца Б.Б. с отбелязване , че възразява против отправените обвинения.

От доказателствата по делото се установи, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен – имат различни характери и начин на поведение, които са се оказали несъвместими през краткия им семеен живот. Няма вероятност и желание да продължат живота си като семейство.

Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че между тях не съществува взаимност, любов и доверие, семейството им съществува само формално, налице е дълбоко разстройство в брачните им отношения, което не може да бъде преодоляно и бракът им следва да бъде прекратен с развод. В отговора на исковата молба Т.Б. е претендирала да се постанови развод по вина на ищеца, като се е мотивирала с лошото му и унизително отношение спрямо нея. Няма категорични доказателства за твърденията и, освен подадената жалба до РУ Свищов, която също е твърдение и процедурата е приключила с подписване на протокол за предупреждение, на който ищецът Б. е възразил.

Безспорно е обаче, че и двете страни с поведението си са допринесли за влошаване на отношенията си, който за кратко времето са станали нетърпими. Говорим за брак , който е просъществувал около половин година, като за страните по делото това са втори бракове, над 50 годишни са, от различни държави и не е обосновано да се смята, че могат да променят отношенията си или характерите си. Предвид на всичко изложено съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 145, ал. 1 от СК: Ответницата претендира заплащане на издръжка в размер на 500,00лева месечно.

Съгласно цитираната разпоредба, невиновният за развода съпруг има право на издръжка. За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка – невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка. Идеята на законодателя е защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество. Относно срока за дължимост за издръжката на бивш съпруг – законодателят е преценил като средно достатъчен този до три години от прекратяване на брака. По отношение на този вид издръжка не се извършва преценката по чл. 144 от СК – за даването на издръжката без особени затруднения. В случая не се доказа, че ищцата по иск по чл.145 от СК е неработоспособна и не може да се издържа от имуществото си – същата е руска гражданка и понастоящем живее в М.. Не са представени доказателства разполага ли с жилище, работи ли, има ли здравословни проблеми. Освен това право на издръжка има само невиновния за развода съпруг, а в случая съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. Искът по чл.145 от СК е неоснователен и недоказан.

По отношение на ползване на семейното жилище, находящо се в гр.Свищов, ул.“***** – никоя от страните не претендира ползването му. Същото е напуснато от двамата.

Освен това в с.з. на 21.01.2021г. е представен Нотариален акт за покупко-продажба №48, нот.дело №43/2020г. на Нотариус №775 И.С., видно от който на 10.09.2020г., т.е. след завеждане на делото процесното жилище е продадено. По сделката Т.В.Б. е представлявана от пълномощник- адв.В.И., който и е процесуален представител по настоящото дело.От продажната цена на жилището- 46000,00лева, по сметка на Т.В.Б. са преведени 29656,00лева.

По отношение на фамилното име след развода- ответницата ще носи брачното си фамилно име Б. .

Предвид материалното положение на страните- липсват данни за доходите им, съдът определя ищецът да заплати ДДТ- 20,00 лв., както и 5,00лева -такса за издаването на изпълнителен лист.

Разноски не са претендирани от ищеца, поради което не се присъждат. Ответницата е претендирала разноски, но не са представени доказателства за направени такива.

Освен това, при този изход на делото- развод по вина на двамата съпрузи разноските остават за страните така, както са направени.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА

С РАЗВОД брака между Б.Д.Б. с ЕГН **********,*** / адрес за съобщения-кантората на адв.М.С.-***/ и Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на ****, / адрес за съобщения-кантората на адв.В.И.-***/, сключен с акт № 25/3.10.2019г. на Община Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на **** бракът да бъде прекратен по вина на Б.Д.Б. с ЕГН **********, като недоказано.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Б.,родена на ***г., гражданин на **** против Б.Д.Б. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 145 от СК за издръжка в размер на 500,00 лева, като недоказан и неоснователен.

ПОЛЗВАНЕТО НА

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ- находящо се в гр.Свищов, ул.“***** е напуснато от двамата и е отчуждено.

След прекратяване на брака, жената ще носи брачното си фамилно име- Б. .

ОСЪЖДА Б.Д.Б. с ЕГН

**********,*** / адрес за съобщения-кантората на адв.М.С.-***/ да заплати ДДТ в размер на 20,00 лева, както и 5,00 лева- такса за издаването на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: