Решение № 2367 от 30.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2367 гр.

Пловдив, 30.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6281/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,

IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.И.С., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 19- 1030- 006727 от 22.08.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.И.С., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че на нарушителя е връчен нечетлив екземпляр от АУАН, предвид което той не е могъл да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му. Изтъква се, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с полеви тест, тъй като непосредствено преди да шофира е използвал вода за уста „Листерин“ и се е притеснил, че това може да бъде отчетено от теста като наркотично вещество. Поддържа се, че в атакуваното наказателно постановление не е посочено точно място на извършване на нарушението. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител. Постъпило е писмено становище от адв. Т.- упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, с което заявява, че поддържа изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на 02.09.2019г., а жалбата е входирана на 05.09.2019г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и

НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.

По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и установените в чл.

34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 05.08.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а обжалваното наказателно постановление е издадено на 22.08.2019г.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, съдът счита за нужно да акцентира, че както в АУАН, така и в НП, мястото на което е извършено нарушението е ясно и недвусмислено определено- гр.

Пловдив, бул. „Източен“ до № 15. Административният адрес е посочен коректно, като не са необходими каквито и да било други индивидуализиращи белези, за да е наясно жалбоподателят къде точно е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка. Всъщност, обстоятелството че нарушителят е пределно наясно за мястото и естеството на нарушението, се извежда и от самата жалба, в която той ясно е посочил, че в нощта на 04- ти срещу 05.08.2019г. е спрян в гр. Пловдив, докато е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ рег. № ******. Предвид това, възражението за неяснота досежно мястото, на което е извършено нарушението е напълно неоснователно.

Голословно остава и твърдението, че предаденият на жалбоподателя екземпляр от АУАН е бил напълно нечетлив. Към жалбата е представено незаверено копие от АУАН ( л. 7 от съд. произв.), което действително е трудно за разчитане.

Видно е обаче, че тази нечетливост се дължи на осъщественото от жалбоподателя фотокопиране на оригинала на документа, който му е бил предаден. Тоест, нечетливо е единствено незавереното фотокопие, което представя жалбоподателя, но не и предаденият му от актосъставителя екземпляр от АУАН.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на дата 05.08.2019г. около 00.30ч., А.Д.и С.К., служители към 04- то РУ при

ОД на МВР извършвали патрулна дейност на територията на гр. Пловдив. На бул. „Източен“ до № 15, те забелязали лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 320“, рег. № ******, като решили да спрат водача на автомобила за извършване на рутинна проверка.

Било установено, че водачът на лекия автомобил е лице с имена Д.И.С., ЕГН **********.

Длъжностните лица към ОД на МВР отвели С. в сградата на 04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с цел същият да бъде тестван с полеви тест за употреба на наркотични вещества. На място пристигнал св. А.Т., който приканил жалбоподателя С. доброволно да се подложи на полеви тест с техническо средство „Дрегер „Дръг Чек“ 3000, с фабричен № ARLN- 0461, за проверка дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. С. категорично отказал, като отказът му бил обективиран в съставения от св. Т. талон за изследване с бл. № 0041248 от 05.08.2019г. Бил съставен и АУАН с бл. № 442303 от 05.08.2019г., който бил предявен на жалбоподателя и собственоръчно подписан от него без възражения.

Жалбоподателят получил екземпляр и от съставения талон за изследване, който подписал. В талона за изследване било ясно посочено, че следва да се яви в УМБАЛ – Пловдив в период до 45 мин от връчването на талона. Същият му бил връчен в 01.40ч. на 05.08.2019г. Жалбоподателят С. не се явил за предоставяне на кръвна проба.

Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на св. Т. ( актосъставител- л. 33 гръб от съд. произв.), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената от него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля.

В подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 442303 от 05.08.2019г., Талон за медицинско изследване № 0041248/ 05.08.2019г., Заповед № 8121з- 1186/ 13.09.2017г., с която Дрегер „Дръг Чек 3000“ се определя като техническо средство, посредством което следва да се извършва проверка на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози / л. 22 от съд. пр./ и Методически указания за боравене с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“ / л. 25- 30 от съд. пр./.

По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят, в качеството си на водач на МПС, е отказал да се подложи на първичен тест за установяване дали е употребил наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие, макар и да му е издаден талон за медицинско изследване, не се е явил в посочено в същия медицинско заведение, за да предостави кръвни проби за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози също е спазена. Следва да се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение е констатирано на 05.08.2019г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за краткост Наредбата). Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата е сторен опит да се установи дали водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. Първо, нарушителят е приканен да се тества чрез полеви тест Дрегер „Дръг Чек 3000“, който съобразно Заповед № 8121з- 1186 от 13.09.2017г. е утвърдено средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като жалбоподателят е отказал да се подложи на полеви тест, в изпълнение изискванията на чл. 3а, т. 1 от Наредбата, с цел провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, му е издаден талон за изследване по одобрен образец. Именно и в него, в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, е обективиран отказът на нарушителя да бъде тестван с полевия тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаденият талон за изследване отговаря изцяло на изискванията, разписани в разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви водачът ( УМБАЛ- Пловдив), както и времевият отрязък, в който следва да го стори ( до 45 мин от връчването на талона, доколкото нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за предоставяне на биологичен материал за изследване ). Отразена е датата и часа на връчване на талона, налице е и подпис на длъжностното лице, което го е съставило. Така изготвеният талон е получен и подписан лично от жалбоподателя. Впоследствие, С. изобщо не се е явил в така отразеното в талона медицинско заведение, за да предостави кръвни проби за изследване. Именно и с това си противоправно бездействие, жалбоподателят е консумирал състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието от обективна страна, са напълно ирелевантни причините, поради които жалбоподателят е отказал да се подложи на тест, а впоследствие и да предостави кръвна проба. Изтъкнатото в жалбата, че нарушителят ползва вода за уста „Листерин“ и поради това не се е подложил на тест, по никакъв начин не може да го освободи от отговорност. На първо място, доводът, че е ползвал подобен продукт на процесната дата остава напълно неустановен от жалбоподателя, доколкото не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока. На следващо място, то дори и да се приеме, че нарушителят е имал притеснения за полевия тест ( че е можело да регистрира употребата на вода за уста „Листерин“, като наркотично вещество), нищо не е препятствало възможността му да предостави кръвна проба за изследване. Същата точно и ясно би показала дали в организма на жалбоподателя се откриват следи от употреба на наркотични вещества или техни аналози ( доколкото медицинските специалисти ясно ще дефинират следите на наркотичното вещество, ако такова е употребено). Жалбоподателят е преценил, че не следва да се яви за предоставяне и на кръвна проба, предвид което всеки един последващ довод за негови лични, субективни притеснения, е напълно ирелевантен за процесния случай.

По основанието и размера на наложеното административно наказание: