Разпореждане № 4058 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4058 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Наказателно дело частен характер № 20235330203467 по описа за 2023 година намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито заседание и същото следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Обстоятелствата, посочени в тъжбата сочат на евентуално извършено престъпление от общ характер-нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди.

Сочи се в тъжбата, че на 19.05.2023 г. безпричинно е нанесен побой в двора на квартирата на тъжителката в гр. Пловдив от страна на лицето сочено за извършител, като нанасянето на телесните увреждания е било съпроводено с обиди, заяждания, крещене и заплахи, че ще я ликвидира. Сочи се също така, че на 21.05.2023 г. на публично място в парк до Браткската Могила в Пловдив, й е нанесъл побой.

В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства, в което са разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Тези две хипотези са възприети и в последваща казуална практика на ВКС.

Отразените в постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.

Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се 1 обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние.

Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на телесна повреда по хулигански подбуди изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността.

Тези действия може да са насочени както срещу същото лице, на което се нанася телесна повреда, но може и да имат съвсем различен обект (викове, псувни, ругатни, неприлични жестове, чупене на имущество, предизвикване на скандал на публично място и др.), като причиняването на телесната се явява резултат или своеобразна кулминация на тези непристойни действия.

Така Решение № 144 от 25.11.2020 г. по н. д. № 798 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение , Решение № 518 от 29.04.2013 г. по нак. д. № 1733/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 397 от 28.09.2010 г. по н.д. № 356/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42 от 17.03.2009 г. по нак. д. № 661/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 74 от 26.02.2009 г. по нак. д. № 686/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 342 от 31.V.1969 г. по н. д. № 228/69 г., II н. о., Решение № 510 от 22.IX.1971 г. по н. д. № 380/71 г., II н. о., Решение № 532 от 27.ХII.1976 г. по н. д. № 527/76 г., II н. о., Решение № 131 от 13.06.2016 г. по н. д. № 446 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Втората основна хипотеза според ППВС 2/1957 на хулигански подбуди е налице, когато:

- убийството/телесната повреда не са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност;

-но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност.

Типични примери на втората хипотеза са случаите, когато телесната повреда е причинена:

- с цел не по надлежния ред незабавно да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост. Така Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 275 от 27.07.2011 г. по н.д. № 2

1504/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 156 от 7.VI.1995 г. по н. д. № 562/94 г., I н. о, -при изземване на правосъдието в собствени ръце. Така Решение №145/08.07.2019 по дело №534/2019

-ако агресията е ескалирала в резултат от незначителен повод, като интензитета на проявената агресия явно не съответства на провокиращия инцидент. Така Решение № 278 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 735/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №253/ 21 декември 2016 год., трето наказателно отделение наказателно дело № 927/2016 год.

-с цел да отмъсти за това, че на дееца е било отказано право, което деецът неоснователно счита, че притежава (да бъде почерпен в питейно заведение). Така Решение № 201 от 6.06.1986 г. по н.д. № 203/85 г., I н.о.

Важно е да се уточни, че посочените примери за наличието на втората хипотеза са алтернативни, а не кумулативни, като при всяка една от тях са налице хулигански подбуди и не е необходимо да се установяват белезите кумулативно на няколко от тях.

В тъжбата са изложени факти, които според настоящия състав могат да бъдат индикативни за наличие и на двете алтернативни хипотези:

-от една страна се твърди за нанесена телесна повреда на първата дата без личен мотив, а единствено безпричинно и съпътствано с обиди, силни викове, заплахи резултат от нанесени множество удари с ръце -от друга страна на втората дата се установява че действието отново е безмотивно, но се касае за побой на публично място пред свидетели -а от трета страна единствените предшестващи отношения между тъжителката и лицето, от което се твърди да е нанаесен побоя се заключават в наемни отношения, поради което същия би могъл да е резултат от стремежа силово да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост и по конкретно във връзка с наемните отношения.

Разбира се горните съображения са само индикативни за налично престъпление по общ характер по чл. 131, т. 12 вр. с чл. 26 от НК и поникакъв начин не обвързват вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор относно наличието или липсата на престъпление от общ характер.

По дела от общ характер досъдебното производство е задължително.

3

Поради тази причина при индиции за наличие на такова, произтичащи от самия текст на тъжбата, делото следва да се изпрати на РП-Пловдив за предприемане на съответните действия по установяване налице ли е такова престъпление от общ характер.

При налични данни, обуславящи задължително провеждане на ДП, делото се явява неподсъдно на Районен съд –Пловдив. Съдебното производство следва да бъде прекратено, а материалите по него изпратени на РП-Пловдив за преценка налице ли са условията за образуване на ДП за евентуално извършено престъпление от общ характер.

Предвид прекратяване на делото на основание чл. 247б, ал.3 НПК, поради липса на подсъдност, разпореждането е окончателно по аргумент от чл. 249, ал.3 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал.3 НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД 3467/2023 г. по описа на ПРС, IІІ нак. състав.

ИЗПРАЩА делото на РП-Пловдив с оглед преценката за наличието на данни за извършено престъпление от общ характер.

Препис от разпореждането да се изпрати за сведение на тъжителя чрез адв. М. Д..

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4